Решение № 980 от 16.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. Бургас, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120201339 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по повод жалба на Х. Х. Х., ЕГН: **********, против наказателно постановление № 25-0769-004993/06.02.2026г. на Началник група в ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро/49,99 лева.

В съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващия орган се представлява от юрк. Ж., която моли за потвърждаване на постановлението.

Жалбата следва да се приеме за подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (тъй като НП е връчено на 06.04.2026 г., а жалбата е депозирана на 16.04.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е процесуално допустима. Съдът обаче намира, че същата е неоснователна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.08.2025 г., около 09.27 часа, в гр. Бургас, по ул. „Янко Комитов“ до завод „Хемус“ в посока бул. „Даме Груев“, жалбоподателят Х. управлявал л.а. „Форд Галакси“ с рег. номер ***. Жалбоподателят не използвал обезопасителен колан. В този момент на пътния участък с цел изпълнение на служебните си задължения, извън патрулния си автомобил, се намирали свидетелите З. Д. и С. С.- служители на Сектор „Пътна полиция“ Бургас. Двамата свидетели забелязали приближаващия автомобил, управляван от жалбоподателя и видели, че същия се пресяга с ръка, за да си постави предпазния колан, поради което го спрели за проверка.

1

Съставен му бил АУАН Серия GA №4272451/17.08.2025 г. за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, което било надлежно удостоверено с подписа на един свидетел. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, в което АНО възприел фактите, изложени в АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приложения АУАН, който е официален свидетелстващ документ и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства до доказване на противното, както и от свидетелските показания на разпитаните полицейски служители. Техните показания са последователни и еднопосочни, като двамата свидетели демонстрираха ясен спомен за случилото се. В настоящото производство не се ангажираха доказателства, които да оборят доказателствената съвкупност.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП по отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като ясно са описани вмененото нарушение и законовите разпоредби. Както бе посочено, жалбоподателят е отказал да подпише съставения АУАН, което е надлежно удостоверено с подпис на свидетел.

Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита, поради това, че не му бил връчен препис от съставения АУАН.

Както бе посочено по-горе, жалбоподателят е отказал да подпише съставения АУАН.

При това положение за органите не съществува задължение да бъде връчен екземпляр от акта. Разпоредбата на чл. 43, ал. 5, изр. 1 от ЗАНН гласи: „При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.“.

Видно е, че връчването на акта е обвързано с неговото подписване, като по аргумент за противното, когато нарушителят откаже да подпише акта, не му се връчва препис. Това почива и на нормалната житейска логика, тъй като след като е налице отказ от подписване на акта, то се предполага, че е налице своеобразен отказ от участие в производството на този етап. Ето защо, след като жалбоподателят е отказал да подпише съставения му АУАН, за актосъставителя не е възникнало задължението по чл. 43, ал. 5, изр. 1 от ЗАНН.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 137 а ал.1 от ЗДП, като въпреки задължението си, като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не е използвал обезопасителен колан, с които МПС е оборудвано. Този извод, както бе посочено, се извлича от еднопосочната доказателствена съвкупност.

В разпоредбата на чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП е предвидено да се наказва с глоба от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

Определеното от наказващият орган наказание е в рамките на предвидено от закона и същото се явява правилно и законосъобразно определено.

В заключение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била 2 правилно ангажирана и НП следва да бъде потвърдено.

Не се установяват обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от обичайното, поради което случаят да може да се квалифицира като маловажен.

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. или 40,90 евро съгласно ЗВЕРБ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-004993/06.02.2026г. на Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на Х. Х. Х., ЕГН: ********** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро/49,99 лева.

ОСЪЖДА Х. Х. Х., ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в размер на 40,90 /четиридесет евро и деветдесет цента/ евро, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3