Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1232 от 13.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1687/2024
Вид
Решение № 1232
Подписан
13.09.2024
Състав
Елена Светлинова Шипковенска

Цитирани разпоредби

  • чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21, т. 7, предл. първо · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 7, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 7, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 7, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 7, ал. 4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1232 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100901687 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. № 20240729164927, подадена от П. И. Х. чрез адв. О. В. Я., срещу Отказ № 20240723185231/25.07.2024 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец А 4 с вх.

№ 20240723185231 за първоначална регистрация на „Б.В.” ЕООД.

В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел да извърши исканото вписване на регистрацията на новоучреденото дружество. Изложени са съображения за неправилност на извода на ДЛР относно еднаквия начин на изписване на фирмата на вече регистрираното дружество и наименованието „Б.В.“. Съгласно учредителния акт на регистрираното в ТРРЮЛНЦ дружество наименованието на вписания търговец е „Б.“ ЕООД. Следователно в изписването на наименованието на вече учреденото дружество няма графичен знак, който да сочи, че наименованието се състои от две части – не са използвани главни букви в средата на наименованието, няма тирета, разстояния, знаци или друго отбелязване затова. Поради това избраното от заявителя съдържание на 1 фирмата – две отделни думи, разделени с разстояние, всяка от която започва с главна буква, обуславя съставянето на фирмата от две отделни части и разколебава извода на длъжностното лице за сходство между двете наименования. Според жалбоподателя наличието на сходство между наименованието „Б.“ и „Б.В.“ следва да се отрече и поради други различия като броя на думите, използване на разстояние между две отделни части на наименованието и използване на главна буква в началото на всяка част от него. Между двете наименования съществува разлика, освен в начина на изписване, така и в начина на произнасяне поради различния брой думи в двете наименования и ударията при произнасяне. Поддържа се също, че фирмата е само един от индивидуализиращите субекта белези, тъй като пълната индивидуализация на търговеца, наред с фирмата, произтича и от неговото седалище, предмет на дейност, членствения състав, регистрирания капитал и управителните му органи. В случая липсвало сходство между посочените индивидуализиращи белези на вече вписаното и на заявеното за вписване дружество, поради което опасност от объркване и/или заблуда относно индивидуализацията на всяко от двете дружества, не е налице. В допълнение се сочи, че самата информационна система на ТРРЮЛНЦ не отчела наличие на сходство в двете наименования. А при предварителна проверка на документите, подадени в проведено производство по назначаване на вещи лица и изготвена от тях оценка на имущество, което предстояло да бъде апортирано в капитала на новоучреденото дружество, длъжностното лице не е отчело и не е посочило необходимост от промяна на така заявената фирма.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г./, в който поддържа, че жалбата е неоснователна. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

2

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Подадено е заявление образец А4 с вх. № 20240723185231 за първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност с наименование „Б.В.” ЕООД. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че от извършена справка в базата данни на Търговския регистър е видно, че името на учредяващото се дружество „Б.В.” не е уникално и се използва от друг търговец – „Б.“ ЕООД, ЕИК *******. Прието е, че към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата не следва да бъдат включвани правната форма на търговеца, както и препинателни знаци и разстояния, които при изписване и изговаряне наименованието на фирмата на търговеца не могат да изпълнят функцията по индивидуализация на търговеца. При словесното възпроизвеждане /изговарянето на фирменото наименование/ се достига до идентичност на наименованията, под които дружествата ще извършват своята дейност, респ. е възможно да се достигне и до въвеждане в заблуждение, което противоречи на разпоредбата на чл.7, ал.2 in fine от ТЗ /границите, извън които търговската фирма не може да излиза/ и не могат да изпълнят функцията по индивидуализация на търговеца.

Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно 3 за обявяване на заявените актове.

Съгласно чл. 21, т. 7, предл. първо ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец.

Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва както с национална защита съгласно разпоредбите на чл. 7- 11 от Търговския закон /ТЗ/, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. В чл. 7, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието фирма. Предвидено е, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език съгласно изискването на чл. 7, ал. 3 ТЗ. По силата на чл. 7, ал. 2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Следователно по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана порано фирма, което би било въвеждащо в заблуждение за другите правни субекти. За да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма.

4

В разглеждания случай тези обстоятелства са били съобразени от длъжностното лице по регистрацията, тъй като не са налице достатъчно белези, индивидуализиращи наименованието на новоучреденото дружество „Б.В.” ЕООД, въз основа на които да се приеме липса на идентичност с наименованието на съществуващото дружество „Б.“ ЕООД, ЕИК *******.

Търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза. Двете фирмени наименования са сходни до степен, че лесно могат да въведат в заблуждение, както потребителите на стоки и услуги, така и останалите търговци, че договарят с другия търговец със същото наименование, поради което са налице пречките по чл. 7, ал. 2 ТЗ за вписване на новоучреденото търговско дружество. Поставянето на интервал между срички или думи в наименованието не е достатъчно за изпълнение на изискването за уникалност на наименованието, тъй като не е достатъчно да създаде отличителност на заявеното от жалбоподателя фирмено наименование. При произнасяне на фирмата не е възможно да се отчитат разстояния, интервали, главни букви в нейното изписване, поради което формалното различие чрез разделяне с интервал на срички или думи в наименованието не дава възможност за ясна различимост между съществуващата и новоучредената фирма. В случая, независимо че думата в наименованието на вписания търговец е изписана заедно „Б.“, а при новозаявеното търговско дружество е разделена на две части „Б.В.“, е налице изключително висока степен на звуково сходство между тях. С разделянето на думата на две отделни части посредством интервал и главни букви това сходство не се преодолява, тъй като при изговаряне на двете наименования същите звучат еднакво и не е възможно да се отчете различие между тях.

Следователно дори да се приеме, че двете фирмени наименования не са идентични предвид твърдените в жалбата различия межу тях , то те са сходни до степен, че е налице реална опасност правните субекти, които ще влязат в правоотношения с някое от двете дружества, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца, ако се допусне исканото вписване. Това обуславя нарушение на чл. 7, ал. 2 изр. второ, предл. второ ТЗ .

Неоснователен се явява довода в жалбата, че двете дружества се различават 5 по други белези, които не позволяват въвеждането на третите лица в заблуждение при идентификацията им. Императивното изискване за уникалност на фирменото наименование до степен на еднозначна отличителност от регистрираните фирми на другите търговци съществува независимо от другите реквизити от статуса на търговеца, каквито са предмет на дейност и независимо от седалището и адресът на управление. В този смисъл е и константната практика на апелативните съдилища, обективирана в Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в.т.д. № 147/2013 г. на Апелативен съд Велико Търново, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, Решение № 855/27.04.2015 г. по ф. д. № 1329/2015 г. на Софийски апелативен съд, Решение № 1928/20.07.2018 г. по т. д. № 3589/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и др. Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че е достатъчна направената справка в сайта на Търговския Регистър за права върху фирмата. Справката не може да бъде приравнена на преценката за липса на права върху наименованието и съответствието му с изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ. Тази преценка се извършва от длъжностното лице по регистрацията при разглеждане на заявлението за първоначална регистрация, съгласно изискването на чл. 21, т. 7, предл. п ъ р в о ЗТРРЮЛНЦ, както е направено в случая. По същите съображения неоснователни се явяват съображенията, свързани с проведена процедура по глава седем, раздел първи от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.