Определение № 909 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 909 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Клаудия Р. Митова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20241100506891 по описа за 2024 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр.чл. 413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 132487/22.04.2024 г. на ЕТ “Снемо Марс – М.Д.”, ЕИК 040249148, срещу Разпореждане № 41417/19.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 57976/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е отхвърлено заявление вх.

№ 295951/23.10.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С.Д.А..

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, за който твърди да представлява узаконяване на кражба на собственото му оборудване, породен от желание да се прекрати делото и да му бъдат причинени загуби в особено големи размери. Навежда доводи, че е изпълнил указанията на заповедния съд за отстраняване на нередовности в заявлението по чл.410 ГПК. Желае разпореждането да бъде отменено и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице с правен интерес и насочена срещу обжалваем с частна жалба акт на първоинстанционен съд, е допустима.

Жалбата е редовна, доколкото е придружена от доказателства за внесена по сметка на въззивния съд държавна такса.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

1

Производството пред СРС е образувано по заявление вх.№ 295951/23.10.2023 г. на “ ЕТ “Снемо Марс – М.Д.” за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С.Д.А. за сумите от 3 360 лева главница и 89,28 лева лихва за периода 30.09.2023 г. – 18.10.2023 г.

В т.9, б. „в“, т.12 и т.14 от заявлението е посочено, че паричното вземане е за и произтича от „Фактура № 153 от 30.09.2023г. Частична цена на стойност на невърнати от получателя С.Д.А. заготовки игрални автомати, офис оборудване, табла - малки и големи за БИНГО оборудване, компютърна система, офис оборудване, оборудване - алуминий за магазини, складирани в нейния имот още от 1993г. в ****- съгласно протоколи и на обща стойност 980 000 лева... Длъжникът беше поканен да върне игралните автомати и бяха предявени суми стойносттана игралните автомати и пропуснати ползи и печалби.“.

С разпореждане от 26.10.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя, че подаденото заявление по чл.410 ГПК е нередовно, доколкото не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и чл.128, т.2 ГПК и му е предоставил седмичен срок от уведомяването за отстраняване на констатираните нередовности чрез представяне на доказателства за заплатена по бюджетната сметка на СРС на сума в размер на 68,98 лева и излагане на обстоятелствата, от които произтича търсеното вземане, включително като посочи дали то произтича от сключен между страните договор, ако произтича от такъв – следва да се посочи какъв е договора, кога е сключен, дали е действащ, или е развален/прекратен, съответно кога това е сторено, да се обоснове интерес от търсене на стойността на вещите, вместо връщането им с оглед вида на договорното отношение, да посочи дали вземането произтича от извъндоговорни отношения, в който случай следва да посочи какви са те, кога са възникнали и да се обоснове интерес от търсене на тяхната стойност, вместо връщането им, описание и индивидуализация на вещите, чиято стойност се търси с техните индивидуални белези/признаци, сред които вид, модел, марка, номер, година на производство, вещите, чиято стойност се търси. Съдът е указал на заявителя последиците от неотстраняване в срок на посочените нередовности.

В предоставения от съда срок (видно от датата на пощенското клеймо), с молба от 19.12.2023 г. заявителят е посочил, че между него и длъжника е сключен договор за наем на недвижим имот от 1995 г., в който е извършвал производство на игрални автомати и бинго оборудване, но длъжникът е нарушил договора като е сменил ключалката на входната врата и не му върнал оставени от него там вещи на стойност към 2007 г. от 980 000 лева.

Претендира присъждане на част от стойността на вещите и лихва за забава върху нея. В заявлението са изброени по общи белези намиращите се в имота вещи, за чието предаване е посочено, че липсва договор между страните, а сборът на посочените частични стойности на вещите не е идентичен с главничната претенция по заявлението по чл.410 ГПК. В молбата е посочена банкова сметка и към нея са представени доказателства за заплатена държавна такса в посочения от заповедния съд размер.

С разпореждане от 02.01.2024 г. съдът е посочил на заявителя, че нередовностите в заявлението не са в цялост отстранени и му е предоставил възможност в седмичен срок от 2 уведомяването да изправи същото като изложи обстоятелствата, от които произтича търсеното вземане, включително като посочи дали то произтича от сключен между страните договор, ако произтича от такъв – следва да се посочи какъв е договора, кога е сключен, дали е действащ, или е развален/прекратен, съответно кога това е сторено, да се обоснове интерес от търсене на стойността на вещите, вместо връщането им с оглед вида на договорното отношение, да посочи дали вземането произтича от извъндоговорни отношения, в който случай следва да посочи какви са те, кога са възникнали и да се обоснове интерес от търсене на тяхната стойност, вместо връщането им; да обоснове изискуемост на претендираното вземане; уточни размера на търсеното вземане; опише и индивидуализира вещите, чиято стойност се търси с техните индивидуални белези/признаци, сред които вид, модел, марка, номер, година на производство. Съдът е предупредил заявителя, че при пълно или частично неизпълнение на дадените указания заявлението ще бъде отхвърлено в тази част.

В предоставения от съда срок, с молба от 19.02.2024 г. заявителят е пожелал продължаване и възстановяване на срока за изпълнение на дадените указания. С молбата същият е посочил, че вещите в наетия имот са негова собственост и е преповтори е твърденията в уточнението от 19.12.2023 г.

С разпореждане от 23.02.2024 г. заповедният съд е продължил предоставения на заявителя срок за отстраняване на нередовностите в заявлението с две седмици, считано от датата на изтичане на определения с разпореждането от 02.01.2024 г.

С Разпореждане № 41417/19.03.2024 г. съдът е отхвърлил сезиращото заявление. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че с двете подадени от заявителя уточнителни молби, въпреки продължаване на предоставения срок, нередовностите в заявлението не са отстранени в цялост, доколкото не всички вещи, чиято стойност се претендира са индивидуализирани, а стойността поотделно на индивидуализираните такива не се претендира, в уточнителните молби са посочени и вещи, които отсъстват в заявлението, едни и съши вещи са посочени нееднократно, но с различна стойност, сборът на стойностите е различен от претендираната сума, не е обоснована изискуемост на вземането. Последното е станало причина заповедният съд да е изправен пред невъзможност да прецени стойността на кои вещи се претендира и какъв е размерът на претендираната част от стойността на всяка от вещите.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, очертани в чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. В случаите, в които заявлението не отговаря на посочените изисквания и заявителят не отстрани в срок допуснатите нередовности, съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съдът следва да откаже издаване на заповед по чл.410 ГПК. Препращаща норма на чл.410, ал.2 ГПК предоставя, като изискване за редовност, за която съдът следи служебно, със заявлението парично вземане на кредитора да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предметно съдържание, индивидуализирано чрез посочване на неговия правопораждащ юридически факт, времето на възникването му и вида на възникналото в резултат на неговото осъществяване вземане, както и чрез посочване на размера на 3 последното. Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), което означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането, което се отнася и за случаите на обективно съединени искания в едно заявление. С посочените изисквания се гарантира изпълнение на основната цел на заповедното производство – да се извърши проверка дали претендираното от заявителя вземане се оспорва от длъжника. Този извод се извлича и от правната норма, регламентирана в чл.415, ал.1 ГПК, която предписва, че след подаване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414, ал.1 ГПК заявителят може да подаде иск за установяване на оспореното вземане вземането си. В т. 2. б. на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение. Когато претендираното парично вземане не е индивидуализирано, не може да се издаде заповед за изпълнение, тъй като длъжникът няма да е наясно кое конкретно правно задължение следва да изпълни, а основанието на вземането по заповедното и това в продължаващото го исково производство по чл.422 ГПК следва да са идентични.

Със заявлението по чл.410 ГПК ЕТ “Снемо Марс – М.Д.” е претендирал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по фактура № 153/30.09.2023 г., издадена за частична стойност на заготовки за игрални автомати, офис оборудване, табла малки и големи за бинго оборудване, компютърна система, офис оборудване, оборудване алуминий за магазини, но с подадените уточнителни молби е описал и различни движи вещи от посочените във фактурата, сред които сгъваемо легло за кухня, два броя бели възглавници, пет броя бар столове, метални закачалки, кухненски шкаф, щори, балатум, мокет, транзистор „Селена“, кашони с чаши и чинии, огледало от ковано желязо, пепелници, дюшеци, дървен сандък, радиатор с топломер, хладилник „Ением“, пердета, кошче за боклук и др. Последното е довело до неяснота дали частичната стойност по фактурата включва и стойността на вещите, непросрочени в нея. Вещите, чиято стойност се претендира не се ясно и недвусмислено индивидуализирани по вид, брой, марка, модел и не е посочена претендираната единична стойност на всяка от тях. В двете подадени от заявителя уточнителни молби са изброени четири движими вещи, чиято обща стойност и частично претендирана такава не е идентична с предявената частична претенция и с общата стойност на всички вещи, а по отношение на останалите вещи отсъства посочване на стойност и каква част от нея се претендира. Въпреки дадените указания заявителят не е навел твърдени по каква причина твърди да му се следва стойността на тези вещите, включително и към момента на направената субективна оценка на общата им стойност – към 2007 г.

Констатираните от заповедния съд нередовности на заявлението не са отстранени в предоставения на заявителя срок, макар на същия да са били дадени конкретни, ясни, точни 4 и разбираеми указания в тази насока. Така формулирана претенцията препятства възможността длъжникът да извърши преценка кое вземане се претендира, по какъв начин е формирана претенцията и съответно дали счита сумите по заявлението за дължими.