Решение № 44 от 26.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Ямбол, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20262300500045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. И. Й. от гр.******, подадена от процесуалния му представител адв.М.Й. от АК–Ямбол, срещу Решение № 629/23.12.2025г., постановено по гр.д. №1447/2025г. по описа на Ямболски районен съд, с което е уважен предявения против въззивника Й. И. Й. иск по чл.124, ал.1 ГПК и е прието за установено, че ищците – ищцата К. Д. Н. е собственик на ¼ ид.ч., ищецът Й. И. П. е собственик на 1/8 ид.ч., ищцата М. К. П. е собственик на 1/24 ид.ч., ищецът Н. П. П. е собственик на 1/24 ид.ч. и ищецът А. П. П. е собственик на 1/24 ид.ч., или общо ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот: Незастроено дворно място с площ 2450 кв.м., представляващо УПИ III- 607, част от ПИ 607, целият с площ 4110 кв.м., в кв.48 по плана на с.******, при граници – улица, УПИ I, УПИ V- 608. С решението е отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 6/13.12.2024г. на нотариус С. М. в частта, с която Й. И. Й. е признат за собственик на собствените на ищците общо ½ ид.ч. от имота и в полза на всички ищци са присъдени разноски в размер на 113,77лв., а на ищеца Й.П. – разноски в размер на 400лв.

Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Въззивникът твърди, че районният съд не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на доказателствата и изводите му не кореспондират и са в противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място сочи, че съдът се е произнесъл плюс петитум, тъй като е уважил непредявен установителен иск по отношение на имот, който не е бил надлежно индивидуализиран и без да е установена идентичност на имота по решението на ПК с оспорения констативен нотариален акт за собственост. Според възивника, в предмета на делото ищците са въвели нива с площ от 2.450 дка, находяща се в строителните граници на с.****** в местността 1

„Турски гробища“ 122, имот №607, парцел №3, възстановена с Решение № 949 от 31.03.1998г. на ПК „Тунджа“ на наследниците на П. Х. М., б.ж. на с.******, поч. на *******г., без посочване границите на имота, а ответникът се е легитимирал с нот.акт като собственик на незастроено дворно място от 2450 кв.м., съставляващо УПИ Ш-607, част от ПИ 607 , целият с площ от 4110 кв.м. в кв. №48 по плана на с.******, при посочени граници : УПИ V- 608, УПИ I и улица. Съдът не съобразил тези обстоятелства и представената по делото скица №514/16.05.2025г., издадена от Община "Тунджа", установяваща че имотът не е нива и уличната и дворищната регулация са утвърдени със заповед №1-А-290/02.06.1989г.

Изводът на въззивника е, че считано от 02.06.1989г. имотът е дворно място, съставляващо УПИ с посочена площ, местоположение и граници, а в исковата молба имотът е посочен като нива и същият не е индивидуализиран с граници. На следващо място е направено оплакване, че неправилно съдът е кредитирал показанията на св.Ч., който е роднина на първия ищец, не е обработвал процесиия имот и показанията на този свидетел са в противоречие с представените по делото писмени доказателства, включително скицата на имота, твърдейки, че нивата е на баба Янка. Също неправилно съдът интерпретирал и факта, че ответникът повече от десет години е заплащал данъците за имота, който факт според него доказва осъществяването на обективния елемент на владението - манифестирането на фактическото господство над имота, както и на субективния елемент - намерението да се владее имота само за себе си, а неплащането на данъци от страна на ищците е индиция за тяхното дезинтересиране от имота, както и индиция за форма на отблъскване на владението им от страна на ответника. Неправилно съдът интерпретирал и приложените по делото два договора за доброволна делба, в предмета на които процесната нива не е била включена, което според въззивника също е индиция, че още към края на месец април 2007г. наследниците са знаели, че имотът не е земеделска земя и се владее и ползва единствено от Й.Й. и твърдението е, че от края на месец април 2007г., до датата на предявяване на исковете са изтекли повече от осемнадесет години, в които единствено въззивникът е владял и ползвал имота, придобивайки го по давност, в резултат на явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато повече от 10 години давностно владение.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на атакуваното решение на ЯРС и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на направените от него разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни, чрез пълномощника адв.И.С. са депозирали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна. Според съображенията в отговора, атакуваното решение не страда от сочените във въззивната жалба пороци и същото е правилно и законосъобразно. Изложени са подробни мотиви за неоснователност на всяко от оплакванията на въззивника, вкл. на твърденията му за липса на идентичност между спорния имот и този, по отношение на който ответникът е признат за собственик. При споделяне изцяло на изложените правни изводи в мотивите към обжалваното решение, въззиваемите молят за постановяване на решение, с което да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, с присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника – адв.Й., която пледира за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска за собственост, с присъждане на всички сторени от ответника разноски по делото.

Въззиваемите, чрез адв.С., молят за потвърждаване на оспореното решение на първата инстанция и за присъждане на разноските пред въззивната инстнация.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с уважаването на който ищците К. Д. Н.

2 от гр.******, Й. И. П. от с.******, М. К. П. от гр.******, Н. П. П. от гр.****** и А. П. П. от гр.****** целят да бъде признато за установено в отношенията им с ответника Й. И. Й. от гр.******, че ищците са собственици по силата на наследствено правоприемство на общо 1/2 ид.част /с посочване поотделно на ид.части за всеки от тях/ от недвижим имот – нива с площ от 2,450дка, находяща се в строителните граници на с.****** в местността „Турски гробища 122“, представляваща имот №607, парцел 3 от кадастралния план от 1989г., сега УПИ III-607 с площ от 2450кв.м., част от ПИ 607, целият с площ от 4 110кв.м. в кв.48 по плана на с.******, при граници: улица, УПИ I, УПИ V-608. С исковата молба ищците са заявили и искане по чл.537,ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 6/13.12.2024г. за посочената притежавана от ищците ид.част.

Ответникът Й.Й. е оспорил иска с основното възражение, че се легитимира като собственик на имота по силата на констативния нот.акт, като е поддържал, че за спорния имот единствено той е заплащал над десет години данъците, единствено той го владял и ползвал, което владение продължава и понастоящем, а ищците са знаели за осъщественото владение, тъй като процесната нива не е била предмет на два договора за доброволна делба на наследствени имоти, останали в наследствата на общите им наследодатели.

С обжалваното постановено по спора решение ЯРС е уважил изцяло предявения иск и е отменил констативния нот. акт за собственост, с който ответникът се е снабдил в частта на притежаваната от ищците общо ½ идеална част от спорния имот. За да постанови този резултат, съдът е приел, че страните са част от наследниците на общия наследодател П.

Х. М. и процесният имот им е възстановен по силата на решение на ПК – Тунджа, като съсобствеността върху процесния имот не е погасена поради придобивна давност, изтекла в полза на ответника, тъй като същият не е доказал фактически непрекъснато да е владял имота за период повече от десет години, не е доказал и да е довел до знанието на останалите съсобственици намерението си да свои целия наследствен имот и да е отблъснал владението на невладеещите съсобственици.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Извършвайки служебната проверка по реда на чл. 269, ал.1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като неоснователно е оплакването на въззивника за недопустимост на обжалвания съдебен акт с доводите, че съдът се е произнесъл по непредявен иск за имот, който не е надлежно индивидуализиран.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК, регламентираща едно от основните начала в гражданския процес - диспозитивното, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От посочения принцип следва, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран. Индивидуализацията на иска се осъществява чрез изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения в нея петитум (искане). Предвид на това, когато съдът се произнесе извън заявения предмет на делото и обем на търсената защита- т.е. по непредявен иск, неговото решение е недопустимо. Произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, което се поражда от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или по искане, различно от това, с което по надлежен ред е сезиран. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 60144 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 3059/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, а в Решение № 138 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 2722/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС е прието, че съдебното решение би било процесуално недопустимо, когато е постановено по непредявен иск - когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти.

В случая изложените от ищците обстоятелства и отправено до съда искане сочат за предявен иск за собственост върху имот, който е имал земеделски характер и за който е била проведена и завършена административната процедура по възстановяване на 3 собствеността по реда на ЗСПЗЗ в реални граници. В практиката на ВКС е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. Също константна е практика на ВКС, че предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, намираща се в урбанизирана територия по смисъла на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, приключва с издаването на решение на ОСЗ /ПК/ за възстановяване на имота в стари реални граници (в този смисъл са Решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр. д.

№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., и Решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о.). В случай на възстановяване на земя, част от урбанизирана територия, административната процедура по възстановяване на собствеността на земеделски земи по ЗСПЗЗ приключва с издаване на решението на ПК, към което не е необходимо да бъде издавана скица, тъй като индивидуализацията на имота, правото на собственост върху който се възстановява, се извършва още при осъществяването на административната процедура по чл. 13 ППЗСПЗЗ - чрез издаването на удостоверението и скицата по чл. 13, ал.