Определение № 1666 от 20.10.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1666 гр. Варна, 20.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20253110203385 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и чл.244, ал.5 НПК.

Наказателното производство по ДП. № 156/2019 г по описа на Четвърто РУ МВР - Варна е образувано 06.05.2019 г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК :

За това, че на 05.05.2019 г. в гр.Варна била причинена средна телесна повреда на Д. Д.Д., изразяваща се в счупване на костта на лявата под бедрица.

По делото няма привлечени лица в качеството им на обвиняеми.

С постановление от 25.07.2025 г. Прокурор от РП гр. Варна е спрял наказателното производството по делото на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр с чл. 25, ал. 1, т. 6 чл. 244, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като е приел, че: алтернативно – едно от деЯ.ето не е извършено или ако е извършено, то същото не съставлява 1 престъпление с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и чл. 133 НК, налице е деЯ.е, което не е престъпление по чл. 144, ал. 3 НК поради което се дава възможност на жалбоподателят в срока по чл. 81 НПК да подаде частна тъжба до компетентния съд.

В жалбата на Д. Д.Д., чрез адв. П. В. е направено искане да бъде отменено от съда обжалваното постановление и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, като се сочат конкретни пропуски и основания, които препятстват прекратяването на наказателното производство. Жалбоподателя счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и неправилно.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.05.2019 г. около 18.00 ч. Я.Т.В. и В.А.И. поправяли л.а. „Мазда 3“ с рег. № В ------ ВТ, син на цвят паркиран на бетонна площадка встрани от крайбрежна алея в кв.“Аспарухово“ в гр.Варна. През това време край тях минали Д. Д.Д. и В. Г.а Б. с детето им. Д. и Б. изразили недоволство срещу В. и И. от това, че се придвижвали и паркирали автомобила си на алея за пешеходци. В. заплашил, че ще заколи семейството на Д.. Последния се затичал към В., хванал с ръка и отместил очилата от лицето му. Последвал сблъсък между Д., В. и И., при който Д. залитнал назад и паднал на земята, извикал, че има болка в кракът си. Не след дълго дошъл екип на СМП, а В. и И. си тръгнали

Видно от заключението на назначената и изготвена по делото СМЕ № 557/2019 г., на 05.05.2019 г. Д. Д.Д. е получил фрактура /счупване/ на горния край на лява тибия /голям пищял/. Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин посочени в материалите по ДП, а именно при падане и удар на левия долен крайник в подлежаща повърхност с отведена под бедрица. Счупването на на лява тибия /голям пищял/ е определило трайно затрудняване в движението на левия долен крайник за период от около 3.5 – 4 2 месеца. Видно от представената медицинска документация, проведените клинични прегледи в периода: 20.06.2019 г. – 24.06.2019 г. От приложената – епикриза на лежащо болен е видно, че се касае за състоЯ.е след счупване на костите на лява под бедрица /голям пищял/, което в своята еволюция се е усложило с тромбозиране на задколянната вена в лявата колянна ямка, довела от своя страна до развитие на двустранна белодробна тромбоемболия. В този смисъл е налице причинно-следствена връзка между травмата на лявата под бедрица и развилото се усложнение. Тази тромбоемболия е обуславила разстройство на здравето временно опасно за живота, което е било преодоляно в резултат на проведено лечение в Клиника по Кардиология по Пневмология и физиатрия на УБАЛ „Света Марина“ гр.Варна.

При тази фактическа обстановка, съдът счита, че неправилно и незаконосъобразно в обжалваното постановление прокурора е приел, че са налице основания за прекратяване на наказателно производство на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6, вр. чл.244, ал.3 и ал.5 от НПК е и спрял същото.

Производството по чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999 г. на Конституционния съд на РБ предели на съдебен контрол следва да провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по – нататък извършени ли са всички по следващи процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора. Следва да се има предвид, че чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава кого и дали да привлече към наказателна отговорност лице, и за какво престъпление.

Съдът следва да отбележи, че прокурорският акт не съдържа диспозитив, с което наказателното производство се прекратява и е прието, че е налице основания за спиране на делото защото извършеното съставлява 3 престъпление от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалото лице. От мотивите на прокурора който сочи, че след възникнал конфликт между пострадалия Д. Д. от една страна и св. Я. В. и св. В. И. от друга страна, Д. е паднал на земята и при удар в подлежащата повърхност е получил фрактура на горния край на тибията, което затруднява движението на долния ляв крайник за период от около 3, 5 – 4 месеца. Впрочем посочените медико биологични признаци прокурорът е спестил, задоволявайки се да посочи, че фрактурата представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

В разсъжденията си прокурора е отбелязал, алтернативно, че пострадалия Д. е паднал сам или пък ако се приеме, че е налице деЯ.е – бутане, с което е поставено начало на причинно следствена връзка с настъпилата фрактура, то същото е извършено при условията на чл. 12, ал. 1 от НК . За да се поддържа последната теза е възприето за доказано, че Д. е осъществил непосредствено и противоправно нападение над личността на Я. В. - бутнал му с ръце главата, скъсал му ризата и го държал за ръце. От доказателствата по делото се установява, безспорно, че Д. е направил телодвижение към лицето на В. за да му махне очилата и то след като е бил заплашван с убийство - на него и семейството му. Заканата, прокурора я възприема като доказан факт, като изключва обаче нейния характер да е могъл да предизвика основателен страх от осъществяване, за което ще стане реч и по –долу. Отсъстват разсъждения кой и с какви действия е поставил началото на нападението и най-важното прекратено ли е същото и кога.

Пропуснати са важни юридически разсъждения въз основа на задължителната съдебна практика за неизбежната отбрана, включващи изводи относно – ако е налице неизбежнна отбрана, налице ли е нейното превишаване, възможно ли е да е налице мнима неизбежна отбрана и до какви правни последствия се стига в тези случаи.

А всички те са важни за да бъде акта на прокурора обоснован, тъй като деЯ.ето с причинен резулатат средна телесна повреда извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана или пък такова по непредпазливост имат своите особености според разпоредбата на чл. 161 НК и 4 само едното от тях е от частен характер. При възникналата хипотеза въззивния съд е в невъзможност да проследи аналитичната част на доказателствения процес, проверката на доказателствата и относимост към предмета на доказване.

Дали правните изводи са погрешни или правилни може да бъде определено, само ако такива са изложени в пълнота въз основа на възприетите от прокурора, респективно от контролирания съд факти.

Подобно е положението и по отношение на деЯ.ето подведено от прокурора по чл. 144, ал. 3 НК, за което е направено извод, че е несъставомерно, без да е посочено за какво деЯ.е пострадалия има правото да ангажира съда, тъй като същото е от частен характер.

Въз основа на изложеното атакуваното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано и делото да се върне на ВРП за продължаване на действията по разследването. В подкрепа на изложените от съда мотиви са и Решение № 141 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 54/2011 г., НК, I н. о., Решение № 504 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 500/2009 г., I н. о., НК и Решение № 207 от 3.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 439/2013 г., II н. о., НК.

Водим от горното, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура - Варна от 25.07.2025 г. за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 156/2019 г. по описа на Четвърто РУ ОД МВР Варна, водено за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК и чл.144, ал.3 от НК и връща делото на прокурора за изпълнение на указанията по прилагането на закона дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

На основание чл.243, ал.7 от НПК определението, с което е отменено Постановлението на Районна прокуратура- Варна от 25.07.2025 г. в частта за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 156/2019 г. по описа на Четвърто РУ ОД МВР - Варна водено за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК и връщане делото на прокурора за изпълнение на указанията по прилагането на закона дадени в обстоятелствената част на настоящото определение подлежи на обжалване и протест пред ВОС в 7/седем/ дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.244, ал.5 от НПК определението, с което е отменено Постановлението на Районна прокуратура - Варна от 25.07.2025 г. в частта за спиране на наказателното производство по ДП № 156/2019 г. по описа на Четвърто РУ ОД МВР - Варна водено за престъпление по чл. 144, ал.3, от НК, чл.144, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на Д. Д.Д., чрез пълномощник, адв. П. В. - АК Варна и Районна прокуратура-Варна.

6

След влизане на определението в сила, материалите по ДП № 156/2019 г. по описа на Четвърто РУ ОД МВР - Варна да се изпратят на РП Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 7