Решение № 1721 от 19.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1721 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330106702 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл.

55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на М. А. Н., ЕГН **********, от село **********, Община *******, ул. ******** № ** чрез адв. Б. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ********* Н. П. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 953,64 лева недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № *******/30.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на 30.05.2016 г. за сума от 1600 лв., платима на 12 двуседмични вноски от по 226,50 лв. при ГЛП е 40,08 %, а ГПР-49,037 %. Общото задължение е 1764,34 лв. Съдържа се клауза за неустойка от 953,64 лв. при непредставяне на обезпечение. Същата е разход по кредита, който не е включен в ГПР. Противоречи с добрите нрави и заобикаля закона. Договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и сумата за неустойка не се дължи.

1

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Твърди, че не са извършвани плащания по договора. Липсват нарушения на ЗПК. Клаузата е действителна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем № *******/30.05.2016г., погасителен план, е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1600 лв. дължима на 12 вноски. В чл. 6, от договора е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител. Съгласно чл. 8 от договора при неизпълнение на задължението следва неустойка в размер от 953,64 лв.

Общия размер на плащанията по договора е 2 717.76 лв.

От представените справки от ********* за кредитна задлъжнялост на ищцата е видно, че процесния договор е неактивен и по него издължаване на сумите е настъпило на 14.11.2016 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, е възникнало заявеното правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е погасил всички вземания.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на 2 примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 6 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 953,64 лв.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би 3 претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.

Съобразно с установените данни, че всички вземания по договора, в които следва да участва и процесната неустойка са платени съдът намира, че на основание чл. 55 от ЗЗД ответникът следва да върне това, което е получил при начална липса на основание – нищожна клауза за заплащане на неустойка, а именно сумата от 953,64 лева. До този извод съда достига, като кредитира представените доказателства от ищеца съдържащи данни от ******, оповестени от страна на ответното дружество, при липса на оспорване от страна на последния и ангажиране на доказателства установяващи противното. Това налага уважаване на заявената притенция.

Уважаването на иска за връщане на притендираната главница е основание за присъждане и на обезщетение за забавеното и плащане за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. и 240 лв. за възнаграждение на вещи лица. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокатско дружество ***** следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА за предявения иск съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на регистрация по ЗДДС и броя на проведените 9 заседания по делото, до притендирания размер от 840 лв.

На ответинка разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на М. А. Н., ЕГН **********, от село **********, Община *******, ул. ********** № ** сумата от 953,64 лева (деветстотин петдесет и три лева и 64 ст.) недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем No *******/30.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 22.04.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата от 50 (петдесет) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на Адвокатско дружество ***** с ЕИК ********** с адрес гр. *******, ул. ******** № *** представлявано от ******** С. Г. сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5