Решение № 4770 от 27.06.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7906/2019
- Вид
- Решение № 4770
- Подписан
- 27.06.2019
- В сила
- 27.06.2019
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СВЕТЛАНА ТОДОРОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е Ш Е Н И Е
№………………. гр. София, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова гр. дело № 7906 по описа за 2019г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е на 14.06.2019г. по жалба вх.№ 036563/02.05.2019г. на Н.б.“ЕООД (в ликвидация), ЕИК *******-длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 17.04.2019г. по изпълнително дело № 20118410401802 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ , с което е отказал да прекрати изпълнителното дело. Навело е твърдения, че в периода от 11.12.2012г. до 27.03.2015г. взискателят не е искал изпълнителни действия, поради което и срокът по чл. 433, а.1, т. 8 от ГПК бил изтекъл на 11.12.2014г. Насрочването на описа от 24.04.2013г. не било изпълнително действие, което да се отрази на срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Релевантно било извършването, а не насрочването на описа.
Ответниците по жалбата и взискатели по изпълнението - М.Х.Д.-Р., ЕГН ********** К.А.Р.,
ЕГН ********** в предоставения срок са оспорили жалбата. Посочили са, че били възложили на ЧСИ избирането на изпълнителен способ през 2013г. , многократно били подавали молби по изпълнителното дело и така извод, че са бездействали 2 години не можело да се обоснове.
Действия на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ прекъсвали давността, както и срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Ответниците по жалбата и взискатели по изпълнението - С.В.О., ЕГН ********** и Ю.Н.О.,
ЕГН ********** в предоставения им срок не са изразили становище.
С мотивите си
ЧСИ е посочил, че жалбата е неоснователна. Посочил е че периодично са искани извършвани изпълнителни действия преди да изтекат 2 години между две последователни от тях, насрочения от него опис на имоти от 2014г. било по натоварване по реда на чл. 18 от ЗЧСИ и следвало да се зачете като действие , което прекъсвало 2-годишния срок по чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Съдът като обсъди доводи на страни, мотивите на съдия-изпълнителя и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по изпълнително дело № 20118410401802, съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 25.03.2011г. на С.В.О., ЕГН ********** и Ю.Н.О., ЕГН ********** срещу „Н.Б.“ЕООД, ЕИК ******* за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на 23.02.2011г. по дело 754/2010г. на
СГС, І-6 състав. С молбата са посочени изпълнителни способи изпълнение върху вземания по банкови сметки, МПС, недвижими имоти, които се установят при проучване имуществено състояние на длъжника, а ако такива не се установят, то изпълнение да се насочи върху магазин № 2, гр. *******.
С разпореждане от 05.05.2011г.
ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в ОББ“АД, Е.Б.“ЕАД.
С молба от 13.06.2011г. взискателите
О.са представили доказателства за собствеността на длъжника върху магазина, посочен в молбата им за образуване на делото.
С разпореждане от 02.07.2012г. ЧСИ е наложил възбрана върху магазин № 2, апартамент № 6, гараж № 5, ателие № 4, склад № 2, в сграда в гр. София, Красно село“, ул. „******.
С молба от 11.12.2012г.
М.Х.Д.-Р., ЕГН ********** К.А.Р., ЕГН ********** са поискали да бъдат конституирани като присъединени взискатели по делото за събиране на вземанията им по изпълнителен лист, издаден на 27.12.2012г. по дело І 537/2009г. на СГС, І-5 състав, и молбата им е уважена с постановление от 11.12.2012г.
С молба от 17.01.2013г. присъединените взискатели са упълномощили ЧСИ да проучи имущество на длъжника и да определи начина на изпълнение по делото.
С разпореждане от 24.04.2013г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******, гр.
София за 31.05.2013г.
С разпореждане от 04.03.2015г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******гр.
София за 10.04.2015г.
С молба от 19.03.2015г. първоначалните взискатели са поискали да се извърши опис на движими вещи на длъжника.
С разпореждане от 25.03.2015г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******гр.
София за 20.04.2015г.
С молба от 27.03.2015г. първоначалните взискатели са поискали да се извърши опис на движими вещи на длъжника.
С разпореждане от 07.02.2017г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******гр.
София за 20.04.2017г.
С разпореждане от 27.11.2018г.
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника в офис 13-14, ул. ******гр.
София за 29.01.2019г.
С молба от 01.02.2019г. първоначалните взискатели са искали насрочване на опис на възбранените имоти по делото.
С молба от 20.03.2019г. присъединени взискатели са поискали да се насочи изпълнение към ап. № 12 на ул. ******, гр. София, като се наложи възбрана С разпореждане от
03.04.2019г. ЧСИ е наложил възбрана върху апартамент № 12 в сграда в гр. София, Красно село“, ул. „******. С молба от 12.04.2019г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради непредприемане на действия за 2 години считано от 11.12.2012г.
С разпореждане от 17.04.2019г., съобщено на длъжника на 24.04.2019г., ЧСИ е отказал да прекрати делото, като е приел, че няма период от 2 години между две последователни действия, съответно искания за същото.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, платена е държавна такса и като такава е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 6, пр. 2 вр. с чл.
436 от ГПК длъжникът може да обжалва в едноседмичен срок от съобщението отказа на съдия-изпълнителя да прекрати изпълнителното производство.
Изпълнителното производство се прекратява в посочените в чл. 433 от ГПК случаи. В хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, за да се прекрати изпълнителното дело следва да се установи, че взискателят в продължение на 2 години не е искал извършването на изпълнителни действия. В хипотеза, в която взискателят е упълномощил частния съдебен изпълнител да извършва действия по изпълнението, тоест с правата по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ, предприетите от ЧСИ действия по насочване на изпълнението към имущество на длъжника са такива, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК.
Действията, извършени по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 , ал.1 от ЗЧСИ са действия, поискани от взискателя по смисъла на чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК. При възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, за да се поддържа висящността на изпълнителния процес и да се развива изпълнителния процес, не е необходимо взискателят лично да провежда активно поведение по делото. Тази висящност може да се поддържа от действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя. За тези действия взискателят следва да заплати таксите и разноските, ако такива се дължат авансово, защото тези действия са за негова сметка. Изпълнителни действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя са законосъобразни изпълнителни действия и те са от естество да прекъснат погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. В съдебната практика няма спор, че тези действия на ЧСИ прекъсват погасителната давност за вземането. В този смисъл е т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС. Да се приеме, че тези действия прекъсват давността, но не прекъсват 2-годишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е лишено от логика и от законово основание. Законодателят не е направил разграничение между последиците от действията, предприемани от взискателя в зависимост от това дали те са поискани от него или са извършени от ЧСИ по възлагане по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ. Законосъобразността на действията на ЧСИ не е накърнена от това, че същите са предприети по инициатива на ЧСИ по възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. При така разписаната законодателна уредба действията по изпълнителното дело по насочване на изпълнението към активи от имуществото на длъжника, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсват не само погасителната давност , но и срока по чл. 433, ал.1,т.
8 от ГПК. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че изтичането на погасителната давността е с по-тежки последици за взискателя от изтичането на срока по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. Тоест по аргумент от по-силното основание следва да се приеме, че по-малко неблагоприятните последици се избягват с онези действия, с които се избягват по-тежките последици. Изтичането на срока по чл.
433, ал.1,т.8 от ГПК не препятства възможността на взискателя да проведе принудително изпълнение за събиране на вземането си макар и в нов изпълнителен процес. Изтичането на срока на погасителната давност препятства тази възможност. При така възприето съдът приема, че действията, които прекъсват погасителната давност са от естество да прекъснат и срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e3c3e5c-13b5-49eb-aac1-cf1d8067b088