Акт от 03.06.2021, Административен съд - Велико Търново

Съд: Административен съд - Велико Търново
Дело: 796/2020
Подписан: 03.06.2021
В сила: 07.12.2021

Цитирани разпоредби

чл. 21, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 256 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 256, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 304 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
§27, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
§ 27, ал. 2, т. 1, т. 2 или т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
§ 27, ал. 2, т. 1, т. 2 или т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
§ 27, ал. 2, т. 1, т. 2 или т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
чл. 45е · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
чл. 45ж · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
чл. 45ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 178 гр. Велико Търново, 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – IV-ти състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОРДАНКА МАТЕВА при участието на секретаря Д. С., изслуша докладваното от СЪДИЯ МАТЕВА адм. д. №796 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 256 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Същото е образувано по жалби на С.К.Е. *** и М.И. ***, чрез *** Н.А.И. от ВТАК, срещу фактическото бездействие на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) – Велико Търново да изпълни законовото си задължение да изпрати мотивирано предложение чрез кмета на Община Велико Търново до Общински съвет – Велико Търново за предоставяне на обезщетение по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

От фактическа страна е посочено, че жалбоподателите са адресирали до ОСЗ – Велико Търново заявление по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ за предоставяне в обезщетение на конкретно индивидуализиран имот. Твърди се, че заявлението е получено от административния орган на 07.10.2020 г., но до момента не е предприето никакво действие по изпращането му чрез кмета на Община Велико Търново до Общински съвет – Велико Търново. Ето защо, от съда се иска да задължи началника на ОСЗ – Велико Търново да извърши фактическото действие, изразяващо се във внасяне на това искане.

В съдебно заседание и в представено по делото писмено становище процесуалният представител на жалбоподателите поддържа оспорването, като подчертава, че конкретният недвижим имот, за който е подадено заявлението, е годен за получаване като обезщетение, тъй като към датата на подаване на заявлението и впоследствие – на жалбата, същият е бил публична общинска собственост и последващото му одържавяване е без значение.

По тези мотиви моли жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началникът на Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново, оспорва жалбата като неоснователна с мотива, че легитимните наследници са поискали обезщетяване с компесаторни инструменти и такива са им изплатени, след което са прехвърлили наследствените права и новите собственици са пожелали да получат реално обезщетение – с конкретно избрани земи, поради което част от компесаторните инструменти са върнати, а за останалите се твърди, че е изтекла давността.

Твърди, че парцелът, описан в заявлението, е одържавен, поради което не отговаря на законовите изисквания да бъде предоставен като обезщетение. В представени по делото писмени становища сочи, че заявлението на жалбоподателите касае реституционни производства за два отделни имота в различни землища, за които има две отделни преписки, процедурите по които са на различен етап. Поддържа, че изложеното прави произнасянето невъзможно, тъй като не са налице предпоставките, визирани в закона за обезщетяване, а по същество с процесното искане се търси възстановяване на право на собственост.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Наследодателят

М. E.е починал на 10.03.1979 година, като е оставил за наследници С.Е.(съпруга, починала на 18.01.1996 година), С. М. И. (син, починал на 05.04.2007 г.) и И.М.И.

(син, починал на 12.01.2005 г., който е оставил за наследници синовете си Ц.И.И. и жалбоподателя М.И.И.). Видно от Удостоверение №ИК-7-131/16.01.1992 г., издадено от кмета на с. Присово (л. 68 и л. 114 от делото), на името на М.И. E.има записани по емлячните регистри 21 броя непокрити земеделски имота.

Под

№20 в цитираното удостоверение фигурира нива, трета категория, с площ 2,8 дка, находяща се в землището на с. Присово, местност Дълга лъка. И.М.И. подава Заявление вх. №276/13.02.1992 година за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в землището на с. Присово, общ. Велико Търново, сред които и процесната нива. Поземлена комисия Велико Търново (понастоящем ОСЗ – Велико Търново) постановява Решение № 276П/28.04.1993 година, с което отказва възстановяването на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на въпросния имот в местността Дълга лъка по съображение, че същият е застроен.

Последвало е ново разглеждане на преписката по заявлението за възстановяване от 13.02.1992 г., в резултат на което с Решение № 276П/20.10.1998 година (л. 97 от делото) Поземлена комисия – Велико Търново отказва да признае правото на собственост на наследниците на М.И.

E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на нивата от 2,8 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Присово, местност Дълга лъка, тъй като имотът попада в землището на гр. Велико Търново и ще бъде решен в същото землище.

Във връзка с промяната на землището от с. Присово в гр. Велико Търново номерът на преписката на поземлената администрация за този имот (както и за още един в същата местност) е променен от № 276П на № 1820В. На първоначално подаденото заявление е даден нов номер от същата дата – Заявление вх. № 1820/13.02.1992 година (вместо

№276/13.02.1992 г.). Така с Решение № 1820В/20.10.1998 г.

(л. 64 от делото) Поземлена комисия – Велико Търново признава правото на собственост на наследниците на М. E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нивата в местността Дълга лъка и отказва да го възстанови, тъй като имотът се намира в строителните граници на гр. Велико Търново – промишлена зона и на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ следва да се възстанови след представяне на скица и удостоверение от Община Велико Търново.

Договор от 25.10.1999 година (л. 96 от делото) за продажба на наследствени права и задължения С. М. И. и И.М.И., като наследници на М. Е., продават на Л.В.наследствените си права и задължения.

Решение №1820В/31.03.2000 година (л. 62 от делото) е определено на наследниците на М. E.право на обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове за признатото, но невъзстановено право на собственост, включително и за имота в местността Дълга лъка. Въз основа на Решение №1820В/28.09.2000 г. (л.

61 от делото) за обезщетяване с поименни компенсационни бонове на наследниците на М. E.е издадено Удостоверение

Серия А №0191175/01.11.2000 г. за притежаване на поименни компенсационни бонове. Видно от Удостоверение Серия А №0191840/20.11.2000 г. компенсационните бонове са прехвърлени на „Булимекс“ ЕООД (равностойни на 3 362 лева за нивата от 2,8 дка в м. Дълга лъка и за още една нива от 1,3 дка).

По жалба на Л.В.с решение по гр. д. №1646/2009 година по описа на Великотърновски район съд за нищожни са прогласени Решение № 1820В/20.10.1998 година и Решение № 1820 В/31.03.2000 година на Поземлена комисия – Велико Търново (с които е определено право на обезщетение и е разпоредено обезщетяване с компенсационни инструменти).

Решението на районния съд е оставено в сила с Решение №253/09.10.2009 г. по КНАХД №10215/2009 г. по писа на Административен съд – Велико Търново.

По силата на тези съдебни решения Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново е издала Решение № 1820В/15.10.2009 г. (л. 58), с което признава правото на собственост на наследниците на М. E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на определени имоти, сред които и процесната нива в м. Дълга лъка. Със същото решение е отказано възстановяването на признатото право на собственост до представяне на скица и удостоверение от Община Велико Търново или ако върху тях е проведено мероприятие по обезщетяване по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ (с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове).

Решение №48/17.01.2012 година, постановено по гр. дело №695/2011 година по описа на Великотърновския районен съд, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Л.В.против Решение №1820В/15.10.2009 година на ОСЗ – Велико Търново, в частта му, в която е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1,3 дка в местността Дълга лъка и нива от 2,8 дка в местността Дълга лъка, в землището на гр. Велико Търново. Решението на районния съд е отменено с Решение №129/23.04.2012 г. по КНАХД №10106/2012 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и вместо него е постановена отмяна на Решение № 1820В/15.10.2009 година на ОСЗ – Велико Търново в оспорената част и преписката е върната на административния орган.

Въз основа на влезлите в сила съдебни актове от ОСЗ – Велико Търново е издадено Решение № 1820В-1/30.05.2019 г., с което е признато правото на собственост на наследниците на М. E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на конкретни земеделски земи, включително и нивата от 2,8 дка в м. Дълга лъка. Със същото решение е отказано възстановяването на това право по съображения, че представените скици и удостоверения по реда на чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ не отговарят на изискванията на Заповед №РД-02-14-461/26.08.2003 г. на МРРБ, както и че не е обезсилено Решение № 1820В/28.09.2000 г., с което е постановено обезщетение с поименни компенсационни бонове на стойност 3 362 лева и наследниците на М.И. E.са получили Удостоверение Серия А №0191175/01.11.2000 г. за притежаване на поименни компенсационни бонове на стойност 3 362 лева и са се разпоредили с тях в полза на „Булимекс“ ЕООД, гр. Габрово.

По същество Решение №1820В-1/30.05.2019 г. на ОСЗ – Велико Търново е резултат от производство по реда на чл. 304 и сл. от АПК, с което е наложено наказание на началника на службата за неизпълнение на Решение №112 от 12.04.2018 г. по КАХД №10289/2017 г. по описа на АСВТ, с което е потвърдено Решение №1/11.10.2017 г. по адм. дело №2/2017 г. на ВТРС.

Междувременно, по силата на Договор от 18.01.2010 г. (л. 52 от делото) придобилият през 1999 г. наследствените права и задължения на М. E.–Л.В., е продал ½ идеални части от тях на Н.В.Р., който след смъртта си през 2011 г. е оставил един наследник – Д.Н.П.. С Договор от 09.08.2013 г. Д.П.е продала наследствените права и задължения, придобити от Л.В.(тоест ½ идеални части), на С.К.Е.. Л.В.и С.Е. са съсобственици на наследствените права и задължения на М.

Е. Отделно, на 08.10.2018 г. М.И. (един от наследниците на М. E.и жалбоподател по делото) е упълномощил С.Е. да управлява наследствените му права.

От изложеното следва, че реституционните процедури по отношение на нива, трета категория, с площ 2,8 дка, находяща се в землището на гр. Велико Търново, местност Дълга лъка са на етап отказ да бъде възстановено признатото право на собственост на наследниците на М. E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници.

Видно от Удостоверение №ИК-7-131/16.0.1992 г. на кмета на с. Присово сред земеделските имоти, записани на името на наследодателя М.И. E.под №1 фигурира нива, VI категория, с площ 1,2 дка, находяща се в м. Османчова нива, в землището на с. Присово. Този имот също е включен в Заявление №276/13.02.1992 г., подадено от наследника на М. E.– И.М.И., за възстановяване собствеността върху земеделските земи в землището на с.

Присово. С Решение №276П/28.04.1993 година на Поземлена комисия – Велико Търново е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на този имот, поради проведено мероприятие по чл.

10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ – язовир „Елишин“.

С Решение

№276П/20.10.1998 година Поземлена комисия – Велико Търново признава правото на собственост на наследниците на М.И. E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на нивата от 1,2 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Присово, местност Османчова нива.

Със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост на нивата от 1,2 дка в съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй като на тази територия е проведено мероприятие по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ – язовир „Елишин“.

В хронологически план през 1999 г. наследниците на М. E.са продали наследствените си права и задължения на Л. В.

Последвало е Решение №276П/15.03.2000 г., с което Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново е определила на наследниците на М. E.правото на обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя от 1,2 дка, шеста категория по Решение №276П/20.10.1998 по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Обезщетението е остойностено на 384 лева. С Решение №276П/15.09.2000 г. наследниците на М. E.са обезщетени за 1,2 дка земя на стойност 384 лева с 384 броя поименни компенсационни бонове на стойност 384 лева.