Решение № 87 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000502659 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Г. Х. Г., подадена чрез процесуалния представител адв. Ю. Г. срещу Решение № 4900/28.07.2025г. по гр.дело № 14250/2023г. на СГС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от ищеца иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 30 000 лева, представляваща задължение по договор за паричен заем и е отхвърлил евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, представляваща подлежаща на връщане, получена при начална липса на основание.

Жалбоподателят счита че съдът е достигнал до неправилни и необосновани фактически и правни изводи, поради което постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и противоречащо на съществуващата константна съдебна практика.

Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на съда, че по делото при условията на пълно и главно доказване не се установявало наличието на заемно правоотношение между него и ответника по иска. Напротив, видно от представените по делото преводно нареждане и извлечение от сметка се установявало по безспорен начин преводът в полза на Г. И. Г. на исковата сума от 30 000 лева и то с посочено в преводното нареждане основаниепо договор за паричен заем. Позовава се в тази връзка на неформалния и реален характер на договора за заем и че предаването на паричните средства в полза на ответника сочело за 1 наличието на заемни отношения между страните по повод на тази парична сума. Счита че в мотивите си съдът не бил оценил в достатъчна степен и задълбочен анализ казаното от свидетеля П. С., който с показанията си изяснявал действителните отношения между страните по повод предаването на паричната сума, като същевременно неоснователно е кредитирал изцяло показанията на другия разпитан свидетел П. П. без да отчете възможната заинтересованост на този свидетел да свидетелства в полза на ответника предвид близките отношения между двамата.

По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД жалбоподателят също счита решението за неправилно и необосновано, като постановено при нарушение на материалния закон, недопускащ неоснователното разместване на имуществени блага, тъй като това би било в принципите за справедливостта, еквивалентността и добросъвестността. Твърди че е налице изначална липса на основание ответника да получи сумата в размер на 30 000 лева, която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД. При това положение след като по делото се доказвало по безспорен начин предаването на паричната сума, то в тежест на ответника било да докаже наличието на валидно правно основание, по силата на което е получил и е имал правото да задържи паричната сума в размер на 30 000 лева.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 4900/28.07.2025г. по гр.дело № 14250/2023г. на СГС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от ищеца иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 30 000 лева, представляваща задължение по договор за паричен заем и е отхвърлил евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, представляваща подлежаща на връщане, получена при начална липса на основание парична сума и вместо него да се постанови друго с което да бъдат уважени предявените искове по чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, в поредността по която са предявени- главен и евентуален.

Претендират се и присъждане на направените по повод на въззивното обжалване разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Г. Г., подаден от процесуалния й представител адв. П. С.. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна по съображенията изложени в отговора. Искането е да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния Софийски градски съд е образувано по искова молба от Г. Х. Г., с която са предявени срещу Г. И. Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, получена при начална липса на основание.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 24.01.2022г. между страните възникнало правоотношение по договор за паричен заем, по силата на което ищцата е предоставила на ответницата сумата в размер на 30 000 лв. по банков път, срещу задължение от ответницата да върне така заетата й сума в едномесечен срок от получаването й. Твърди се, че уговорките по договора са били направени в устна форма, а сумата е била предадена по банков път, а в платежното нареждане като основание на плащането е посочено „по договор за заем“. Сочи, че падежът е настъпил, а не е налице изпълнение и моли исковата сума да й бъде присъдена, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024 г.

В случай че не се установи заемно правоотношение между страните по делото, ищцата твърди, че дадената сума е получена без основание и подлежи на връщане, поради което претендира сумата на евентуално основание – при начална липса на основание - по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В срока на отговор на исковата молба ответницата е оспорила предявените срещу нея искове като неоснователни. Не е оспорила получаването по банков път на 24.01.2022 г. сумата от 30 000 лв., но е твърдяла, че преводът на паричната сума е станало в изпълнение на задължения на ищцата по множество договори за заем, сключени между тях двете в периода 2020-2021 г., всеки от който на стойност 2 500 лв. – 3 500 лв. Поради това е оспорила да е налице задължение в нейна тежест за връщане на сумата. По евентуалния иск ответницата отново не е оспорила получаване на сумата, но е твърдяла, че основанието за получаването й е именно изпълнението на задължения на ищцата по множество договори за заем, сключени в периода 2020-2021 г., всеки от който на стойност 2500 - 3500 лв.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:

По делото не се спори, а и от представените в производството пред СГС писмени доказателства се установява, че процесната сума е била преведена по банков път от ищцата на ответницата – с платежно нареждане от 24.01.2022 г. С това платежно нареждане ищцата е наредила да бъде заверена сметката на ответницата със сумата от 30 000 лв. като основание за плащането в банковия превод е посочено „по договор за заем“.

3

От свидетелските показания на разпитания в производството пред първата инстанция като свидетел П. С. се установява, че е син на Е. С., която е съдружничка на ищцата в търговското дружество „Юнайтед Консултинг Къмпани“ООД, което се занимава със счетоводни и финансови консултации, както и че в продължение на 10 години ответницата е била клиент на счетоводната къща на ищцата и майката на свидетеля, като последните две са извършвали счетоводното обслужване на дружествата на ответницата. Свидетелят сочи, че ответницата се е обърнала първо към Г. Г., е впоследствие и към майка му да й бъдат отпуснати парични средства лично на нея като физическо лице, тъй като фирмата й изпитвала значителни финансови затруднения. На свидетеля не е известно конкретно за какво са й били необходими парите, но знае, че ответницата многократно ги е молила за финансова помощ. Първо Г. Г. се е съгласила, впоследствие вече и майката на свидетеля, която също е предоставяла пари на ответницата и също не си ги е получила обратно.

Свидетелят сочи в показанията си, че договорът за заем е сключен на 22.01.2022 г., като ответницата е поела задължение да върне парите до един месец с устно споразумение.

Свидетелят изрично уточнява в показанията си, че не е присъствал при постигане на съгласие за предоставяне на заема, както и на постигнатите условия за връщането му, като всичко това му е било предадено от майка му и съдружничката й. Заявява обаче в показанията си, че е присъствал на две срещи, които са били проведени с цел доброволното връщане на заема. По време на първата среща, проведена през 2023 г., ответницата е молила да не се завежда дело и е поела ангажимент да възстанови парите. На втората среща Г. Г. е уведомила, ще се започне дело, което изменило тона на разговора и ответницата заявила, че ищцата няма основание да си иска парите и че тя повече няма да се занимава с тях. На следваща среща – през 2024 г., проведена само между свидетеля и ответницата, последната отново е заявила, че Г. няма основание да иска тези пари.

От показанията на свидетеля П. С. П., към настоящия момент съпруг на ответницата, се установява, че през 2020 г. и 2021 г., докато е бил само в близки приятелски отношения с ответницата и съдружника й, им е съдействал, като е придружавал ответницата, когато е пренасяла големи количества пари в брой и е правила разплащания. В този период 5 или 6 пъти свидетелят е придружавал ответницата до счетоводната къща на ищцата и е присъствал докато ответницата отброявала суми от по 3 000 лв. и ги предава на ищцата. В разговора по време на предаване на сумите ищцата поемала задължение да върне сумите. През 2022 г.

(януари-февруари) ответницата казала на свидетеля, че ищцата вече й е върнала парите.

Впоследствие настъпило и влошаване в отношенията между ответницата и счетоводителите й – ищцата и Е. С., като ответницата прекратила отношенията си с тях и си наела нов счетоводител, който да обслужва счетоводно фирмите й.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.

269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната 4 жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор.

Независимо от това следва да се добави и следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От редакцията на разпоредбата е видно, че договорът за заем е реален такъв, т. е. за сключването му не е достатъчно постигането на съгласие между страните, а е необходимо и съответната сума или заместима вещ да бъде предадена на заемателя. Самото предаване се свързва с предоставяне на фактическото държане на сумата или вещта на заемателя. Затова същото може да бъде извършено както с физическото предаване на сумата на заемателя, така и с превода на същата по банкова сметка на заемателя. По делото е представено неоспорено преводно нареждане, от което се установява, че на 24.01.2022 г. ищцата Г. Х. Г. е превела по сметка на Г. И. Г. сумата от 30 000 лв. като основание за превода е посочено „по договор за заем ". Представено е и неоспорено извлечение от разплащателната сметка на Г.