Решение № 1198 от 27.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 152/2026
- Вид
- Решение № 1198
- Подписан
- 27.10.2026
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.39, 40 · Конституция на Република България
- чл.39, 40 · Конституция на Република България
- чл.41 · Конституция на Република България
- чл.108, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.147 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1198 гр. София, 27.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20261000500152 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 4033/26.06.2025г, постановено по гр.д.№ 2746/2022г по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от М. М. С. с ЕГН ********** от гр.***, ул. „***” № * срещу Прокуратурата на Република България, иск по чл.49 чл. с чл.45 ЗЗД за сумата от 50 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от публикуването на неверни твърдения в официалния сайт на Специализирана прокуратура на 4.06.2018г.
Решението е обжалвано от М. М. С., чрез адв.Б. И. от САК, особен представител на жалбоподателя, с доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и постановено при съществени процесуални нарушения. Възразява срещу приетото от съда, че публикациите не съдържат клеветнически твърдения за него, които уронват доброто му име и престижа в обществото на известен журналист и популярна личност в обществените среди, че не е претърпял неимуществени вреди, тъй като процесните публикации са били публикувани във всички български медии. Излага, че не е необходимо да се събират гласни доказателства за установяване на претърпените вреди, тъй като е ноторно известно, че същите уронват престижа, достойнството и доброто име в обществото, предизвикват негативни емоции, страдания, безпокойство, стрес, дискомфорт. Поддържа, че присъдите са отменени от съда.
Възразява срещу изводите на съда, че в публикациите на Специализираната прокуратура, качени в сайта, никъде не се споменава, че лицето е осъждано, а е било изписано, че присъдата подлежи на обжалване, че не съдържа обидни думи и изрази, а единствено информация за престъплението, описание на елементите от фактическия състав на деянието. Поддържа, че се касае за публикации в официален сайт на държавен орган, които са предизвикали неимуществени вреди-страх, безпокойство, тревожност и потиснатост, влошаване на здравословното състояние.
1
Сочи още, че неоснователно е и приетото от първоинстанционния съд да не разгледа делото по чл.2 и чл.2в ЗОДОВ, които разпоредби не са променяни от 2019г.
Поддържа, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като не е изслушана съдебно-психологична експертиза с вещо лице психолог с мотиви, че не може да бъде намерено от списъка на вещите лица към СГС, че е даден ход на делото по същество като е ищецът е бил лишен от адвокатска защита и съдебното производство е приключило при непълнота на доказателствата, необходими за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Претендира да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция.
Ответната страна-Прокуратурата на Република България е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Излага, че са правилни изводите на съда, че публикуването на съобщения за извършени процесуално-следствени действия от нейна страна, не е противоправно деяние, че съобщенията съдържат твърдения за факти, а не обидни и/или клеветнически думи и изрази, а само информация за престъплението-деянието, за което е повдигнато обвинение на ищеца. Разгласените факти са истински и достоверни, а противоправност ще е налице, ако информацията е невярна и цели създаване на невярно мнение по общественозначим въпрос, или ако не се отнася до такъв въпрос, да накърнява честта, достойнството и доброто име. Не е посочено, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда, като разпространяването на информацията и как е интерпретирана в последващите публикации в медиите не може да се вмени във вина на Прокуратурата.
Излага доводи, че не са доказани и твърдените от ищеца вреди, независимо, че е била дадена възможност на ищеца да докаже същите. По доводите, че не е изслушана съдебно-психологична експертиза възразява, че вещото лице д-р В.С. е заявил, че и двата вида експертизи са неизпълними, тъй като няма доказателства, свързани с претендираните от ищеца вреди-психично разстройство във връзка с поведението на ответника, и при извършване на преглед към настоящия момент не могат да се установят обективни психични реакции на ищеца, настъпили преди 7 години.
Възразява, че съдът е приключил делото като е лишил ищеца от адвокатска защита, тъй като участието на адвоката му по друго дело, не е основание за отлагане на делото, а и самият ищец е бил в съдебното заседание, като е следвало да организира защитата си, тъй като е бил уведомен в значителен период преди заседанието.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението.
В писмената защита на процесуалния представител се поддържат изложените доводи в отговора на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като резултат е правилно.
Ищецът по делото-М. М. С. е посочил в исковата молба, че на 3.06.2018г е бил арестуван от полицията и откаран в Следствения отдел на Специализирана прокуратура, където му е било предявено обвинение за хулиганство по чл.325, ал.2 НК и за опетняване на българското национално знаме / чл.108, ал.2 НК/. Обявено е в сайта на ответника задържането му и обвиненията срещу него в публикация от 4.06.2018г., които обвинения са били препечатани и оповестени в много други български средства за масова информация, което допълнително е уронило престижа му. Изложил е, че въпреки, че в статията не е бил посочен по име, а като редактор на сайта „Гласът на Стара Загора”, то всеки, който провери в Интернет, е можел да намери името му. На 7.06.2018г ответникът е 2 публикувал в сайта си, че ищецът е бил задържат под стража, като впоследствие задържането му е било отменено. На 27.09.2018г в сайта на ответника е публикувана статия „Две години лишаване от свобода за оскверняване на официалния флаг и хулиганство наложи Специализираният наказателен съд”, която статия също е била отпечатана в много национални медии.
Изложил е, че са му били причинени неимуществени вреди с публикациите и е бил злепоставен пред българското общество, поради което е претендирал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 50 000лв. за обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Претендирал е да бъде признато за установено, че публикациите в сайта са документи с невярно съдържание по смисъла на чл.193 ГПК, което да се отрази в средствата за масова информация, в която част производството е прекратено с влязло в сила определение.
Ответната страна по делото-Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция с доводи, че е неоснователна.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника, тъй като действията са с цел да се информира обществеността за текущи наказателни разследвания, че съобщенията съдържат твърдения за факти, както и, че не са доказани твърдените неимуществени вреди.
Не се спори и от събраните писмени доказателства се установява, че на 04.06.2018г. на сайта на Специализираната прокуратура било публикувано следното съобщение: „във връзка с разпространен клип от сайта „Гласът на Стара Загора“ и в социалните мрежи, на който се вижда как лице запалва българското знаме и уринира върху него, Специализираната прокуратура се е самосезира още в деня на публикуването 2 юни 2018г. с оглед извършеното престъпление срещу Републиката. Образувано е досъдебно производство за опетняване на националното знаме и за хулиганство с изключителен цинизъм и дързост. Установено е, че деянието, последвано и от други непристойни действия, е било извършено на 29 май 2018г. и публикувано в сайта „Гласът на Стара Загора“ на 2 юни 2018г. Установено е също, че сайтът е собственост на лицето, разпространило клипа със собствените си престъпни действия. След незабавна реакция на ГДБОП, ГДНП, СДВР и Специализирана прокуратура, лицето е задържано в Стара Загора за срок от 24 часа. Предстои да му бъдат повдигнати обвинения от Специализирана прокуратура.“
На 07.06.2018г. на сайта на Специализираната прокуратура било публикувано следното съобщение: “Специализираният наказателен съд наложи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на *** на сайта „Гласът на Стара Загора“, който на 29.05.2018г. опетни българското знаме недалеч от столичната Съдебна палата, а на 02 юни 2018г. разпространи клип с гаврата и с други свои непристойни действия в интернет. В деня на публикуването Специализираната прокуратура се самосезира и образува досъдебно производство. Със съдействието на органите на МВР извършителят бе задържан в Стара Загора за 24 часа и му бяха повдигнати обвинения за престъпление срещу Републиката и за хулиганство с изключителен цинизъм и дързост. Съдът уважи искането на Специализираната прокуратура за задържане заради наличие на опасност да извърши друго престъпление.“ На 27.09.2018г. на сайта на Специализираната прокуратура било публикувано следното съобщение: „Специализираният наказателен съд наложи наказание от две години „Лишаване от свобода“ на М. М., който преди три и половина месеца бе обвинен от Специализираната прокуратура за оскверняване на националния флаг и за хулиганство. На 3 юни 2018г. мъжът публикува в социалните мрежи клип, в който се вижда как недалеч от столичната Съдебна палата самият той пали национален трибагреник, после го хвърля на земята и уринира върху него. Няколко часа по-късно мъжът бе задържан и обвинен.
Резултатите от насрочената по делото съдебно-психиатрична експертиза показаха, че М. не 3 страда от психично заболяване и може да отговаря за деянията си. Съдът прие представените от прокуратурата доказателства и го призна за виновен. М. остава в ареста, след като две съдебни инстанции уважиха искането на Специализираната прокуратура да бъде задържан под стража. Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана пред Апелативния специализиран съд.“
Представени са още 4 бр. статии, които се позовават на горната информация.
Представени са доказателства, че присъдата на Специализирания наказателен съд по НОХД №2530/2018г. е била отменена от АСпНС, а впоследствие частично е отменена и следващата присъда на СпНС, след което ВКС е отменил изцяло второто решение на АСпНС и е върнал делото за ново разглеждане от СпНС. Постановена е присъда по НОХД 3346/2022г. на СГС, която е обжалвана и е образувано ВНОХД № 116/2024г. на АС, НО, което е спряно, като към момента на приключване на устните състезания по настоящото производство не се установява последно постановената присъда да е влязла в сила.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Фактическият състав на чл.49 включва следните елементи: вреди, причинени на пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служителя, да е при или по повод на възложената му работа. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от неговото противоправно действие при или по повод изпълнението й. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от лицата, на които работата е била възложена, следва да се установи наличието на противоправно поведение – действие или бездействие на извършващите възложената работа при или по повод изпълнението й, претърпени вреди, вина и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Относно противоправността на деянието следва да се съобрази, че съгласно чл.146, ал.1 НК противоправно деяние обида е налице когато се каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а съгл. чл.147 НК клевета-разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, като деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
Разпечатката съдържа 35 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e3b51c1-cd34-4bf7-868e-7d02b0608193