Решение № 21 от 03.04.2023, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към Решение № 21 от 03.04.2023 година по а. н. дело № 69/2023 г. по описа на Районен съд Велинград

Производството по делото е по реда на глава 28 НПК.

Образувано е по постановление на Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК на обвиняемия А.И.Р., ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл.191, ал. 2 от НК.

Представителят на обвинението поддържа внесеното предложение.

Счита, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението и доказателства за участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78А НК и пледира да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в минимален размер.

Обвиняемият А.И.Р. не оспорва изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Не отрича, че е предоставил помещение /стая/ в дома си, където непълнолетния му син да заживее на съпружески начала с приятелката си. Счита, че като родител имал избор да постъпи по друг начин.

Съжалява за постъпката си и иска от съда да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи наказание глоба.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Обвиняемият А.И.Р. е роден на 18.03.1983 г. в гр. Велинград, живее в с.

Драгиново, Община Велинград, ул. ****** № 10, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/.

Спрямо него не е прилаган чл. 78А НК.

Обвиняемият е баща на И.А.Р..

Свидетелите А.Н.Б. и И.А.Р. се запознали в началото на 2021г. Хареса ли се, започнали да срещат и се влюбили един в друг. На 30.12.2021г., докато били заедно на кафе, решили да се съберат и да заживеят заедно като семейство. И. завел А. в дома роделите си, представил я като „своя жена“ и двамата им обявили взетото решение. Това се случило малко след като А. навършила 14 години, а И. бил на 15 години.

Първоначално родителите на И. Р. не били съгласни с това решение, защото и синът им, и приятелката му все още били още ученици, но след като младежите ги убедили, че много се обичат, се съгласили и ги приели в дома си. След това се обадили на майката на А. Б. Н. Б., за да й кажат, че дъщеря им е у тях и че със сина им ще живеят заедно.

Бащата на И.-обвиняемият А. Р. им предоставил самостоятелна стая, където да заживеят в дома му в с. Драгиново, тъй като такива били традициите в общността.

Пострадалите И. Р. и А. Б. живели на съпружески начала до края на 1 месец февруари 2022г., когато А. се прибрала отново при родителите си.

От съжителството А. Б. забременяла и на 20.11.2022г. родила дете. След раждането И. Р. и А. Б. отново заживели заедно.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства: докладна записка с рег. № 367р-739/11.01.2023 г.; сигнал от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ град Велинград изх. № СЛ/Д-РА–ВГ/916-002/28.11.2022 година; писмо от Община Велинград с изх. № 04-04/30 от 03.02.2023 г., ведно с нотариален акт № 52, том III, дело 1034/17.07.1996 г., молба за отстъпване право на строеж; нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка № 62, списък на лица; справка за съдимост с рег. № 230124005000037183/24.01.2023 г.; справка за съдимост с рег. № 2301200050000332146/20.01.2023 г.; характеристична справка за лицето А.И.Р.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подписана от А.И.Р.; показанията на свидетелите на досъдебното производство.

Установи се от свидетелските показания и от приложения по делото Сигнал от отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“ до Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, от дата 29.11.2022 г., че по повод в началото на месец ноември 2022г. депозирано заявлениедекларация от непълнолетната А.Н.Б. за получаване на месечна помощ за отглеждане на дете, било извършено социално проучване. Установено било, че А. Б. е избягала от дома си в края на декември 2021г. и е заживяла на съпружески начала със свидетеля И. Р. в дома на баща му-обвиняемия А. Р., който им е предоставил самостоятелна стая в жилището си в с. Драгиново, ул.

****** № 10. Съжителството е продължило до края на месец февруари 2022 година. Когато двамата установили съжителството си А. Б. била на 14 години, а И. Р. на 15 години. От съжителството им е родено дете.

В подкрепа на обвинителната теза са показанията на пострадалите, дадени на досъдебното производство. Същите установяват, че са се събрали да живеят като семейство на 30.12.2021 г., когато и двамата са били непълнолетни, а А. Б. не е имала шестнадесет години. Бащата на И. Р.обвиняемият А. Р. им предоставил стая в жилището си, където се установили да живеят.

В тази насока са и показанията на социалния работник в ДСП Велинград-свидетелката Г.Б., дадени на досъдебното производство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви помежду си, логични и взаимно допълващи се.

В подкрепа на гласните доказателства са и приложените писмени такива.

Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК, от показанията на 2 разпитаните свидетели, се установи по несъмнен начин участието на обвиняемия А. Р. в изпълнителната деятелност от обективна и субективна страна-авторството на деянието и виновното поведение, както и обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, досежно главния факт от предмета на доказването за съставомерността на деянието-че обвиняемият е улеснил съпружеското съжителство без сключване на брак на непълнолетния И.А.Р. и ненавършилата 16-годишна възраст А.Н.Б..

За достоверността на гласните доказателства съдът изхожда от тяхната съпоставка с останалия доказателствен материал от една страна и от друга с тяхната убедителност, която е последица от последователността и обективността на тези доказателства. Показанията на свидетелите не се опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото досежно обстоятелството, че обвиняемият А.И.Р. им е предоставил стая в жилището си. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, в частта относно обективната страна на престъплението. Ето защо съдът намира, че деянието е съставомерно от обективна страна и доказателствата в тази насока са категорични и последователни.

Всички доказателства по делото кореспондират помежду си, като водят към единственият възможен извод, че обвиняемият е извършил деянието, за което е предаден на съд.

По така описания начин с деянието си обвиняемият А.И.Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, тъй като за времето от 30.12.2021г. до края на февруари 2022г. е улеснил непълнолетно лице от мъжки пол – И.А.Р., роден на 18.08.2006г. и лице от женски пол, което не е навършило 16 години – А. Н.Б., родена на 11.12.2007г. да заживеят съпружески, без да са сключили граждански брак.

Престъпленията са насочени срещу обществените отношения, охраняващи правата на децата и непълнолетните. С действията си подсъдимият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние, а именно улесняване. Като титуляр на родителските права и лице, упражняващо родителски контрол и надзор над непълнолетните си деца, не се е противопоставил на взетото от сина си и негова приятелка решение да създадат семейство, въпреки ранната им възраст и недостатъчната им житейска зрелост и им е предоставили самостоятелна стая в жилището си, където да създадат домакинство и да заживеят след това. Фактическите взаимоотношения между пострадалите, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвързващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Предвид 3 изложеното, изпълнителното деяние безспорно е осъществено със своите обективни признаци.

Субективната страна на престъплението също е доказано по несъмнен начин. Деянието е извършено при п р я к умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал те да настъпят. А. Р. е знаел за възрастта на А. Б. и И. Р., разбирал е, че с осигуряването на условия за живот, улеснява младежите да заживеят на съпружески начала, като установят фактическо съжителство наподобяващо отношенията, които възникват при сключването на граждански брак, включващи и полово общуване и макар да е бил наясно с произтичащите от това общественоопасни последици и рискове за физическото и психическото развитие на непълнолетните, е извършил инкриминираните действия.

Този извод следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като Р. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав на престъплението, а с извършването на деянието се е стремял към настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.

Въпреки краткия период на съжителство престъплението не е малозначително деяние. Твърде ниската възраст на пострадалите, когато са установили съпружеско съжителство /пострадалата А. Б. тъкмо е навършила 14 години, а пострадалия И. Р. е бил едва на 15 години/, която ги прави социално, емоционално и физически незрели да се справят с отговорността да създадат семейство и да отглеждат и възпитават деца, обстоятелството, че са били ученици и вероятността да прекъснат образование е реална, налага извод, че деянието притежава присъщата висока степен на обществена опасност.

Затова съдът призна обвиняемият А.И.Р. за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 2 НК.

Съдът счете, че в случая обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК и да му се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК. Налице са предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които съдът е длъжен приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него умишлено престъпление по чл. 191, ал. 2 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация. Обвиняемият е с чисто съдебно минало /реабилитиран е по право/ и добри характеристични данни. Спрямо него не е прилаган института на чл.78А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Наказанието, с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК глоба, следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на досъдебното производство. Съдът счете, че наказанието следва 4 да се наложи в рамките на законовия минимум от 1000 лева.

С така определеното административно наказание, съдът прие, че ще се постигнат целите на чл. 36 НК, по отношение на обвиняемия и на останалите членове на обществото.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

Да се изпрати препис от мотивите на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

И.ка Пенчева

5