Решение № 532 от 24.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000501121 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение №6834/11.12.2024г. по гр.д. № 7940/2022г. на СГС К. В. Р.

ЕГН **********, с адрес *** е осъден на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД, да заплати на А. Г. П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“Оборище“№1, вх.Б, ап.3 сумата от 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от причинена средна телесна повреда на 05.07.2020г., изразяваща се в закрита травма на лявата китка с оток и деформация и счупване на лява лъчева кост на типично място, както и закрита травма на дясната китка с оток и деформация и счупване на дясна лъчева кост, реализиращи медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на левия и десния горни крайници“, както и лихва за забава върху обезщетението в размер 2 506,66лв. за периода от 05.07.2020г. до 26.07.2022г.; сумата от 1520,04 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на телесна повреда от 05.07.2020г., вкл. и правни разноски по договор за защита от 20.10.2020г. и лихва за забава върху обезщетението в размер 317,51 лв. за периода от 05.07.2020г. до 26.07.2022г., както и законната лихва върху горните обезщетения от предявяване на исковете - 26.07.2022г. до окончателното изплащане, и са отхвърлени исковете за неимуществени вреди за разликата до 20 000лв., поради съпричиняване, а до пълния предявен размер от 26 000лв. като неоснователен, съответно поради съпричиняване е отхвърлен и искът за 1 имуществени вреди до пълния предявен размер от 2 533,40 лв., и искът с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 7 200 лева от неполучено възнаграждение по договор за изработка от 15.06.2020г., прекратен поради нанесена от ответника телесна повреда на 05.07.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.07.2020г. до изплащането.

С решението СГС е постановил по насрещните искове, предявени от ответника по първоначалните срещу А. Г. П., последният на основание чл.211 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на К. В. Р. сумата от 1 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на осъществено от ответника непозволено увреждане на 05.07.2020г. – блъскане на К. Р., с последвало падане върху автомобила и нанесено охлузване, оток и кръвонасядания на ляв лакът и в поясна област, и в следствие на обидния израз „ти си същия като баща ти негодник“, както и сумата 228, 06лв. лихва за забава на главницата за периода от 05.07.2020г. до 03.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на внасяне на насрещния иск 03.10.2022г. до изплащането, като е отхвърлил насрещния иск за обезщетение за разликата до 10 000 лв., и иска за лихва до предявения размер от 2280.56лв.

Срещу решението са депозирани въззивни жалби от двете спорещи страни, като всяка е обжалвала части от него, с които са отхвърлени нейните претенции, респ. са уважени тези на насрещната страна.

Във ВЖ на А. Г. П. – чрез адв. А., са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалвания акт. Счита, че неправилно е признато поведението на ищеца по време на инцидента като такова, водещо до съпричиняване, а и евентуално ако се приеме, че има такова, то определеният процент на съпричиняване е висок. Изложеното е довело до определяне на несправедливо обезщетение, защото присъденият размер не може да възстанови изцяло причинените вреди.

На следващо място въззивникът застъпва, че в противоречие с доказателствата първоинстанционният съд е приел, че имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизпълнение и неполучаване на заплащане по договор за изработка не е доказан. Поддържа довод, че в делото е доказано сключването на договора, както и задължението на възложителя да заплати възнаграждение на изпълнителя П., а също и че действието на договора е било прекратено, защото той не е имал възможност да го изпълни, поради травматичното увреждане, причинено от ответника. Намира за недопустимо обсъждането от съда на мотивите за сключване на договора и тълкуването на волята на страните, изложена в него.

Въз основа на горните възражения ищецът моли да бъде отменено решението в частите, в които са отхвърлени исковете му и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени в пълен размер, както и да му се присъдят разноски за настоящата инстанция.

В депозираната въззивна жалба от ответника Р. се сочи, че е срещу частите от решението, с които е отхвърлена насрещната му претенция за 2 неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер.

Обжалва изцяло акта в частта, с която е уважен искът на ищеца на имуществени вреди от заплатено адв. възнаграждение по досъдено производство, с довод, че не е доказан, както и в частта за уважения иск за неимуществени вреди. Във връзка с последния формулира оплакване за неправилно определяне на процента на съпричиняване, който според него следва да е 90%, а не 40%, защото причината за инцидента е единствено провокативното поведение на П.. В контекста на искането си да бъде зачетен по - висок принос на ищеца за настъпване на деянието, моли да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Според него последният е несправедлив, тъй като не е съобразен, както с критерия за справедливост, така и с установената фактическа обстановка. Ето защо иска обезщетението да бъде намалено до минимален размер, без да сочи какъв. Счита, че актът трябва да бъде съответно корегиран по исковете за лихва, ако бъде определен друг размер на обезщетението. Претендира разноски за въззивното производство.

В настоящата инстанция не са приобщени нови доказателсва, поради което след обсъждане по отделно и в съвкупност на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, решаващият състав на САС, прие следното от фактическа страна :

Установено е в делото, че с решение № 20156485/13.07.2021 г., постановено по НОХД №3687/2021г. по описа на СРС, К. Р. е признат за виновен в това, че на 05.07.2020г., около 16:00 часа, в с. Кокаляне, вилна зона „Бяла нива“ на ул. „Горна Батийница“ чрез изблъскване с ръце в областта на гърдите на А. Г. П., вследствие на което последният паднал на земята, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрита травма на лявата китка с оток и деформация и счупване на лява лъчева кост на типично място, както и закрита травма на дясната китка с оток и деформация и счупване на дясна лъчева кост на типично място, реализиращи медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на левия и десния горни крайници“, като деянието е извършено по непредпазливост и е престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С решение №54 /14.01.2022г. по ВНОХД № 3882/2021г. по описа на СГС, е потвърдено първоинстанционното решение и то е влязло в сила на 24.01.2022г.

В мотивите на решенията на двете инстанции е възприето от фактическа страна, че на 05.07.2020г. около 16 ч. Р. и съпругата му пътували с л.а. „Шкода Октавия“ към вилата си и вече били навлезнали в с.Кокаляне, когато видели А. П. да разхожда кучето си без намордник. Прието е също, че когато минали покрай него, П. размахал тояга към колата, а Р. спрял колата, след което избухнал словесен конфликт между двамата, защото кучето е без намордник, а П. казал на Р., че е същият негодник като баща си. Наказателните съдебни състави са установили, че конфликтът е прераснал от словесен във физически, когато П. блъснал Р. в гърдите, при което последния се опрял на колата си, като паднали телефона и очилата му. След това Р. се изправил и блъснал П. в 3 областта на гърдите и последният паднал на земята. Изложените факти се установяват и от свидетелката С. Р. – съпруга на ответника. Същата е категорична, че още преди съпругът й да спре колата е чула отправени към тях псувни от ищеца, както и че след излизането на Р. от колата, П. му казал, че е негодник като баща си. Твърди, че когато е излязла от колата, е видяла как П. блъска съпруга й върху капака на багажника, а след като се изправил, ищецът отново се е опитал да го удари, но в този момент са се сблъскали и е настъпило падането на П.. След това последният се е изправил и още известно време си разменяли реплики, след което всеки от двамата се е обадил на 112 и като приключил с обаждането ищецът си взел кучето и се прибрал в къщата.

От показанията на тази сведетелка се изясни и обстоятелството, че към момента на инцидента бащата на Р. е бил починал и той продължавал много да скърби за него.

Настоящият състав дава вяра на горните показания на свидетелката, въпреки близката и връзка с една от страните, защото в тази им част се потвърждават от другите доказателства в делото – съдебни актове, медицинско удостоверение и СМЕ.

От приетата Епикриза по ИЗ №11944/ 2020 на УМБАЛ „Света Анна“ АД София е видно, че А. П., е постъпил в клиниката по ортопедия на 05.07.2020г. с оток и деформация на двете гривнени стави, като след образни и лабораторни изследвания му е поставена диагноза – фрактура радии ин локо типико син. Извършена е операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, поставена гипсова шина.

Вещото лице д-р Г., сочи в заключенито си по СМЕ, че от приложеното рентгеново изследване на двете ръце на ищеца, се установява характерно счупване на двете лъчеви кости в долния край на костта, в мястото на вътрешния ставен израстък, преценявано при анатомично разположение на ръката. Анатомичното разположение на ръката е изпъната и с дланна повърхност - нагоре. Пояснява, че двете счупвания са получени в резултат на подпиране върху терена при падането на ищеца. Сочи се, че на ищеца е проведено оперативно лечение на лявата лъчева кост и консервативно на дясната лъчева кост. Експертът заключава, че независимо дали лечението е консервативно или оперативно срокът на възстановяване на възможността за физическо натоварване на горния крайник е 1,5-2 месеца. Категорично е становището на д-р Г., че тази деформация не е пречка за движенията на горния крайник.

Според доц. д-р Г. спрямо ищеца е проведено своевременно и високотехнологично лечение на счупванията на двете лъчеви кости, което е правилно. Пояснява, че предписаното лекарство „клексан“ е, за да предотврати развитие на тромбообразуване от обездвижването на двата горни крайника.

Относно медикобиологичната харакеристика на травматичните увреди, според СМЕ счупването на типично място на дясната и лявата лъчева кости всяко едно по отделно причинява трайно затрудняване движенията на горните крайници за срок по дълъг от 30 дни. Според приетото заключение на СМЕ 4 разположението на двете счупвания е в долния край на горните крайници, като и на двете ръце счупването отговаря да е резултат от падане върху двете длани, при което има отвеждане на дланните части на ръката - нагоре, като е настъпило счупване на дясната и лявата лъчеви кости по механизма на типично счупване на лъчевата кост. Вещото лице прави категоричен извод, че счупването на десния горен крайник на типично място и счупването на левия горен крайник на типично място, отговарят да са резултат от подпиране с дланите върху терена при залитане и падане върху седалището.

В допълнителната СМЕ е установено, че в Съдебно-медицинското удостоверение №241-07/2020г., издадено от съдебен лекар на МУ София, е констатирано охлузване, оток и кръвонасядания под левия лакът, оток и кръвонасядане в централна и дясна поясна област, които увреди са причинили болка и страдание. Същото е издадено след преглед на К. В. Р. от съдебен лекар. Отразено е, че установените увреждания могат да бъдат получени при удар в капак на автомобил, след блъскане от друго лице, по време и начин съобщени от пострадалия, а именно на 05.07.2020г. е блъснат с ръце, при което е ударил гърба си и левия си лакът в капака на автомобила.