Решение № 115 от 27.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Велико Търново, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500490 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от Д. Г. Д., ЕГН: **********, гр. Г. О., ул. „Ф. Т.“, № 10 срещу Решение № 310/22.04.2024г. по гр.д. № 20234120101079 по описа за 2023 година на Горнооряховския районен съд. Решението се обжалва изцяло.

С него ГОРС е постановил, че ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Д., ЕГН **********, наст. адрес: гр. Г. О., ул. „Ф. Т.“ № 10, дължи на „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, на основание чл. 221, ал.2 КТ, сумата от 564,08 лв., представляваща непогасената част от дължимото обезщетение за прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до погасяването, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 710 лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145,92 лв. по иска с правно основание чл. 121 „а“ 1 от КТ, за която сума по ч.гр.д. № 1920/2022 г. по описа на РС – Г. О. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; отхвърля насрещните искове предявени от Д. Г. Д., ЕГН **********, наст. адрес: гр. Г. О., ул. „Ф. Т.“ № 10 срещу „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В.

Търново с правно основание по чл. 128, т. 2 от КТр. за сумата от 570,78 лв. месечно нетно трудово възнаграждение за периода 29.03.2022 г. до 14.06.2022 г., или общо за периода сумата 1426,95 лв.; с правно основание по чл. 224, ал. 1 от КТр. за сумата от 165,38 лв., представляваща обезщетение за неплатен годишен отпуск за пет работни дни, в нетен размер; с правно основание по чл. 121 „а“ от КТр. за сумата от 2055,30 лв., представляваща командировъчни суми за период 29.03.2022 г. до 13.05.2023 г.; осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Г. Д., ЕГН **********, наст. адрес: гр. Г. О., ул.

„Ф. Т.“ № 10 да заплати на „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК *, сумата от 662,45 лева – разноски в исковото производството, както и сумата 268,13 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 1920/2022 г. по описа на РС – Г. О.; осъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК * да заплати на Д. Г. Д., ЕГН **********, наст. адрес: гр. Г. О., ул. „Ф. Т.“ № 10 сумата от 32,90 лева – съдебно-деловодни разноски за един адвокат в настоящото производство.

Ответната страна по въззивната жалба „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК 10460064 заема становище да бъде потвърдено атакуваното решение.

По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

2

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.221 ал.2 от КТ.

От фактическа страна:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Във въззивното производство е допусната и приета повторна съдебно-икономическа експертиза.

Пред ГОРС е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.221, ал.2 КТ.

Видно от приложения по делото трудов договор № 1675 от 29.03.2022г. страните са били обвързани от трудов договор със срок за изпитване уговорен в полза на работодателя, и срок на предизвестието за прекратяването му - 3 месеца /чл. 6, от трудовия договор между страните/.

Със същият договор ищецът е бил назначен на длъжност “шофьор, товарен автомобил“. В договора е предвиден 6-месечен срок за изпитване, но същият е уговорен в полза на работодателя, което означава, че в този срок ищецът едностранно без предизвестие може да прекрати договора си с работника, но не и работника да извърши същото. Неявяването на работа на работника е дало основание на работодателя му да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание обективирано в Заповед № 1727/03.06.2022 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Заповедта е връчена на ответника на 14.06.2022 г. и не е оспорена от него в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. От тази дата следва да се счита, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Няма данни по делото, а и ответникът не е въвел възражение, заповедта за уволнението му да е била обжалвана или отменена, поради което правилно ГОРС е счел, че същата е породила правно действие.

Така ГОРС правилно е преценил, че са се осъществили процесуалните предпоставки за изискуемост на претендираното от ищеца обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да установи, че между него и ответника е съществувало твърдяното трудово правоотношение, което е 3 било безсрочно, че същото е прекратено поради дисциплинарно уволнение.

Размерът на обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово отношение е размера на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието.

Преди да се произнесе по основателността на претенцията съдът следва да прецени действителността и характера на трудовия договор /срочен или безсрочен/. Въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд за това, че процесния трудов договор е действителен. Съгласно чл.67, ал.1 от КТ трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Законодателят е дал възможност, както на работодателя, така и на работника да сключат трудов договор със срок на изпитване, съгласно чл. 70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, включително и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

ВТОС приема, че трудов договор № 1675 от 29.03.2022г. е действителен и сключен за неопределено време, т.е. прекратяването му следва да е с предизвестие. В договора е предвиден 6-месечен срок за изпитване, но същият е уговорен в полза на работодателя, което означава, че в този срок ищецът едностранно без предизвестие може да прекрати договора си с работника, но не и работника да извърши същото.

Налице е и другата предпоставка за уважаване на иска по чл.221 ал.2 от КТ – дисциплинарно уволнение. Неявяването на работа на работника е дало основание на работодателя му да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, обективирано в Заповед № 1727/03.06.2022 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Заповедта е връчена на работника на 14.06.2022 г. и не е оспорена от него в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. От тази дата следва да се счита, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено.

Няма данни работникът да е оспорвал по съдебен ред уволнението си, а в настоящото производство е недопустимо установяване законността на дисциплинарното уволнение. Трудово правоотношение по трудов договор № 1675 от 29.03.2022г. е прекратено със заповед № 1727/03.06.2022 г. при 4 наличие на изискуем от Закона фактически състав – налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“.

БТВ на ответника съгласно чл.228 от КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ.

Съдебното решение в тази част следва да бъде потвърдено, съответно с направеното от ГОРС прихващане – направено е по искане от Д. Димитров възражение за съдебно прихващане до размера на по-малката от двете претенции, което в съответния размер е уважено от ГОРС. Съдът се е съобразил със заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. ГОРС е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 710 лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145,92 лв. Жалбата срещу решението в тази част следва да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес, респективно производството в тази част следва да бъде прекратено.

Първоинстанционното решение се обжалва и в частта за отхвърлените насрещни искове.

Според заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза проверила съответните платежни нареждания дължимите суми за трудово възнаграждение са преведени. Относно обезщетението за неплатен годишен отпуск за пет работни дни, в нетен размер - било е заплатено на ищеца по насрещния иск с платежно нареждане от 10. 10. 2023 г., т. е. след предявяване на насрещния иск. По иска с правно основание чл.121 б.“а“ от КТ за сумата от 2055,30 лв., представляваща командировъчни пари - според заключението на съдебносчетоводната експертиза видно от представените платежни нареждания на ищеца по насрещния иск същите са изплатени.

Съдебно-икономическата експертиза във въззивната инстанция е работила с само с приложените по делото документи, не е правила проверка в счетоводството на „Алекс ОК“ ЕООД. Според ВЛ по делото има представени банкови извлечения, има цитирано плащане на възнаграждение и плащане на командировка. С тази експертиза не се променят направените изводи.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението на първостепенния съд.

5

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ без РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. Г. Д., ЕГН: **********, гр.

Г. О., ул. „Ф. Т.“, № 10 срещу Решение № 310/22.04.2024г. по гр.д. № 20234120101079 по описа за 2023 година на Горнооряховския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК *, гр. В.

Търново против Д. Г. Д., ЕГН: **********, гр. Г. О. до пълния предявен размер от 710,00лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145,92лв., като процесуално недопустима и прекратява производството в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № Решение № 310/22.04.2024г. по гр.д. № 20234120101079 по описа за 2023 година на Горнооряховския районен съд във всички останали обжалвани части.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.

В. Търново в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

Решението в останалата потвърдителна част н е подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6