Определение № 12614 от 30.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12614 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110107923 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № ********** на ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********** срещу ответника **********, ЕГН **********, с адрес: *******, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ ********

При извършена проверка на допустимостта на предявения иск по реда на 130 ГПК, за която съдът следи служебно, констатира следното:

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. В разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК са визирани специалните предпоставки за допустимостта на установителния иск, а именно: 1) в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК да е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, 2) заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и върчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или 3) когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Извън посочените хипотези заповедта за изпълнение влиза в сила, поради което иск за установяване на вземането по нея се явява недопустим.

В случая и предвид данните по електронното ч.гр.д. № ********, се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника ********** на регистрирания настоящ и постоянен адрес по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, но в разписката не са отразени данни, че лицето не живее на адреса.

При това положение съдът намира, че не са налице допълнителните предпоставки за допустимостта на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, възпрепятстващи влизането в сила на заповедта за изпълнение, поради което предявеният иск се явява недопустим.

В случай и доколкото заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 11.01.2026 г., когато е изтекъл двуседмичния срок длъжникът да се яви в канцеларията на съда и доколкото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, то същата е влязла в сила на 12.01.2026 г.

1

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА молба с вх. № ********** на ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********** срещу ответника **********, ЕГН **********, с адрес: *******, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7923/2026 г. по описа на СРС, 157 с-в в тази част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението препис от същото да се изпрати за прилагане по електронно ч.гр.д. № ********, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2