Решение № 174 от 24.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. П., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720105109 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. П. В., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Н. М., срещу „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес па управление: *** (***), ***, *** и „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** (***), ***, ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

Срещу първия ответник „***" ЕАД:

Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № № *** г., поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите чл.11, ал.1, т.10, т.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Срещу втория ответник „***" ЕООД:

Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за поръчителство 1 от *** г., поради противоречието му със закона, а именно разпоредбата чл.19 от ЗПК.

В срока за отговор ответника „***" ЕАД чрез ю.к. И. са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове. В отговора са заявили, че не оспорват твърдението на ищцата, че между страните е бил сключен процесния Договор за потребителски кредит № *** г.

Твърдят, че договора за потребителски кредит не страда от сочените от ищеца пороци, в същият ясно и точно са посочени отпуснатия кредит, ГПР и начина, по който той е формиран. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника „***" ЕАД чрез ю.к. И. са предявили и насрещни искове срещу Ц. П. В., ЕГН **********, както следва:

- Иск по чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата - Ц. П. В., ЕГН ********** да заплати на *** ЕАД, ЕИК ***, сумата от *** лева главница, представляваща неплатени месечни вноски от 4-та до 8-ма по Договор за потребителски кредит № *** г., за периода от *** г. и част от общо дължимата по договора главница в размер на *** лева, ведно със законната лихва върху главницата от *** лева, считано от датата на предявяване на иска – *** г. до окончателното погасяване на задължението.

- В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли главния иск, са поискали от съда да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ищцата Ц. П. В., да им заплати сумата от *** лева главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, върху главницата от *** лева, считано от датата на предявяване на иска – *** г. до окончателното погасяване на задължението.

С определение № 3781 от 04.11.2024 г., съдът е приел за съвместно разглеждане предявените насрещни искове.

В срока за отговор по насрещния иск ищцата – ответник по насрещния иск - Ц. П. В. чрез адв. Н. М. е подала отговор по предявения насрещен иск, в който твърди, че процесния договор за кредит е нищожен, поради което счита, че не дължи плащане на същия. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения насрещен иск, като и се 2 присъдят сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответника „***" ЕООД чрез ю.к. С. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. М., моли съда да уважи предявените искове, и отхвърли предявените насрещни искове, като му се присъдят сторените разноски. Представя списък на разноските.

В съдебно заседание ответникът „***" ЕАД не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. И., оспорва предявените исковете, поддържа насрещните искове, и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът „***" ЕООД не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. С., оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

По допустимостта:

За предявяване на иск за нищожност на договор следва да е налице правен интерес. Правният интерес от предявяване на исковете е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Доколкото в исковата молба ищецът твърди наличие на сключен между него и първия ответник договор за кредит, между ищеца и втория ответник договор за поръчителство, а срещу третия ответник първите два са им прехвърлили вземанията си по процесните договори за кредит и поръчителство, то от тук следва извода, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на кумулативно съединените искове срещи ответниците, които са допустими и следва да бъдат разгледани.

Предявените насрещни искове съдът намира за допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

3

Не се спори между страните, а и видно от приложения и неоспорен Договор за потребителски кредит № *** г., погасителен план към същия, и приложимите Общи условия, на *** г. между ищцата и първия ответник „***" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, чиито параметри са установени в Приложение № 1 към договора, съдържащо погасителен план.

От погасителния план се установява, че на ищцата първият ответник е отпуснат кредит в размер на 3400,00 лева, която се е задължила да го върне за срок от 24 месеца, на 24 месечни вноски – всяка с различен размер включваща главница и лихва, при фиксиран годишен лихвен процент от 39,59 %, и годишен размер на разходите от 47,63 %, с общо дължима сума от 5015,17 лева, и краен срок на кредита *** г. Ищцата не спори, че е получила отпуснатия му кредит.

Видно от съдържанието на договора, в клаузата на чл.4 от договора, страните уговорили кредитополучателят да предостави на „***" банкова гаранция съгласно ОУ в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „***“ ЮЛ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като отношенията между страните по договора за кредит се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението. В ал.2 от същата клауза, изрично е посочено, че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „***“, съответно Договорът не поражда действие между „***“ и кредитополучателя.

Няма спор, а и от представения Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., се установява че между ищцата и ответника „***" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „***“, по силата на който договор да отговаря пред кредитора солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на последния, възникнали от Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им. В клаузата на чл.8 от Договора, страните постигнали съгласие ищеца да заплати на втория ответник възнаграждение, съгласно приложение № 1 от Договора. Видно от приложение № 1 към договора, в раздел ІІ, т.1, дължимото възнаграждение по сключения договор за поръчителство е в общ размер на 3145,74 лева, за периода на действие на 4 договора, платимо на 24 месечни вноски, дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителен план.

От приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.В., се установява, че при изчисляване на годишния процент на разходите по договора, са взети предвид следните допускания: договорът за паричен заем е валиден за посочения в него срок, всяка от страните изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да се изчисляват разходи за събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение. Вещото лице е изчислило, че размерът на годишния процент на разходите с включено възнаграждение на поръчителя по договора за поръчителство възлиза на 168,18 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Ответникът – „***“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, и в тази връзка валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК, и в тази връзка за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Поради това, че договора за кредит представлява такъв за потребителски кредит, то с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен между ищеца и ответника "***" ЕООД.

Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето защо двете правоотношения следва да се разгледат съвместно, като се има предвид и че „***" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „***" ЕООД, т. е. кредиторът и поръчителят са свързани лица.

Клаузата на чл.4 от Договора за кредит възлага в тежест на заемателя да 5 осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави па кредитодателя банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „***“ юридическо лице („Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В изречение второ от същата клауза е посочено, че срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните Договора се прилагат съответните разпоредби па Общите условия относно Обезпечението.

От съдържанието на посочената клауза при тълкуването й по отделно, и в съвкупност със сключения между страните договор за кредит, следва извода, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя, на практика са неосъществими за него, предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер от 3400,00 лева. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. От тук и следва извода, че поставяйки изначално тези изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от ответника „***" ЕАД дружество.

Това дружество е именно вторият ответник в настоящия процес – „***" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „***" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга – условията за другото обезпечение е на практика невъзможно за осъществяване от длъжника.