Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1198 от 27.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 152/2026
Вид
Решение № 1198
Подписан
27.10.2026
Състав
Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.39, 40 · Конституция на Република България
  • чл.39, 40 · Конституция на Република България
  • чл.41 · Конституция на Република България
  • чл.108, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.147 · Наказателен кодекс
  • чл.325, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Камелия Първанова

Членове:Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20261000500152 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 4033/26.06.2025г, постановено по гр.д.№ 2746/2022г по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от М. М. С. с ЕГН ********** от гр.***, ул. „***” № * срещу Прокуратурата на Република България, иск по чл.49 чл. с чл.45 ЗЗД за сумата от 50 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от публикуването на неверни твърдения в официалния сайт на Специализирана прокуратура на 4.06.2018г.

Решението е обжалвано от М. М. С., чрез адв.Б. И. от САК, особен представител на жалбоподателя, с доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и постановено при съществени процесуални нарушения. Възразява срещу приетото от съда, че публикациите не съдържат клеветнически твърдения за него, които уронват доброто му име и престижа в обществото на известен журналист и популярна личност в обществените среди, че не е претърпял неимуществени вреди, тъй като процесните публикации са били публикувани във всички български медии. Излага, че не е необходимо да се събират гласни доказателства за установяване на претърпените вреди, тъй като е ноторно известно, че същите уронват престижа, достойнството и доброто име в обществото, предизвикват негативни емоции, страдания, безпокойство, стрес, дискомфорт. Поддържа, че присъдите са отменени от съда.

Възразява срещу изводите на съда, че в публикациите на Специализираната прокуратура, качени в сайта, никъде не се споменава, че лицето е осъждано, а е било изписано, че присъдата подлежи на обжалване, че не съдържа обидни думи и изрази, а единствено информация за престъплението, описание на елементите от фактическия състав на деянието. Поддържа, че се касае за публикации в официален сайт на държавен орган, които са предизвикали неимуществени вреди-страх, безпокойство, тревожност и потиснатост, влошаване на здравословното състояние.

1

Сочи още, че неоснователно е и приетото от първоинстанционния съд да не разгледа делото по чл.2 и чл.2в ЗОДОВ, които разпоредби не са променяни от 2019г.

Поддържа, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като не е изслушана съдебно-психологична експертиза с вещо лице психолог с мотиви, че не може да бъде намерено от списъка на вещите лица към СГС, че е даден ход на делото по същество като е ищецът е бил лишен от адвокатска защита и съдебното производство е приключило при непълнота на доказателствата, необходими за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Претендира да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция.

Ответната страна-Прокуратурата на Република България е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Излага, че са правилни изводите на съда, че публикуването на съобщения за извършени процесуално-следствени действия от нейна страна, не е противоправно деяние, че съобщенията съдържат твърдения за факти, а не обидни и/или клеветнически думи и изрази, а само информация за престъплението-деянието, за което е повдигнато обвинение на ищеца. Разгласените факти са истински и достоверни, а противоправност ще е налице, ако информацията е невярна и цели създаване на невярно мнение по общественозначим въпрос, или ако не се отнася до такъв въпрос, да накърнява честта, достойнството и доброто име. Не е посочено, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда, като разпространяването на информацията и как е интерпретирана в последващите публикации в медиите не може да се вмени във вина на Прокуратурата.

Излага доводи, че не са доказани и твърдените от ищеца вреди, независимо, че е била дадена възможност на ищеца да докаже същите. По доводите, че не е изслушана съдебно-психологична експертиза възразява, че вещото лице д-р В.С. е заявил, че и двата вида експертизи са неизпълними, тъй като няма доказателства, свързани с претендираните от ищеца вреди-психично разстройство във връзка с поведението на ответника, и при извършване на преглед към настоящия момент не могат да се установят обективни психични реакции на ищеца, настъпили преди 7 години.

Възразява, че съдът е приключил делото като е лишил ищеца от адвокатска защита, тъй като участието на адвоката му по друго дело, не е основание за отлагане на делото, а и самият ищец е бил в съдебното заседание, като е следвало да организира защитата си, тъй като е бил уведомен в значителен период преди заседанието.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението.

В писмената защита на процесуалния представител се поддържат изложените доводи в отговора на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като резултат е правилно.

Ищецът по делото-М. М. С. е посочил в исковата молба, че на 3.06.2018г е бил арестуван от полицията и откаран в Следствения отдел на Специализирана прокуратура, където му е било предявено обвинение за хулиганство по чл.325, ал.2 НК и за опетняване на българското национално знаме / чл.108, ал.2 НК/. Обявено е в сайта на ответника задържането му и обвиненията срещу него в публикация от 4.06.2018г., които обвинения са били препечатани и оповестени в много други български средства за масова информация, което допълнително е уронило престижа му. Изложил е, че въпреки, че в статията не е бил посочен по име, а като редактор на сайта „Гласът на Стара Загора”, то всеки, който провери в Интернет, е можел да намери името му. На 7.06.2018г ответникът е 2 публикувал в сайта си, че ищецът е бил задържат под стража, като впоследствие задържането му е било отменено. На 27.09.2018г в сайта на ответника е публикувана статия „Две години лишаване от свобода за оскверняване на официалния флаг и хулиганство наложи Специализираният наказателен съд”, която статия също е била отпечатана в много национални медии.

Изложил е, че са му били причинени неимуществени вреди с публикациите и е бил злепоставен пред българското общество, поради което е претендирал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 50 000лв. за обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Претендирал е да бъде признато за установено, че публикациите в сайта са документи с невярно съдържание по смисъла на чл.193 ГПК, което да се отрази в средствата за масова информация, в която част производството е прекратено с влязло в сила определение.

Ответната страна по делото-Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция с доводи, че е неоснователна.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника, тъй като действията са с цел да се информира обществеността за текущи наказателни разследвания, че съобщенията съдържат твърдения за факти, както и, че не са доказани твърдените неимуществени вреди.

Не се спори и от събраните писмени доказателства се установява, че на 04.06.2018г. на сайта на Специализираната прокуратура било публикувано следното съобщение: „във връзка с разпространен клип от сайта „Гласът на Стара Загора“ и в социалните мрежи, на който се вижда как лице запалва българското знаме и уринира върху него, Специализираната прокуратура се е самосезира още в деня на публикуването 2 юни 2018г. с оглед извършеното престъпление срещу Републиката. Образувано е досъдебно производство за опетняване на националното знаме и за хулиганство с изключителен цинизъм и дързост. Установено е, че деянието, последвано и от други непристойни действия, е било извършено на 29 май 2018г. и публикувано в сайта „Гласът на Стара Загора“ на 2 юни 2018г. Установено е също, че сайтът е собственост на лицето, разпространило клипа със собствените си престъпни действия. След незабавна реакция на ГДБОП, ГДНП, СДВР и Специализирана прокуратура, лицето е задържано в Стара Загора за срок от 24 часа. Предстои да му бъдат повдигнати обвинения от Специализирана прокуратура.“

На 07.06.2018г. на сайта на Специализираната прокуратура било публикувано следното съобщение: “Специализираният наказателен съд наложи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на *** на сайта „Гласът на Стара Загора“, който на 29.05.2018г. опетни българското знаме недалеч от столичната Съдебна палата, а на 02 юни 2018г. разпространи клип с гаврата и с други свои непристойни действия в интернет. В деня на публикуването Специализираната прокуратура се самосезира и образува досъдебно производство. Със съдействието на органите на МВР извършителят бе задържан в Стара Загора за 24 часа и му бяха повдигнати обвинения за престъпление срещу Републиката и за хулиганство с изключителен цинизъм и дързост. Съдът уважи искането на Специализираната прокуратура за задържане заради наличие на опасност да извърши друго престъпление.“ На 27.09.2018г. на сайта на Специализираната прокуратура било публикувано следното съобщение: „Специализираният наказателен съд наложи наказание от две години „Лишаване от свобода“ на М. М., който преди три и половина месеца бе обвинен от Специализираната прокуратура за оскверняване на националния флаг и за хулиганство. На 3 юни 2018г. мъжът публикува в социалните мрежи клип, в който се вижда как недалеч от столичната Съдебна палата самият той пали национален трибагреник, после го хвърля на земята и уринира върху него. Няколко часа по-късно мъжът бе задържан и обвинен.

Резултатите от насрочената по делото съдебно-психиатрична експертиза показаха, че М. не 3 страда от психично заболяване и може да отговаря за деянията си. Съдът прие представените от прокуратурата доказателства и го призна за виновен. М. остава в ареста, след като две съдебни инстанции уважиха искането на Специализираната прокуратура да бъде задържан под стража. Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана пред Апелативния специализиран съд.“

Представени са още 4 бр. статии, които се позовават на горната информация.

Представени са доказателства, че присъдата на Специализирания наказателен съд по НОХД №2530/2018г. е била отменена от АСпНС, а впоследствие частично е отменена и следващата присъда на СпНС, след което ВКС е отменил изцяло второто решение на АСпНС и е върнал делото за ново разглеждане от СпНС. Постановена е присъда по НОХД 3346/2022г. на СГС, която е обжалвана и е образувано ВНОХД № 116/2024г. на АС, НО, което е спряно, като към момента на приключване на устните състезания по настоящото производство не се установява последно постановената присъда да е влязла в сила.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Фактическият състав на чл.49 включва следните елементи: вреди, причинени на пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служителя, да е при или по повод на възложената му работа. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от неговото противоправно действие при или по повод изпълнението й. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от лицата, на които работата е била възложена, следва да се установи наличието на противоправно поведение – действие или бездействие на извършващите възложената работа при или по повод изпълнението й, претърпени вреди, вина и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Относно противоправността на деянието следва да се съобрази, че съгласно чл.146, ал.1 НК противоправно деяние обида е налице когато се каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а съгл. чл.147 НК клевета-разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, като деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.