Решение № 1088 от 13.06.2023, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 1088/13.6.2023г. гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 952 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП гр. Пловдив, против Решение № 282/15.02.2023г., постановено по АНД № 20225330204121/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, 4-ти н. с., с което е отменено Наказателно постановление № 634452-F646259/09.05.2022г на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на Д.Н.Д. с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 от Закон за данък върху добавена стойност.

В протокола от проведеното съдебно заседание на 15.05.2023г. неправилно е посочено,че предмет на обжалване е Решение № 2373/19.12.2022г. постановено по АНД 20225330205507/2022г. по описа на ПРС,17-ти н.с.Предмет на обжалване е казаното Решение № 282/15.02.2023г., постановено по АНД № 20225330204121/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, 4-ти н. с.Грешката идва от заглавната част на касационната жалба.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът

Д.Н.Д., редовно призован, взима становище ,че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и, като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районен съд е обжалвано Наказателно постановление № 639013-F645797/02.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на Д.Н.Д. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.

125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 от Закон за данък върху добавена стойност.

От фактическа страна е установено, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.12.2021г. се установява,че Д.Н.Д., регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка декларация по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2022г.-30.01.2022г. до 14.02.2022 г. включително. Справка декларация по смисъла на чл.125 отЗДДС не е подадена в ТД на НАП – Пловдив и към момента на съставяне на АУАН.

За да отмени НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.125 ал.5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че справка – декларация се подава заедно с отчетни регистри, поради което не може при условията на чл.18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на справка-декларация е самостоятелно административно нарушение. Допълнително се е обосновал, че санкционирането поотделно на две самостоятелни административни нарушения - неподаване на справка–декларация и, отделно, на отчетни регистри води до непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя.

Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки ги към разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС, районният съд е формирал извод за липса на основания за прилагане на чл.18 ЗАНН и за наличие на основание да отпадне административнонаказателната отговорност поради това, че за едно и също административно нарушение са определени и наложени две самостоятелни административни наказания. Затова съдът е направил извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си въззивният съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.

Районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила,като с оглед нормата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282/15.02.2023г., постановено по АНД № 20225330204121/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, 4-ти н. с

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.