Решение № 19996 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19996 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Граж.................ко дело № 20241110147500 по описа за 2024 година Производството е образувано по предявени от ............................................. и .............................................. срещу ........................................................... обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание, както следва: чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане на сума в размер на 4 125,00 лв. - главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата в полза на П. к.; чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД ЗОДОВ - за заплащане на сума в размер на 4 650,00 лв. – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие извършено от ответника деяние, а именно незаконно обвинение срещу управителя и едноличен собственик на капитала на .............................................. – А. – 1 к. М. П. в причинна връзка с което за ищеца .............................................. са възникнали вреди в размер на процесната сума, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендираните с исковата молба субективни права ищците извеждат с твърдения, че на 14.08.2015г. в павилион № 1052 в стоков базар ............... след извършена проверка от ................. за продажба на маркови стоки без правно основание били иззети 88 чифта обувки с надпис ..........., 71 чифта с надпис ........................ и 10 чифта и 1 брой с надпис ............. – собственост на дружеството. Поддържат, че с постановление от 07.04.2016г. по пр. пр. № 33533/2014г. П. к. в качеството си на управител на .............................................. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1, предл. 1 НК. С постановление от 22.05.2017г. прокурорът прекратил воденото наказателно производство, но постановлението било отменено от съда.

Твърди, че с присъда от 21.11.2018г. по НОХД 17702/ 2017г. на СРС П. к. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1, предл. 1 НК, която присъда била потвърдена и с решение № 988/27.11.2019г. по ВНОХД № 1623/2019г. на СГС. С присъдата бил осъден на лишаване от свобода за 6 месеца, както и да заплати глоба в размер на 1 500 лв., 230 лв. разноски в досъдебната фаза, 120 лв. в полза на съда и 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист. Отделно от това, иззетите спортни обувки били отнети в полза на държавата. Отбелязва, че присъдените суми 2 били внесени на 06.03.2020г., като наред с това били извършени и разноски за правна защита в наказателното производство на обща стойност 1 500 лв. Посочва, че с Решение № 130/09.05.2022г. на САС по НД № 1021 /2021г. делото било върнато за разглеждане от друг състав на СРС и образувано под НОХД № 6114/2022г. на СРС. Твърди, че впоследствие съдебното производство било прекратено, делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, като впоследствие с постановление от 07.04.2023г. държавното обвинение прекратило наказателното производство по ДП 5349/2014г. и пр. пр. № 5349/2014г. на СРП. Сочи, че иззетите като веществени доказателства спортни обувки били унищожени съгласно Протокол от 25.06.2021г. на СДВР. Излага правни доводи, че действията на прокуратурата при приемането стойността на иззетите вещи, при изготвянето и внасянето на обвинителния акт в съда са противоправни и са породили както невъзможност да бъде възстановено дружественото имущество, така и са предизвикали необходимостта да се извършват разноски за правна защита, поради което считат, че в тяхна ползва е възникнало вземане за обезщетение. Молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основанието и размера на предявените искови претенции. Релевира възражение, че отговорността на държавата за вреди не би 3 могла да бъде ангажирана, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство не е породило стабилитет. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на прокуратурата и претендираните вреди. Счита, че въз основа на съдебни актове са били както възобновявани наказателните производства, така и унищожени иззетите спортни обувки.

Възразява, че разноските за адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство не са действително извършени от страната. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните хонорари.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание, ищецът .............................................., редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 315990/29.09.2025г. поддържа исковата претенция и моли за уважаването й.

В съдебно заседание, ищецът А. М. П., редовно призован, не се явява лично, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът ................................ се представлява от прокурор Р., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на 4 чл.235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото д.п. № 5349/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. № 33533/2014г. по описа на СРП се установява, че досъдебното производство е образувано в хипотезата на чл. 212, ал.2 от НПК със съставянето на протокола на първото действие по разследването, а именно претърсване и изземване на 19.08.2014г. в търговски павилион № 1052 в гр.София, кв. ..............., собственост на .............................................., за това че без съгласието на притежателя на изключителното право А. М. П. използвал в търговската си дейност марките „*******“, „***********“ и др. без правно основание – престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК. С постановление от 28.04.2015г. досъдебното производство е прекратено, като постановлението е отменено с определение на СРС, НО, 10 състав от 24.07.2015г., постановено по н.ч.д. № 8661/2015г., потвърдено с определение на СГС № 724, постановено по ВНЧД № 896/2016г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав. С постановление от 07.04.2016г. А. М. П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.172б, ал.1, пред.1 от НК. С присъда по НОХД № 17702/2017г. на СРС, НО, 94-ти състав П. М. А. к. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 172б, ал.1, пред.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от шест месеца и глоба от 1500,00 лева. С решение № 988 от 27.11.2019г., постановено по ВНОХД № 1623/2019г. по описа 5 на СГС, НО, VIII въззивен състав е потвърдена присъдата по НОХД № 17702/2017г. по описа на СРС. С Решение № 10317/22.10.2020г. постановено по ВНД № 695/2020г. САС, НО, 1-ви състав е възобновило наказателното дело по ВНОХД № 1623/2019г. на СГС и е отменило постановеното въззивно решение. С решение № 130 от 09.05.2022г., постановено по НД № 1021/2021г. на САС, НО, е отменена по пътя на възобновяването присъда от 21.11.2018г., постановена по НОХД № 17702/2017г. по описа на СРС и Решение от 22.01.2021г., постановено по ВНОХД № 3966/2021г. по описа на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Образувано е НОХД № 6114/2022г., като с протоколно определение от 28.06.2022г. съдебното производство е прекратено и е върнато на СРП за продължаване на разследващите действия, като от 04.11.2022г. и 09.01.2023г. датира ново привличане като обвиняем на П. М. А. К. за извършено престъпление по чл.

172б, ал.1, пред.1 от НК. С постановление от 07.04.2023г., досъдебно производство № 5349/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. № 33533/2014г. по описа на СРП водено срещу П. М.

А. к. е прекратено, като в постановлението е посочено, че приобщените по делото веществени доказателства – 88 чифта спортни обувки с марка ..........., 71 чифта спортни обувки марка ........................ и един брой спортна обувка с марка ............. са били унищожени, поради което не се налага връщенето им, като в тази връзка е приет на л.16 от досието по делото и Протокол от 25.06.2021г. за 6 унищожаването на веществените доказателства.

Изслушаната по делото ССчЕ, неоспорена от страните, установява, че стойността на унищожените 88 чифта спортни обувки с марка ..........., 71 чифта спортни обувки марка ........................ и един брой спортна обувка с марка ............., възлиза на сумата от 8 080,10 лева.

Въз основа на гореустановеното съдът достигна до следните правни изводи:

Нормата на чл. 2, ал 1, т.3, пред.1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди гласи, че Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, и когато лицето бъде оправдано, или образуваното срещу него производство бъде прекратено.

Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу

..........................................................., когато е единно и централизирано юридическо лице /чл.7 ЗОДОВ/. С оглед разясненията дадени в цитираното тълкувателно решение предявеният от П. М. А. к. иск с правно основание чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е процесуално допустим, предявен срещу надлежна страна.

Основателността на предявения иск се обуславя от 7 кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; впоследствие наказателното производство да е прекратено; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение. В случая съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като срещу ищеца е образувано наказателно производство, повдигнато му е обвинение за осъществен състав на деянието по чл.

172б, ал.1, пред.1 от НК, като впоследствие наказателното производство е прекратено. Периода, който се очертава и в рамките на който ищецът твърди да е търпял имуществени вреди следва да се онагледи времеви от 19.04.2014г. до влизане в сила на постановлението на наблюдаващия прокурор, с което наказателното производство срещу П. М.

А. к. за деяние по чл. 172б, ал.1, пред.1 от НК е прекратено – на 07.04.2023г. С приетото по делото писмо на СРП с изх. № НСН 53/26.09.2025г. е уточнено, че издаденото по д.п. № 5349/2014г., пр.пр. № НСН 3/2022г. (пр.пр. № 33533/2014г.) по описа на СРП, постановление от 07.04.2023г., с което наказателното производство срещу П. М. А. - К. е прекратено е получено от страните в наказателното производство на 12.04.2023г. и срока за обжалване на постановлението е изтекъл. Посочено е, че е изтекъл предвидения в чл. 243, ал.4 от НПК срок за обжалване, както и срока по чл. 243, ал.10 от НПК, в рамките на който постановлението би могло да бъде отменено от прокурор от 8 горестоящата прокуратура. По изложеното съдът приема, че наказателното производството срещу ищеца е започнало на 19.04.2014г. и е приключило с влизането в сила на постановлението за прекратяване на 20.04.2023г. По изложеното съдът приема, че наказателното постановление се ползва със стабилитет, поради което възражението в тази връзка на ответника се приема за неоснователно. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице – тоест отговорността на държавата е обективна.

Фактическият състав по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ не включва в себе си като предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 от ЗОДОВ отделните действия, довели до наказателно преследване, сами по себе си също да са били незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани в закона или са противоречали на материално или процесуално-правни норми. Предвид това, достатъчно е да се установи съществуването на влязло в сила постановление за прекратяване по отношение на ищеца, с което досъдебното производство е прекратено, за да се проведе успешно главно и пълно доказване на основанието по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице.