Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 21.02.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5152/2021
Вид
Решение № 272
Подписан
21.02.2022
В сила
18.07.2022
Състав
Силвия Обрешкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 ал. 7 · Закон за автомобилните превози
  • чл.91в т.1 · Закон за автомобилните превози

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Варна, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20213110205152 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ИНТЕР КАРГО БГ” ЕООД, против НП № 23-0001378 от 10.09.21г. на Главен инспектор в Отдел“Контрол“ в Регионална дирекция АА– гр.Варна, с което за нарушение на чл.91в т.1 от ЗАвПр, на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвПр на „ИНТЕР КАРГО БГ” ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивната страна моли отмяна на НП. Били допуснати съществени процесуални нарушения. Не ставало ясно от описанието дали дружеството е наказано за това, че отказало да представи тахографските листи, или че не ги съхранявало. Не били конкретизирани в поканата листите, които се изисквали. Същите не били на съхранение в дружеството, тъй като водачът не ги бил предоставил при прекратяване на трудовия договор.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв. А., който пледира НП да бъде отменено и тяхна полза да бъдат присъдени аправените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Становище по същество изразяват в придружителното си писмо. Искат потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът установи следното:

В хода на извършвана проверка, на 21.05.21г. на превозвача „ИНТЕР КАРГО БГ” ЕООД, притежаващ лиценз на общността за обществен превоз на товари, била връчена покана в срок до седем дни да представи изрично изброени документи, сред които пътни листи, товарителници и тахографски листи за проверявания период. Повечето от поисканите документи били предоставени с протокол от 28.05.21г. От приложените пътни листи било видно, че на 02.09.20г., 14.09.20г., 20.09.20г. и 24.09.20г. водачът П. е извършвал обществен превоз на товари с МПС с рег.№ В 7576 ВК, за които превози не били предоставени тахографски листи. След като установил това, св. И. разговарял с представител на фирмата, но въпреки това същите не били представени.

Трудовото правоотношение на водача П. и дружеството било прекратено по взаимно съгласие със заповед от 21.12.20г.

За нарушение, извършено на 29.05.21г. срещу дружеството бил издаден АУАН, предявен и връчен срещу подпис, а въз основа него - и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно от писмените доказателства преписката по АНП: АУАН, справка за нарушител, покана, пътни листи, тахографски листи, заповед за компетентност и други, както и от гласните доказателства – показанията на св. И., които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират от съда.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

При издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно.

НП е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. АУАН и НП обаче, не съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН 2 реквизити. Не са описани обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и последното не е достатъчно индивидуализирано.

В АУАН и НП не са изложени факти, от които да стане ясно за какво нарушение е наложено наказанието - дали за това, че тахографските листи не били съхранени в срок, или за отказ да бъдат предоставена за проверка. Това не става ясно и от правна страна, тъй като е описано, че превозвачът не е представил всички тахографски листи след покана. Наказанието по чл. 104 ал.

7 от ЗАвтПр са налага както в случаите на отказ, така и в случаите на несъхранение. В АУАН и НП, обаче не е описано дали става въпрос за отказ, или несъхранение. Това не само не е описано, но и не е било установено в хода на проверката. В тежест на АНО е да докаже нарушението. До приключване на съдебното следствие АНО не ангажира доказателства за това да е имало съхранена такава информация за посочения период. Напротив, в хода на въззивното производство с жалбата се навеждат твърдения, че тези документи не се съхраняват и в тежест на АНО е да докаже обратното. АНО не е изследвал това обстоятелство и не става ясно дали дружеството е наказано за това, че не съхранява информацията, или че отказва да я предостави. Тук следва изрично да се подчертае, че според чл.104 ал.7 от ЗАвПр изпълнителните деяния на нарушението са две – едното се изразява в несъхраняване на тахографските листи, а другото се изразява в отказ на превозвача да ги предостави. В АУАН и НП не се описва нито едно от тези изпълнителни деяния. Не се описва, че дружеството не съхранява тахографските листи, но и не се описва, че дружеството отказва да ги предостави. Изпълнителното деяние „отказва“ и изпълнитеното деяние „не съхранява“ поотделно са част от съставомерните признаци на нарушението и изписването им в АУАН и НП е задължително. Задължително е и описването на относимите към тях факти. От така посочените в НП факти не става ясно дали превозвачът не е съхранявал тахографските листи, или е отказал да ги представи. Като изпълнително деяние е описано „ не представя“, но такова деяние само по себе си не е наказуемо по чл.104 ал.7 от ЗАвПр. Този текст на закона предвижда наказание за несъхраняването на тахографските листи и за специалния случай на осеутяване на проверка, израяващ се в отказ да се представят документите.

Предвид горното, съдът намира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на всички 3 съставомерни признаци на нарушението и в неописване на всички, относими към тях факти.Това ограничава правото на защита на нарушителя, поради което е основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Неправилно е приложен и материалният закон, като дружеството е наказано за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено. Макар да не с тава ясно дали превозвачът е наказан за отказ да представи тахографските листи, или за това, че не ги е съхранил, налице е неправилно приложение на материалния закон, тъй като нито едно от тези деяния не е безспорно доказано да е извършено.

Отказът да се представят документи е частен случай на осуетяване на проверка. Това предполага тези документи да са налични, но да не са представени с цел да се попречи на проверката. В случая не са описани факти, но и не се доказва такива документи да са съществували към датата на поискването им. Несъхраняването на информацията за дейностите на водачите е административно нарушение, съвсем различно от непредставянето им при проверка. АНО е издал НП без да изясни фактическата обстановка и в съдебната фаза на процеса не ангажира доказателства за това да е осъществен състава на нарушението.

Предвид основанията за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на наказанието и следва да остави без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.

Макар да представя доказателства за това, въззивната страна не е направила искане за разноски.

Водим от горното, на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001378 от 10.09.21г. на Главен инспектор в Отдел “Контрол“ в Регионална дирекция АА– гр.Варна, с което за нарушение на чл.91в т.1 от ЗАвПр, на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвПр на „ИНТЕР КАРГО БГ” ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

4

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на РД АА-Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Варненски административен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5