Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5431 от 28.05.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 1047/2025
Вид
Решение № 5431
Подписан
28.05.2025
В сила
14.11.2025
Състав
Силвия Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5431

Хасково, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20257260701047 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Д. Х. Ф., непълнолетен към датата на подаване на жалбата, непридружен, [държава], подадена чрез назначения по чл. 25 от ЗУБ – адв. М. Д., против Решение № 2807/31.03.2025 г. на П. на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като бил пренебрегнат основния факт, че се касаело за непридружен непълнолетен, в противоречие с материалния закон. Съсредоточава се в аргументиране на най-добрия интерес на детето. Сочи се, че съществува заплаха за живота и сигурността му. Позовава се на ХОПЕС е ЕКПЧ както и на чл. 4 ал. 3 от ЗУБ, а именно принципа на „non refoulement“. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Х. Ф., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище моли за отмяна на решението като развива съображенията, изложени в жалбата.

Ответникът П. на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.11.2024 г. Д. Х. Ф. от С. е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като Д. /собствено/ Ф. /бащино/ Х. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в С., адрес – [населено място], [ЛНЧ], етническа принадлежност – к., религия: м., семейно положение – неженен, образование – * клас.

С Решение № 2807/31.03.2025 г. на П. на Националното бюро за правна помощ е назначен на молителя представител, който да предостави правна помощ – адв. М. Д. Д., като представлява детето, с оглед защита на най-добрия му интерес, в административни и съдебни производства по предоставяне на международна закрила по ЗУБ до тяхното приключване с влязло в сила решение.

На 29.11.2024 г. е проведено интервю с Д. Х. Ф., в което разказва, че бил роден 2010 г. Преди десет години със семейството му напуснали С. и се установили в Бурса Турция, но тъй като нямало работа през 2022 г. се върнали в С. в [населено място]. Скоро след това баща му изчезнал. Напуснал С. нелегално за Турция на лятото на 2024 г. Нямал документи в С., семейството му останали там. Не е подавал документи в Турция. Нямал роднини в Европа. , където останали 15 дни и тръгнали за България. В Турция нямали издадени документи. Не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради изповядваната религия или етническата принадлежност. Майка му и останалите членове на семейството го изпратили в България. Работил като шивач. Напуснал С. заради войната и несигурността. Турция атакувала С. с дронове малко преди да замине и то не само по военни обекти. Нямал проблеми с официалната власт. Нямал близки пострадали от войната. Не бил подложен на преследване, нито спрямо него или неговото семейство били отправяни заплахи. Не било оказвано насилие. Не би се завърнал в С..

Изготвен е на 10.12.2024 г. доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, относно детето, непридружено, непълнолетно, което е потърсило закрила в България, и в който доклад се сочи като основна причина за напускане на С. – войната , военните действия и икономическата криза. Целта на детето била да получи закрила в България, тъй като била спокойна страна, и желае да се събере със семейството си тук.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 14.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 2807/31.03.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. Х. Ф..

Решението е връчено на адресата му на 09.04.2025 г.

По делото е приет като доказателство социален доклад от 22.05.2025 г. г., видно от който Д. Х. Ф. е непридружен, непълнолетен, който е избягал от войната в С., като неговата майка и остонолите братя и сестри живеят в С.. Детето поддържа връзка с близките си.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Д. Х. Ф. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/, както и в присъствието на определения по чл. 25 от ЗУБ представител – адв. Д., и социален работник от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради което е напуснал страната си по произход и не желае да се завърне в нея, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на П. на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от П. на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя Д. Х. Ф. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - Ф. /бащино/ и Х. /фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин, вкл. и по ЛНЧ, се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Д. Х. Ф., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай Д. Х. Ф. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Нещо повече, той е напуснал С. заради войната, където според данните от интервюто се е върнала да живее майка му. Напускането на С., а впоследствие и на Турция, където са братята и сестрите му, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на Д. Х. Ф., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал С.. Не без значение е обстоятелството и, че всъщност е непълнолетен и непридружен по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗУБ, като майка му е останала да живее в С., в противоречие на отношенията между родител и дете. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, както и, че сочи единствената си цел да събере семейството си на територията на България, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.