Решение № 316 от 09.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Г.

А.я М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от И. П. Г. Въззивно гражданско дело № 20261800500342 по описа за 2026 година

С Решение № 147 от 29.12.2025г. по гр.д. № 459/2025г. на РС- Пирдоп, е отхвърлен предявеният от Н. Л. К. (с брачно фамилно име В.) с ЕГН ********** срещу С. Д. П. с ЕГН ********** иск за изменение в одобрената с определение в съдебен протокол № 52 от 14.06.2022 г. по гр.д. № 34 по описа на Районен съд-Панагюрище за 2022 г. спогодба между страните, в частта относно определения режим за упражняване на родителските права по отношение на децата С. С. П. с ЕГН ********** и К. С. П. с ЕГН ********** и тяхното местоживеене, като е изменен режимът на лични отношения на майката с децата.

Със същото решение е осъдена Н. Л. К. (с брачно фамилно име В.) с ЕГН ********** да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в изменен размер от по 269,25 лв., считано от 09.05.2025г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, като издръжката е дължима до последното число на месеца, за който се отнася, като се вземе предвид извършената до влизане на решението в сила заплатена сума.

Присъдени са и разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. В. срещу горното решение, което намира за нищожно, неправилно и необосновано, както и постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на тезата си за нищожност на така обжалваното решение, жалбоподателката изтъква, че не е налице единство между мотивите и диспозитива му, тъй като в мотивите ПРС бил приел, че няма изменение в обективните обстоятелства, 1 релевантни за режима на родителските права и местоживеенето на децата, поради което в интерес на децата е, настоящия режим да не бъде изменян, но с диспозитива е изменил този режим. Счита, че това води до абсолютна неразбираемост на волята на съда, която обуславя нищожност на съдебното решение. От друга страна, жалбоподателката намира решението за неправилно и необосновано, тъй като според нея първоинстанционният съд не бил анализирал всички събрани доказателства по делото, ръководейки се от висшия интерес на децата. Подчертава, че тя е с променен социален статус и възможности за отглеждането им, а същевременно другият родител е с агресивно поведени и злоупотребява с алкохол. Позовава се на социалните доклади, съгласно които децата се отглеждат в нестабилна среда, а ответникът е имал агресивно и грубо поведение към социалните работници, което е системно. Той отглежда децата, но полага грижи за тях колкото да имат подслон, храна и облекло, но хигиената не е добра, а децата нямат осигурени собствени легла и като цяло домът е недостатъчен, за да покрие нуждите на голямото му семейство. Подчертава, че С. П. е открит на адреса пред имота, като е бил във видимо нетрезво състояние, агресивен и гневен и е започнал да отправя обиди и да заплашва посетилите го служители. Прави изводи относно характера и родителския капацитет на П.. Позовава се на заключението на социалните работници, че „бащата упражнява психическо насилие върху децата, отправяйки обиди към майката.“ Била открита и процедура по прилагане на мерки за закрила спрямо децата по смисъла на чл. 23 от Закона за закрила на детето. Позовава се на доклада от ДСП – Варна, който я обрисува като отговорен и загрижен родител, обитаващ чист и добре обзаведен дом с добра хигиена. Черпи аргументи от свидетелските показания. Намира, че обжалваното решение не е в интерес на децата, тъй като то ги ограничава да виждат майка си и да общуват с нея и с другото си семейство. Оспорва обективността на вещото лице с оглед на това, че експертизата е изготвена без тя да е наблюдавана в една среда с децата. Същевременно споделя заключението, че рискът за психо-емоционалното развитие на децата при упражняването на родителските права от страна на майката се оценява като нисък. Акцентира върху това, че децата са ограничавани от бащата да виждат майка си, като в подкрепа на това си твърдение интерпретира заключението в частта, касаеща картината „Моето семейство“, и споделеното от социалните работници. Счита, че доказателство за неспазване на режима на лични контакти е фактът, че децата нямат много ясни спомени с майка си. Сочи, че не е искала промяна. на режима на лични контакти с децата. Моли съда да прогласи за нищожно, а алтернативно - да отмени - Решение № 147/29.12.2025 г., постановено по гр. дело № 459/2025 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, и да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263 от ГПК не е подаден отговор.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. А. и адв. Ц., които поддържат жалбата. Молят съда да прогласи за нищожно, а алтернативно - да отмени решение № 147 от 29.12.2025 г. по описа на РС– Пирдоп. Считат за установено, че в най- добър интерес на двете деца К. и С. П.и е, родителските права да бъдат упражнявани от майката Н. В.. Намират за доказано, че семейната среда на С. П. е нестабилна и децата са в риск.

Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се 2 явява и не се представлява. От процесуалния му представител – адв. М. – е постъпила писмена молба, с която поддържа обжалваното съдебно решение и моли съда да го потвърди.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред районния съд доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В хода на въззивното производство са приети като писмени доказателства заверени копия от документи, представени и заведени с вх. № 3533 от 28.04.2026 г. в РС – Сливница и касаещи подадения сигнал срещу С. Д.

П. за осъществено насилие спрямо малолетните му деца С. С. П. и К. С. П.. От тези документи се установява че децата С. и К. били доведени в Центъра за спешна помощ от социален работник и служител на РПУ, като по отношение на К. не се установяват травматични промени, а по отношение на С. се установяват две синини и миниатюрни следи от старо ожулване.

Като част от преписката е представена покана за среща в отдел „Закрила на детето“ на междуведомствен интердисциплинарен екип във връзка с постъпили в отдела на 09.02.2026г. сигнали относно децата С. С. П. и К. С. П..

От същата дата има и заповед на началника на РУ- Пирдоп за съпровождане на тази две деца до Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр. Драгоман, както и протокол за предаването им в този център.

Преписката съдържа извадки от документи, за които може да се предполага, че се социални доклади, но същите са неизползваеми, доколкото начинът на комплектоването им не позволява логическо и смислово свързване на съдържащата се в тях информация.

Като част от съдържанието на преписката е приобщен протокол на Агенцията за социално подпомагане за извършена проверка в жилището на Д. и П. [фамилия – не се чете ], находящо се в Стопанския двор на с. Челопеч, където са били установени двете деца, баща им и лицето М.., с което той съжителства. Констатирано било, че С. има завяхващи синини в близост до двете очи, както и нова синина вдясно до челюстта, като по обяснения от С. и М.., синината е причинена от детето В..

От докладната записка на полицейски инспектор И. К. при РУ-Пирдоп на л. 92 от делото се установява, че на въпросната дата (09.02.2026г.) четирима полицейски служители посетили Стопанския двор на с. Челопеч по сигнал на служба „Социално подпомагане“ за деца в риск. По лицето на детето С. П. имало видими следи от охлузвания, а С. П. бил видимо раздразнен във връзка с извършващата се проверка.

От същия полицейски служител е постъпила и докладна записка във връзка с настаняването на децата в кризисния център в гр. Драгоман.

На същата дата директорът на ДСП-Пирдоп е поискал предоставяне на полицейска закрила на двете деца, като исканията са мотивирани с риск за живота и здравето на децата.

От докладна записка от 12.02.2026г. (л. 96-98 от делото) може да се направи извод, че децата С. П. и К. П. са били предадени на социален работник в кризисния център в гр. Драгоман.

Разпитана е св. Д. Г. К. – Л., социален работник в ДСП – Пирдоп, отдел 3

„Закрила на детето“. Заявява, че е работила по случая на децата С. и К. П.и, който бил открит в началото на 2025 г., след постъпил сигнал от майката за насилие върху децата. Свидетелката посетила адреса на децата в с. Чавдар, улица „Кокиче“, и заварила баща им, който бил доста агресивен. Върху детето С. нямало следи от насилие и самото то заявило, че баща му не го е бил, но случаят бил отворен заради отношението на бащата и защото социалните работници преценили, че средата е рискова. След откриване на случая събирали информация. Подали и сигнал в прокуратурата, при който категорично не се установило някакъв вид насилие. Свидетелката сочи, че С. била отписана от училище към края на 2025 г., защото не посещавала редовно учебните занятия, а другото дете било отписано от детската градина и се преместили в друго село - Челопеч. В началото на 2026 г. получили нов сигнал от майката с твърдения, че искала да се види с децата и С. искала да отиде при нея, но впоследствие не искала да отиде. Била организирана среща с децата, на която присъствал и бащата, но отказал да ги остави сами с майката.

Впоследствие, в началото на годината (около една година след образуване на случая) от д-р Л. А. получили сигнал, че С. е заведена при нея със следи от физическо насилие. Във връзка с тези следи детето заявило, че са от игра с друго дете, но според лекарката нараняванията не може да бъдат получени от по описания начин, а може би детето е удряно с ръка. Тогава социалните работници посетили адреса няколко пъти. Свидетелката влязла в къщата и установило, че детето С. е скрито под едно легло, а другото дете - К. – по преценка на свидетелката се преструвала, че спи. Изразява становище, че С. преди това е била явно обработвана. Бащата на децата се появил впоследствие и държанието му пак било агресивно, като говорел за майката нецензурни неща, в присъствието на детето. Не проявявал агресия спрямо децата. Бутал детето напред, за да каже, че не го бие, което свидетелката възприела като притеснително. Според нея, преценката, че децата са в риск, била направена, когато се получил сигнал от майката, че бащата упражнява физическо насилие над голямото дете. Споделя впечатления от разговор с учителката на детето С., която заявила, че то няма никакви учебни помагала. Относно посещаваното от нея жилище сочи, че всеки път й било обяснявано, че е в ремонт. Всички били в една стая, а другата стая била винаги в ремонт. По отношение на по- малкото дете - К. - нямало някакви притеснения, но причината да отворят случая била да ги наблюдават в семейна среда. При това не установили насилие. При извеждането на децата, свидетелката лично пътувала със С., която първоначално била неспокойна.

Разпитана е и свидетелката Я. Г. И., която заявява, че работи в отдел „Закрила на детето“ – Пирдоп и е запозната със случаите на двете деца.

Споделя, че бил подаден първоначален сигнал от майка им, че детето С. е било бито от бащата. Служителите установили, че и двете деца са в риск и започнали работа с двете деца и бащата. През февруари постъпил сигнал за насилие върху едното дете, подадено от лекар. Установили, че по детето действително има белези от насилие, поради което предприели спешна мярка за защита, извели го от семейството и го настанили в кризисен център в гр.

Драгоман. Работата им по сигналите се изразявала в организиране на срещи с бащата, децата и с жената, с която бащата живее, както и събиране на информация от детска градина и училище за всяко едно от децата. При това констатирали, че децата били често с паразити в главата и лоша хигиена, на по- голямото дете не били осигурени нужните пособия за училище.