Решение № 3553 от 15.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3553 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330115891 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена на 13.09.2024 г. от К. В. Й., ЕГН **********, с адрес в ..... против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „България“ № 196, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземане в размер на 956,23 лв. по Договор за кредит № ..... от 19.12.2019 г., сключен между страните, която сума е обективирана в удостоверение с изх. № 299/18.01.2024 г., издадено от ответника. Признава, че има сключен договор за кредит. Оспорва, че договорът за кредит е недействителен с възражения, че ГПР по договора не е действително посочен. Сочи, че заемната сума е върната, а процесната сума не се дължи.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска. Сочи, че с ищеца има сключен договор за кредит № ..... от 19.12.2019 г., по който ищецът не е изплатил всичко. Твърди, че размерът на неустойката по чл. 8 по договора за непредставяне на обезпечение не следва да се включва в ГПР.

Поради това, че процесните вземания на ответника са цедирани в хода на процеса с договор за цесия от 01.10.2024 г., на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК съдът е конституирал „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с ЕИК 200385975 като трето лице помагач на ответника по делото. Третото лице помагач също оспорва иска, признава сключването на договора за кредит. Твърди, че размерът на неустойката по договора не следва да се включва в ГПР.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на 1 страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже правен интерес за предявяване на настоящия иск, в това число, че ответникът, респ. третото лице помагач като цесионер, претендира заплащане на сочената сума по договора за кредит, а в тежест на ответника е разпределено да установи съществуването на валидно вземане по Договор за кредит № .... от 19.12.2019 г., сключен между ищеца и ответника, в размера, претендиран от ищеца, валидно прехвърляне на вземането с договор за цесия на третото лице помагач.

Като безспорно между страните съдът е отделил с доклада следните факти и обстоятелства: сключен между ищеца и ответника Договор за кредит № ... от 19.12.2019 г.; по чл. 8 по договора е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение; в ГПР по договора за кредит не се включва неустойката по чл. 8 от договора.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск с оглед твърденията на същия, че е върната само заемната сума, но не и сумата по неустойката, която счита, че не се дължи, както и с оглед удостоверението от 18.01.2024 г. и твърденията на ответника и третото лице помагач, че неустойката е действителна.

Съдът намира, че искът е насочен правилно към ответника кредитодател, тъй като последният съгласно удостоверението от 18.01.2024 г. е изисквал плащане от потребителя на процесната сума пари по процесния договор за кредит. Исковата молба е подадена на 13.09.2024 г., като Договорът за цесия е сключен след завеждане на делото на 01.10.2024 г. Без правно значение е обстоятелството, че договорът за цесия е сключен преди получаване на препис от исковата молба, тъй като, от една страна, делото е образувано в по-ранен момент от връчване на препис от исковата молба на ответника, а от друга страна, договорът за цесия е без достоверна дата.

Следователно ищецът правилно е насочил иска си, а ответникът правилно е привлякъл новия кредитор като трето лице помагач.

Неустойката за непредставяне на обезпечение по договора представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита неустойката следва да бъде включена в ГПР. Макар и да няма яснота за това какви компонентни са включени в ГПР, то самата разпоредба на чл. 3, ал. 5 от договора показва, че неустойката не е включена в ГПР, както и самият размер на неустойката спрямо размера на кредита и договорната лихва, са достатъчни, за да се направи извод, че посоченият в договора ГПР не е действително прилагания. В тази насока са и разсъжденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че разходите във връзка с неизпълнение на задължения по договора не се включват в ГПР – изложените доводи от ответника съдът цени с висока доказателствена стойност като неизгодни за същия факти. С включването на неустойката в ГПР процентът на ГПР щеше да надхвърля този, посочен в договора за кредит. Изложеното налага извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С невключване на неустойката в ГПР, а представянето й на потребителя като неустойка за неизпълнение на 2 договорно задължение, кредитодателят нарушава посочената законова разпоредба и въвежда потребителя в заблуждение. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Тези аргументи водят до извод за недействителност на договора на специалните основания в чл. 22 от ЗПК. В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив, макар и постановена по заповедни дела:

Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.; Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

Тъй като исковата претенция е свързана с отрицателен установителен иск за недължимост на сума пари, съдът се произнася по недействителността на договора за кредит само в мотивите на решението, като за това обстоятелство не се формира сила на пресъдено нещо между страните.

В обобщение, договорът за кредит е недействителен основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, ако договор за потребителски кредит е прогласен за недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита (главница), но не и лихва и други разходи по кредита. Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C-520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за забава от поканата за плащане. Следователно ищецът дължи връщане на кредитодателя само на главницата по договора, но не и на неустойката. Ерго, настоящият иск се явява основателен в неговата цялост, тъй като потребителят не дължи заплащане на неустойката по недействителния договор за кредит.

Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не доказа съществуването на валидно основание за начисляване на процесната сума.

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 42,50 лв.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално затруднено лице. Ответникът моли да не се присъждат разноски на ищеца поради недоказване на материалната затрудненост на ищеца, а в случай че са налице предпоставките за това – да се присъди адвокатски хонорар в минимален размер предвид сложността на делото. Първият довод на ответника съдът намира за неоснователен, тъй като не се подкрепя с никакви доказателства – ответникът не отправи искания за събиране на доказателства във връзка с материалното и финансово състояние на ищеца, за да се изследва този въпрос. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и ВКС (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в редакцията към датата на сключване на договора за безплатна правна помощ, минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 400 лв.

3

Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, малкия размер на иска, подаването на искова молба и писмени молби, ненеобходимостта от доказателствени искания за доказване предмета на иска, признанията на факти от ответника от решаващо значение за изхода на спора, както и явяването на процесуалния представител на ищеца в зала, провеждането само на едно открито съдебно заседание, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото, счита, че следва да присъди 300 лв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за защитата му по иска.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че К. В. Й., ЕГН **********, с адрес в......., не дължи на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр.

Хасково, бул. „България“ № 196, заплащането на сума в размер на 956,23 лв. по Договор за кредит № .... от 19.12.2019 г., сключен между ищеца и ответника, която сума е обективирана в удостоверение с изх. № 299/18.01.2024 г., издадено от ответника.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 42,50 лв. – сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Креди Йес“ ООД, с ЕИК 200688545, да заплати на а. Д. Г. Б., с личен №....в АК – Пловдив, с адрес на адвокатската кантора: ......., сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Банкова сметка, по която може да бъдат преведени вземанията на ищеца и на а. Б. – ...................................

Решението е постановено при участието на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. “Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, като трето лице помагач на ответника по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4