Решение № 726 от 23.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330200217 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0444-000340 от 24.07.2023г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на А. П. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.

Жалбоподателят, А. П. Т. оспорва по същество вмененото му нарушение и моли съда да отмени издаденото наказателно постановление /НП/.

Претендира присъждане на разноските по делото. В депозирана до съда молба от процесуалния му представител поддържа искането. В съдебно заседание редовно уведомен, не се явява. Не се явява и редовно уведомения процесуален представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна - Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ 05 Пловдив редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище развива доводи за правилно установена фактическа обстановка, безспорно и категорично установено нарушение при спазване на материалното право и процесуалните правила. При условията на евентуалност прави възражение за 1 намаляване размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А. П. Т. за това, че на 05.07.2023г. в 10:41 часа в гр.Пловдив на бул.“Освобождение“ като водач на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **, собственост на А.Р., като няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за територията на Република България е извършил: 1. Лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на РБългария, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и няма валидна за територията на РБългария застраховка.

С което виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA, бланков № 951511 от 05.07.2023г., съставен от Г. Г. Г. – ** към ОД на МВР – Пловдив, РУ 05 Пловдив.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Г. Г. Г., които съдът кредитира като обективни, достоверни, непротиворечиви, в синхрон с писмени доказателства.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява визираното в наказателното постановление нарушение, а именно управление от жалбоподателя на процесното МПС от трета държава, чужда собственост, което при влизане на територията на Република България не е сключило валиден за територията на Република България договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установява се и безспорно виновното му извършване.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал 2 поведението на А. П. Т. като нарушение на чл. 483, ал. 1, т.2 от КЗ.

Разпоредбата вменява на водачите задължение при управление на моторно превозно средство от трета държава и влизане на територията на Република България, когато нямат валидна за територията на Република България застраховка, да сключат договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Безспорно на инкриминираната дата и място /намиращо се на територията на Република България/ жалбоподателят е управлявал МПС „Мерцедес“ с рег.№ **. Не се спори, че въпросния товарен автомобил е от трета държава по смисъла на §1, т.7 от ДР на КЗ, каквато е Великобритания към датата на нарушението. Правилно с оглед наличните данни отговорността на жалбоподателя е ангажирана по предвидения в чл. 638, ал. 3 от КЗ състав, предвиждащ административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е негова собственост, предвид неоспореното по делото обстоятелство, че товарния автомобил е собственост на друго лице, различно от жалбоподателя Т., а именно – собственост на А.П..

В този смисъл санккционираното лице е годен адресат на задължението по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.

Доказва се наличието и на следващия съставомерен признак от обективна страна – липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на проверката, във връзка с управлението на територията на Република България на горепосоченото МПС от трета държава.

Доколкото процесното МПС е регистрирано във Великобритания и е с английски регистрационен номер, то следва да се вземе предвид, че в Обединеното кралство управлението на МПС без сключена застраховка гражданска отговорност представлява нарушение на закона. Въпросната застраховка е еквивалентът на застрахователна полица „Гражданска отговорност“ в Република България. При сключане на такава застраховка във Великобритания се застрахова лицето, което управлява автомобила, а не самото МПС, каквито доказателства не бяха представени в хода на развилото се в настоящото производство съдебно следствие. Що се отнася до приложения към жалбата договор с английски застраховател – полица № **, регистрация на превозно средство **, като притежател на полицата и лице, което има право да шофира товарния автомобил е отбелязан неговия собственик А.П., но не и управлявания го жалбоподател.

3

Отделно от това, безспорен е фактът, че Великобритания към датата на предприетото управление на процесния автомобил не е страна от Европейския съюз. Това е така, тъй като същата е напуснала Европейския съюз на 31 януари 2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01).

Великобратния не се явява и страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. От посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. С изтичането на този преходен период, с оглед липсата на продължаване на периода, считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС.

С оглед на гореизложеното и предвид липсата на данни и доказателства по делото за сключена на граничен контролно-пропускателен пункт застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира за доказано, че управлявалия на 05.07.2023г. в гр.Пловдив МПС с рег. № ** А. Т. е нарушил вмененото му задължение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, с което се доказа съставомерността на деянието от обективна страна. Не се установяват и данни за приложение на чл.483, ал.3 от КЗ, съгласно която лицето по ал. 1, т.

2 не е длъжно да сключва договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие че притежава валиден сертификат "Зелена карта".

От субективна страна извършеното от жалбоподателя деяние не се установява да е било умишлено, но с аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния също подлежат на санкциониране по административнонаказателен ред, като в случая незнанието на закона не се явява извинителна причина за жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвижда административно наказание "глоба" в размер на 400 лева, каквато правилно и законосъобразно е била наложена на жалбоподателя. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано от наказващия орган и 4 ревизирано от настоящата инстанция. Съдът намира, че размерът на наказанието е съобразен с обстоятелствата по разглеждания казус, съответен е на тежестта на нарушението и е в състояние да изпълни целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.

Неприложим се явява и институтът на маловажния случай, тъй като от една страна нарушението не се отличава от типичните случаи на нарушения от същия вид, а от друга страна в чл.189з от ЗДвП е предвидено, че за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.

При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното дружество и възможността му да я реализира в пълен обем. Процесното НП по Кодекса на застраховането е издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ 05 Пловдив, който видно от приложената в хода на настоящото съдебно производство Заповед № 317з-7973/30.08.2021 г. на ВПД Директор на ОД на МВР - Пловдив се явява компетентен наказващ орган. В тази връзка съдът съобрази и правилото на чл.647, ал.2 от Кодекса, съобразно което наказателните постановления за нарушения по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът за установяване на административно нарушение за деянието по чл.638, ал.3 от КЗ е съставен в съответствие на чл.647, ал.1 от КЗ от длъжностно лице на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. Контролът в случая се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи, чийто служител е актосъставителят ** Г. Г.. АУАН и НП съдържат изискуемите от закона реквизити и са издадени в законоустановените срокове.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 23-0444-000340 от 24.07.2023г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на А.

П. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.

5

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0444-000340 от 24.07.2023г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на А. П. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6