Решение № 7204 от 19.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7204 гр. С ..........., 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. С. при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110148148 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ,,Е. Ф. 7“ ООД с ЕИК/ПИК: ..............., седалище и адрес на управление: гр. С ..........., п.к. ...., р-н П, .............., общ. С, обл. С ...........

(столица), срещу Д О. З.“ ЕАД с ЕИК/ПИК: ......... седалище и адрес на управление: Р. България, гр. С ..........., п.к. ...., р-н Т, ..........., общ. С, обл. С ........... (столица), с която моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 18 116,15 лв. (осемнадесет хиляди сто и шестнадесет лева и петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, които са следствие от настъпилото на ....... г. застрахователно събитие по договор за автомобилна застраховка ,,КАСКО+” по комбинирана застрахователна полица № ............ г. за следния товарен автомобил: марка „С”, модел ....., цвят ,,Бял‘‘, дирекция ,,Лява“ с рама № .... и рег. № ..... и обезщетение за забава в размер на 1404.00 лв. (хиляда четиристотин и четири лева), представляващо законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на постановяване на отказа до депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че на .......г., около 22:30 часа в гр. С ........... В С Зводач/работник на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил в дружеството ,,Л Т 7‘‘ ООД ЕИК: ........, управлявайки товарен автомобил: марка „С”, модел ...., цвят,,Бял‘‘, дирекция ,,Лява“ с рама № .... и рег. № ..... движейки се по ул. „С” посока ул. „В М Л” в гр. С ..........., МПС-то реализира ПТП в тръба преди жп надлез при липса на знаково стопанство, при което са нанесени вреди върху гореописаното застраховано моторно превозно средство (МПС). Твърди, че Липсата на поставени пътни знаци/обозначения 1 съгласно Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане става причина за настъпване на ПТП между управлявания от шофьора товарен автомобил и стърчаща тръба по цялата широчина на пътя.

Сочи, че веднага след настъпването на събитието, шофьорът обезопасил превозното средство така че да не пречи на движението и да не създава предпоставки за настъпване на друго ПТП, съобщил за инцидента в полицията и уведомил управителя на двете дружества собственик и наемател на товарния автомобил. Мястото на застрахователното събитие било посетено и от органи на КАТ ,,Пътна полиция“ МВР гр. С ............ Направен бил и снимков материал. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол от органите на МВР № ......... от дата ....... г. и час 23:00 ч., като на водача З не е бил съставен АУАН, тъй като не е установено нарушение на ЗДвП от негова страна. Поддържа, че процесното МПС товарен автомобил марка „С”, модел .... рег. № ..... било застраховано при ответника с автомобилна застраховка ,,КАСКО+” по комбинирана застрахователна полица № ........ с период на действие от 00.00 ч. на 22.05.2022 г. до 23:59 ч. на 21.05.2023 г. Ищецът е поискал от застрахователя да му бъде заплатено съответно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което съгласно сключената застраховка представлява покрит риск и представил всичките необходими документи, а именно документ, разрешаващ управлението на МПС, Удостоверение за наличие на контролни точки от КАТ на водача, регистрационен талон на МПС-то, Удостоверение за техническа изправност на пътното превозно средство, Уведомление за застрахователно събитие и протокол за ПТП съгласно Документи по претенция ............. Получил писмо от ответника, че отказва да заплати претендираното застрахователно обезщетение, тъй като съгласно т. 9.1.8. Раздел I от Общите условия Застрахователят не предоставял застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на небрежност и констатират, че водачът управлявал увредения товарен автомобил е проявил небрежност, като не е съобразил с габаритните размери на влекача, не е взел необходимите мерки за безопасно извършване на маневрата и преминаване през съоръжението. Ето защо намира, че за него възниква правен интерес от предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Сочи че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за ищеца. Поддържа, че от протоколът за ПТП не може да се установи по категоричен начин, че водачът на застрахованото МПС е действал правомерно и в съответствие с правилата за движение по пътищата, имплементирани в разпоредбите на ЗДвП и правилникът за неговото прилагане. Протоколът бил съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена 2 сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. В тази връзка, оспорва истинността на констативния протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП". Вследствие на предявената претенция, мястото на настъпване на ПТП е посетено от служители на Застрахователя.

При извършения оглед на местопроизшествието, вследствие на който е изготвен снимков материал, като представителите на застрахователя са констатирали стеснен участък с двупосочно движение и намалена видимост, поредица вертикални ограничения - тръби, ЖП надлези, както и пътен знак от категория „B16", забраняващ влизането на ППС с височина, включително и на товара, по-голяма от означената за пътния участък между двата ЖП надлеза.

Поддържа, че въпреки че пътният участък не съдържа пътен знак от категория „B16" преди първия ЖП надлез, респ. преди тръбите, преминаващи хоризонтално над пътния участък по цялата дължина на пътя, то пътния участък, който ги предхожда и по който се е движело застрахованото МПС е с негативен наклон и фабричното оборудваните фарове на т. а. марка „С", модел „.....", рег. № ........ биха осигурили достатъчно видимост и време за реакция на водача на МПС, за да може своевременно да констатира особеностите на пътната обстановка, респ. да предприеме необходимите действия, за да предотврати увреждането на повереното му имущество. Сочи че водачът, управляващ товарния автомобил следва да притежава отлични познания относно техническите характеристики на управляваното от него МПС, в това число спрямо обхвата на осветеността на осветителните тела, както и относно неговите габарити, предвид необходимостта от ограниченията спрямо маневреността и съобразяването с пътните участъци, които може да са непригодни за съответното тежкотоварно МПС. Спрямо професионалните шофьори на тежкотоварни автомобили законът предвижда по-строги изисквания при упражняване на професията, в това число познание на пътищата, спрямо които има изрична забрана за преминаване на тежкотоварното МПС. Предвид естеството на пътния участък, считаме, че за съответната отсечка от кръстовището между ул. „С" и ул. „В М Л" до изхода на втория ЖП надлез, пътят е непригоден за движение на тежкотоварни автомобили, в частност на застрахованото МПС. Ето защо счита че небрежното поведение на водача на т. а. марка „С", модел „.....", рег. № ........ е станало причина за настъпване на ПТП и поради което попада в хипотезите даващи право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.

Третото лице помагач е взело становище за неоснователност на предявения иск.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде подълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.

Правото на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.

Обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане, каквото е застраховка ,,КАСКО+” се определя по правилата на КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са свободни да уговарят както основания за носене на отговорност, така и основания за освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.

При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл. 396 от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на застрахователното събитие и при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената застрахователна сума и отразяват реалната стойност.

Застрахователната сума при имущественото застраховане е максималният размер на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната сума е стойността на имуществото към момента на сключване на договора за застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в размер на реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите. Това е стойността срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото качество при пълна увреда. Възстановителната стойност е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н.

При определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие. (В този смисъл: Решение от 30.01.2012г. н по т.д.

4

№ 1069/2010г. на ВКС, II-ро Т.О.; Решение № 109/14.1.2009г. по т.д.№ 870/2010г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение № 115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, II-ро Т.О.; Решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, Iво Т.О.; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

За да се уважи иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ и се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1. валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2. настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3. наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4. изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5. уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.