Решение № 813 от 20.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1369/2024
- Вид
- Решение № 813
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 13.11.2024
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.167 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178д · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 7, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.98,ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 813 гр. Варна, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110201369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Н. К. с ЕГН ********** , чрез адв.Ю. Д., АК-Варна, против НП № 1060/26.01.2024 год., издадено от зам. кмета на Община Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП и присъждане на сторените разноски.Твърди се, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Оспорва се компетентността на актосъставителя и АНО.Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че на мястото на нарушението не е била поставена маркировка.Оспорва се авторството на деянието, като се твърди, че жалбоподателя не е управлявал автомобила.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се явява лично и с адв.Д., АК-Варна, която поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено и да и бъдат присъдени разноските по делото.
Въззиваемата страна –зам. кмет на Община Варна, редовно призован се представлява от юк Докова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 13.12.2023 год. в 15:00 часа св. К. Д.,на длъжност „старши полицай“ в Общинска полиция Варна съставил на жалбоподателя глоба с фиш № 1000239683 за нарушение на 1 чл.98,ал.2 т.4 от ЗДвП, затова, че на същата дата в гр.Варна, ул.“Радко Димитриев“ № 64 е паркирал лек автомобил "Пежо" с рег. № *** на място определено за хора с увреждания.
На същата дата отново от св.К. Д. на жалбоподателя е съставен АУАН № 00000727/13.12.2023 год., в който били пресъздадени горните фактически параметри относими към съставомерните признаци на допуснатото от жалбоподателя нарушение, което актосъставителят квалифицирал по см. на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя. Същият му е предявен на датата на неговото съставяне, вписал е саморъчно възражение, че няма качеството на нарушител, не е управлявал автомобила и не го е паркирал, но отказал да го подпише и да получи копие от него, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което отговорността жалбоподателя е ангажирана за това, че на 13.12.2023 год. около 15:45 часа в гр.Варна на ул.“Радко Димитриев“ № 64 е паркирал е паркирал лек автомобил "Пежо" с рег. № ***собственост на А. И. К. с ЕГН ********** на място определено за хора с трайни увреждания без да притежава това право, с което затруднява останалите участници в движението и на основание чл. 178д от ЗДвП за нарушение на чл.98,ал.2 т.4 от същия закон определил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят К. Д. потвърждава констатациите изложени в акта за установяване на административно нарушение. Без да бъде категоричен, посочва, че автомобила бил репатриран от „паяка“, тъй като бил паркиран на място, определено за хора с увреждания. За това нарушението следвало първо да се състави фиш,но жалбоподателя отказал да подпише фиша и той му съставил АУАН. Твърди, че не е свидетел на нарушението, а се е намирал на наказателния паркинг под Аспарухов мост.
От показанията на св.М. Б. се установява, че работи като инспектор репатриране.Твърди, че след като констатирал, че на автомобила е нямало поставен стикер за инвалидност в лявата страна на стъклото, изготвил констативен протокол,направил снимки и репатрирал автомобила до наказателния паркинг.
От показанията на св.К., дадени след като е била запозната с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК се установява, че е собственик на автомобила, който за периода от месец септември 2023 год. до месец май 2024 год. твърди, че се управлявал от сина и, св.И. К.. Твърди, че на 13.12.2023 год. съпругът и –жалбоподателя К. не бил в гр.Варна.
Св. И. К., също в показанията си дадени след като е запознат с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК посочва, че е ползвал процесния автомобил, собственост на майка му, тъй като е студент в гр.Варна.След работа на процесната дата паркирал автомобила на посоченото място и когато около 13 часа излязъл, видял, че автомобила го няма.Обадил се на баща сижалбоподателя К., който по това време бил в курорта Св. Влас. Твърди, че жалбоподателя му казал да се обади на наказателния паркинг. След като се обадил му казали да се яви 2 собственика на автомобила. Дошъл баща му и двамата отишли да вземат автомобила.
Твърди, че видял, че на мястото на което паркирал има знак за инвалидно място, но тъй като нямало маркировка на асфалта, спрял настрани от мястото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни,конкретни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., Б., А. К., И. К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства-справка от сектор ПП ОД МВР Варна, относно собственик на лек автомобил "ПЕЖО 308" с рег. № ***,писмо от Община Варна, ведно с копие на ежедневна ведомост на личния състав на сектор Общинска полиция при ОД МВР Варна, формуляр за длъжностна характеристика,копие на костативен протокол № 0080117/13.12.2023 год., шест броя копия на снимки,писмо от ОД МВР Варна, ведно с копие на глоба с фиш серия ОВ,№ 1000239683/13.12.2023 год., копие на докладна записка УРИ 365р-72003/14.12.2023 год.,справка изготвена от служител на сектор Общинска полиция при ОД МВР Варна, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това, процесното наказателно постановление е издадено при законодопустима делегация в полза на заместник кмета на община Варна въз основа на упълномощаване от страна на кмета на общината с негова заповед № 0128/24.01.2024 г..
Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от полицай от Общинска полиция при ОД на МВР – Варна, който е компетентно лице на основание чл.167 ал.2 от ЗДвП.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват самостоятелни формални основания за цялостна отмяна на санкционния акт. АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.1 от ЗАНН.Отказът на нарушителя да подпише акта и да получи препис от него е удостоверено в акта с подписа на един свидетел, в съответствие с изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Видно от процесните АУАН и НП е, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани по достатъчно ясен и недвусмислен начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран, кога, къде и по какъв начин го е извършил.
3
Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП гласи, че паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.
Съдът намира, че безспорно е установено, че процесното превозно средство е паркирано на посоченото парко място. В тази насока има категорични доказателства, а именно снимковият материал, приложен като писмени доказателства по делото. Ирелевантно за съставомерността на нарушението според състава на съда се явява обстоятелството, дали посоченото място е било обозначено с хоризонтална пътна маркировка (поставена синя боямеждународен символ за достъпност), доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. При несъответствие между пътен знак и хоризонтална маркировка водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с пътните знаци, съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на това, водача на автомобила е следвало да съобрази поведението си с поставения пътен знак Д-21, обозначаващ мястото за хора с трайни увреждания.
Санкционната норма на чл. 178д от ЗДвП предвижда налагането на административно наказание на водача на автомобила.
Според състава на съда не е налице установеност на авторството на нарушението, а именно, че е осъществено от жалбоподателя. Както от писмените доказателства, приложени по административно-наказателната преписка, така и от гласните такива не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е лицето, което е извършило паркирането на автомобила. Актосъставителят и св. Б. не излагат показания в насока, че жалбоподателят е паркирала автомобила. На собственика на автомобила св.К. не е била предоставена възможност да декларира кое е лицето, което е управлявало, респективно паркирало на процесната дата и място МПС-то. Не може за лицето, явило се да получи автомобила да се направи несъмнен извод, че това е и лицето, което по-рано същия ден е паркирало МПС-то на процесното място, а административната отговорност е лична и следва да се носи, от онзи, който е паркирал автомобила на място, обозначено за хора с увреждания. В случая това лице не е установено със сигурност по делото, което е основание съдът да приеме, че не е доказано конкретното административно – наказателно обвинение.
Предвид горните съображения състава на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
По разноските
С оглед изхода на делото въззивника има право на разноски. Същите са своевременно заявени. На основание чл. 63, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 94, 2019 г.) от ЗАНН, претендираното присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника съдебни разноски в общ размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуална защита.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът 4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 1060/26.01.2024 год., издадено от зам. кмета на Община Варна, с което на М. Н. К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.98,ал.2 т.4 от ЗДвП на осн.чл.178д от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв..
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на М. Н. К. с ЕГН ********** сумата от 400.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5