Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1123 от 27.07.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 735/2023
Вид
Решение № 1123
Подписан
27.07.2023
В сила
17.08.2023
Състав
МАРИЯНА ДИМИТРОВА ШИРВАНЯН

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 4, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 11 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 15 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 22, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 27 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 62 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 64 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 66 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 71 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 71, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 71, т. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 71, т. 3 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 137, ал. 1, т. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 176, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 178, ал. 1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1123

Варна, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - X състав, в съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 735 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 107, ал. 3 вр. чл. 156, ал. 4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на С.А.П. ***, ЕГН **********, срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-2786-1/15.07.2021 г., издаден от гл. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за данъчни периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. общо в размер на 5 660,62 лева – главница, и 1 655,24 лева – лихви или общо дължими задължения в размер на 7315.86лв..

С доводи за незаконосъобразност на АУЗ поради издаването му при липса на законовите предпоставки за облагане с ДНИ и ТБО предвид ненастъпването на предпоставки по чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ и липсата на годен обект за облагане с оглед невъзможността на жалбоподателя да се легитимира като собственик на описаните в акта недвижими имоти, тъй като същият е участник в договор за групов строеж от 1996 г., като към момента не е извършена доброволна делба между участниците в него, се отправя искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от представител по пълномощие, който моли за нейното уважаване и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от закона форма и срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-2786-1/15.07.2021 г., издаден от гл. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

От данните по административната преписка и доказателствата събрани в хода на съдебното производство се установява следните факти:

На 19.03.1996 г., между Д. В.

П. и Г.

И.

П., действащ чрез пълномощника си С.А.П., като собственици на ид.ч. от дворно място с площ 221 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „Ч.в.“ № **, квартал 327 Б, парцел III-6,7, по плана на 12 подрайон на гр. Варна, от една страна, и С.

Д.

С. и съпругата му Ж. П. С., като собственици на ид.ч. от същия имот, от друга, предвид изграждането на пететажна жилищна сграда с мансарда и гаражи и магазини в партерната част, съгласно подробен архитектурен проект, е сключен договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ за разпределение на жилищата, магазините, офисите и гаражите, които ще получат собствениците след построяване на сградата и подписване на договор за доброволна делба, както и уговаряне на условията за строителство /л. 70-75 от делото/.

С Разрешение за строеж № 29/10.06.1996 г. /л. 63 от делото/ е разрешено извършването на строежа, предвиден в договора за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ от 19.03.1996 година.

Съгласно Анекс към договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ, рег. № 9513/19.03.1996 г., сключен на 11.12.1997 г. между собствениците на имот – дворно място с площ 221 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „Ч.в.“ № **, квартал 327 Б, парцел III-6,7, по плана на 12 микрорайон на гр. Варна, е извършено разпределение на жилищата и другите обектите в сградата, като е определено, че С.А.П. получава в дял офис № 1, находящ се в партерната част на сградата, с площ от 54,72 кв.м., апартамент № 1, находящ се на първи жилищен етаж с площ от 66.14 кв.м., апартамент № 2, находящ се на първи жилищен етаж с площ от 53,17 кв.м., апартамент № 3, находящ се на първи жилищен етаж, с площ от 70,55 кв.м., и апартамент № 15, находящ се на пети жилищен етаж, с площ от 40,44 кв.м. /л. 76-81 от делото/.

В Констативен акт № 15/12.05.2003 г. /л. 59-60 от делото/ са отразени резултатите от извършена от служители на Община Варна, Район „Одесос“, проверка на строеж /обект/: „Жилищна сграда, намираща се в гр.

Варна, ул. „Ч.в.“ № **, при която са установени собствениците на строежа, между които и С.А.П., като е констатирано, че строежът е напълно завършен и се ползва по предназначение от собствениците в нарушение на чл. 178, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Посочено е изпълненото строителство в отклонение от одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж, в т.ч. промяна на предназначението на два офиса в два магазина.

Съгласно Констативен акт № 5/12.06.2014 г. /л. 54-58 от делото/ при извършена от служители на Район „Одесос“ при Община Варна проверка на строеж /обект/: „Жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***А“, находяща се в имот с идентификатор ***, идентичен с УПИ III-6, кв. 227 Б по плана на 12 м.р. на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Ч.в.“ № **“, строежът е извършен в отклонение от одобрен инвестиционен проект без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

С Акт за узаконяване № О-2/24.11.2014 г. на Главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна /л. 64-69 от делото/ е узаконен обект: „Жилищна сграда – I и II етап и ВиК отклонения“ в УПИ III-6 /с идентификатор ***/, кв. 227 Б по плана на 12 подрайон на гр. Варна, на ***А и ул. „Ч.в.“ № **.

С нотариално заверена на 26.10.2020 г. декларация /л. 62 от делото/ П.И.М., като собственик на апартамент № 17, ет. 6 /жилищен/, находящ се в жилищна сграда на ул. „Ч.в.“ № **, декларира, че сградата е построена преди 31.03.2001 година.

С писмо от 11.11.2020 г. Кметът на Район „Одесос“ при

Община Варна изпраща на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна Удостоверение № 0-4/05.11.2020 г. по § 6 от ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г., издадено от Главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна, за строеж: жилищна сграда – II етап, с идентификатор ***, находящ се в УПИ III-6, кв. 227 Б по плана на 12 м.р. на гр. Варна, с административен адрес: ул.

„Ч.в.“ № **. Изброени са възложителите на строежа, между които е и С.А.П.. В удостоверението е посочено, че са налице условията за приложимост на § 6 от ПЗР на Наредба № 2, т.е. че строежът е заварен по смисъла на § 21 от Заключителните разпоредби /ЗР/ на ЗУТ, но неприет по установения ред и не подлежи на въвеждане в експлоатация.

В докладна записка от 09.07.2020 г. от ст. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е посочено, че някои от собствениците в Удостоверение № 0-4/05.11.2020 г. са декларирали своите имоти след годината на построяване или придобиване, а друга част не са декларирали собствеността си.

На 11.11.2020 г. е извършена служебна справка за характеристиките на имот с адрес: гр. Варна, ул. „Ч.в.“ № **, в УПИ III-6, кв.

227 Б по плана на 12 м.р. на гр. Варна.

За имотите е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.

№ **********/20.04.2021 г., като за тях не са заплащани ДНИ и ТБО.

Въз основа на горните констатации срещу С.А.П., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, от гл. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е издаден АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-2786-1/15.07.2021 г., с който за търговски обект – магазин № 3 с идентификатор ***, жилище – апартамент № 1 с идентификатор ***, и жилище – апартамент № 2 с идентификатор ***, всички с партиден № 5305Н4334209000, са определени задължения за ДНИ за данъчен период /д.п./ 2016 г. в размер на 537,66 лева – главница, и 265,77 лева – лихви, за д.п.2017 г. в размер на 534,83 лева – главница, и 210,15 лева – лихви, за д.п.2018 г. в размер на 531,99 лева – главница, и 154,94 лева – лихви, за д.п.2019 г. в размер на 529,17 лева – главница, и 100,54 лева – лихви, и за д.п.2020 г. в размер на 526,34 лева – главница, и 46,42 лева – лихви, и задължения за ТБО за д.п.2016 г. в размер на 606,52 лева – главница, и 299,80 лева – лихви, за д.п.2017 г. в размер на 603,32 лева – главница, и 237,05 лева – лихви, за д.п.2018 г. в размер на 600,12 лева – главница, и 174,79 лева – лихви, за д.п.2019 г. в размер на 596,93 – главница, и 113,41 лева – лихви, и за д.п.2020 г. в размер на 593,74 лева – главница, и 52,37 лева – лихви.

АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-2786-1/15.07.2021 г. е обжалван от С.А.П. по административен ред с жалба рег. № МД0Т21008451ВН/10.08.2021 г. до Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, който не се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, поради което е налице неговото мълчаливо потвърждаване – аргумент от чл. 156, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.

В хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответния административен орган са представени писмени обяснения от гл. инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и писмени доказателства за извършени услуги по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане чистотата на Район „Одесос“, Община Варна, по опис в 17 точки – 589 листа, обособени в 1 брой папка.

С писмо изх. № ВП-1363/26.05.2023 г. /л. 41 от делото/

„ВиК – Варна“ ООД информира, че след проверка в информационния масив на дружеството, се констатира, че за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Ч.в.“ № **, има открита партида с титуляр платец № 15962 – С.

Д.

С., и абонатен № 1705690 с титуляр – „Жилищна кооперация“. Към писмото е приложена справка за облог и плащания на абонат № 1705690 /л. 41-гръб – л. 42 от делото/.

С писмо изх. № 6504451/26.05.2023 г. /л. 43 от делото/

„Енерго-Про Продажби“ АД уведомява, че при извършена справка в информационната система на „Енерго-Про Продажби“ АД се установява, че на адрес: гр. Варна, ул. „Ч.в.“ № **, клиент е С. Д. С., с абонатен № 1150048 и отбелязана начална дата в действащия към момента програмен продукт на дружеството – 17.10.2006 година.

Посочена е подробна информация относно клиентския номер на абоната, като към писмото е приложено извлечение за фактури и плащания за периода от 2016 г. до 2020 г. за обект с абонатен № 1150048 и клиентски № ********** /л. 44-48 от делото/.

В писмо изх. № 6504448/26.05.2023 г. /л. 49 от делото/ на ЕРП „Север“ се сочи, че на адрес: гр. Варна, ул. „Ч.в.“ № **, е монтиран 1 брой електромер, измерващ консумирана електроенергия за обект с абонатен № 1150048 – електрозахранване за строителни нужди. Към писмото е приложена справка с потреблението за периода от 2016 г. до 2020 г. за обект с абонатен № 1150048 и клиентски № ********** /л. 49-гръб – л. 50/.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 вр. чл. 144, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съдът констатира, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, като обективира както фактическите основания на органа по приходите във връзка с установените публични задължения на лицето, така и правните основания за издаване на акта. Не се твърдят и не се установяват допуснати от органа по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта само на това основание. Оспореният индивидуален административен акт е издаден служебно на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, след като от органа по приходите е констатирано, че за процесните имоти, за които е подадена декларация по чл.