Решение № 3 от 03.01.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Стара Загора, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20235530202958 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-1228-003621 от 15.08.2023 година издадено от Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, с което на основание чл.175а ал.1 предложение трето от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Г.

М. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушение по чл.104б т.2 от Закона за движението по пътищата, както и на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева, за нарушение по чл.157, ал.6 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени НП. В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, като чрез процесуалния си представител адвокат З. К., заявява че поддържа така подадената жалба и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски.

1

В съдебно заседание наказващият орган - Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” – Стара Загора не изпраща процесуален представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери правилността на издаденото НП, приема установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Жалбата е неоснователна.

На 19.07.2023 година, в 18:45 часа, в град Стара Загора, по улица „Чая“ на кръстовището с булевард „Цар Симеон Велики“ в посока юг-север, при извършване на маневра завой надясно в посока изток, жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка „БМВ“, с рег. № *, собственост на М.К.К.

По същото време свидетеля/очевидец П. Н., служител в ОД на МВР - Стара Загора, се намирал в близост на мястото на нарушението. Свидетеля забелязал лекия автомобил „БМВ“ с рег. № *, който се движел по улица „Чая“, като извършвал маневра десен завой по булевард „Цар Симеон Велики“. Жалбоподателят като водач на автомобила умишлено подал газ, форсирайки двигателя на няколко пъти, като автомобилът се преплъзнал по пътното платно. Действията на жалбоподателя са възприети непосредствено от свидетеля Н.. Свидетеля възприел тези действия на водача за изключително опасни, тъй като по това време на денонощието там имало пешеходци, а трафикът бил натоварен, а с поведението си водачът създал опасност за другите участници в движението. Свидетеля посочва, че след като спрял водача-нарушител извикал колегите си от пътна полиция с оглед съставяне на акт да установяване на административно нарушение. На 19.07.2023 година на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от актосъставителя Б. Боева Господинова, на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, в присъствието на свидетеля П. Н.

/очевидец, присъствал при установяване на нарушението/, за това, че на 19.07.2023 година, в 18:45 часа, в град Стара Загора, по улица „Чая“ на кръстовището с булевард „Цар Симеон Велики“ в посока юг-север, при извършване на маневра завой надясно в посока изток, жалбоподателят 2 управлявал лек автомобил, марка „БМВ“, с рег. № *, собственост на М.К.К, като на кръстовището с булевард „Цар Симеон Велики“ при извършване на маневрата завой надясно в посока изток при суха пътна настилка умишлено форсира двигателя на МПС-то, вследствие на което задните завиващи колела отклоняват задната част на автомобила, последователно вляво , след това вдясно, с което не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на пътници и товари, с което виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП.

Установено е и че жалбоподателя управлява с АУАН с изтекъл срок на валидност – чл.157, ал.6 от ЗДвП /отменена с ДВ 67/2023 година/.

АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя С., който го е подписал. В графата за възражения е записано „нямам”.

Жалбоподателят не е подал писмено възражение срещу съставения акт по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок и от компетентен орган е издадено обжалваното НП в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, както и на основание чл.185 от ЗДвП, като му е наложена и „глоба“ в размер на 20 лева.

Горната фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и свидетелските показания. В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел актосъставителят Б. Боева - Господинова, който установи, че АУАН е съставен въз основа данните изнесени от свидетеля очевидец, за извършено нарушение на ЗДвП. В тази връзка свидетелят Боева - Господинова на 19.07.2023 година в присъствието на свидетеля - очевидец, съставила и връчила АУАН на жалбоподателя С..

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила и не се констатира нарушение правото на защита на жалбоподателя. В случая не е спорно, че именно жалбоподателят на процесните време и място е управлявал горепосоченото МПС, което се установява, както от свидетелските показания, 3 така и от приетите по делото писмени доказателства.

Отговорността на жалбоподателя С. се основава на нарушение на законово регламентираната в чл.104б т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на 19.07.2023 година, в 18:45 часа, в град Стара Загора, по улица „Чая“ на кръстовището с булевард „Цар Симеон Велики“ в посока юг-север, при извършване на маневра завой надясно в посока изток, жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка „БМВ“, с рег. № *, собственост на М.К.К, като на кръстовището с булевард „Цар Симеон Велики“ при извършване на маневрата завой надясно в посока изток при суха пътна настилка умишлено форсира двигателя на МПС-то, вследствие на което задните завиващи колела отклоняват задната част на автомобила, последователно вляво , след това вдясно, с което не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на пътници и товари. Действията на жалбоподателя са възприети непосредствено от свидетеля Н.. Свидетеля възприели тези действия на водача и за изключително опасни, тъй като по това време на денонощието там имало пешеходци, а трафикът бил натоварен, а с поведението си водачът създал опасност за другите участници в движението.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено обосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели /актосъставителят и свидетеля очевидец / и описаната от тях обстановка, установено се явява обстоятелството, че водачът съзнателно е управлявал автомобила по начина описан в наказателното постановление. Показанията на разпитаните свидетели очевидци, по чийто сведения е съставен АУАН, потвърждава извършеното нарушение от жалбоподателя. Не е налице процесуална пречка, описаното 4 административно нарушение да бъде доказано и с показанията на тези двама свидетели /в този смисъл Решение № 279 от 23.11.2022 г. по а.н.д. № 264/2022 г. на Административен съд - Стара Загора/. Всъщност техните показания не са оборени по никакъв начин в хода на съдебното производство. Налага се извода, че обвинението е доказано и не е опровергано чрез доказателствени средства, установяващи друга обективна истина за съставомерните факти. В случая автомобилът се е намирал на място, който е част от път, отворен за обществено ползване /арг. § 6, т. 1 ЗДвП/, и в посочения в наказателното постановление момент /18:45 ч./ не е извършвал движение с цел превоз на пътници и товари, а с различна такава от единствено законосъобразната, поради което деянието правилно е квалифицирано като наказуемо по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата. Визираната като нарушена разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следва да се уточни, че е без значение за съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат – дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединител, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин.

В закона не се съдържа легална дефиниция на "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", което предполага запълване на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая, както в АУАН, така и в издаденото НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. С тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. В този смисъл е налице трайно установена съдебна практика – виж решение № 84 от 07.04.2022 г. по а.н.д. № 51/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, решение № 236 от 27.10.2022 г. по а.н.д. № 175/2022 г. на Административен съд - Стара Загора. Настоящият съдебен състав, намира, че са безспорно установени всички съставомерни елементи от фактическия състав на административното нарушение, не са налице допуснати съществени 5 процесуални нарушения при реализирането на административно наказателната отговорност на дееца, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП.

Неприложим е чл.28 от ЗАНН, защото нарушението не е с пониска степен на обществена опасност от други деяния от същия вид, поради което жалбоподателят законосъобразно е санкциониран въз основа на посочената законова норма. Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, а именно нарушението е извършено в пиков час с много пешеходци и засилен трафик по булеварда, не сочат на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение, станало част от ежедневието на настоящето, без всякаква възприемчивост за последваща наказуемост. По посочените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, респективно, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно в тази му част.

По отношение на нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП, то тази разпоредба е била отменена към момента на издаване на обжалваното наказателно постановление и с оглед по благоприятния закон, основно правило заложено в ЗАНН, то наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.