Решение № 176 от 12.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Свиленград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20265620100121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, с която е предявен срещу О. Г. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ..... ........ ........, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2712,55 евро – главница по Договор потребителски кредит № 7053262363 от 05.11.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, сумата 727,49 евро – договорна лихва върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до 05.05.2025 г. и сумата 856,89 евро – мораторна лихва за периода от 06.05.2025 г. до 13.01.2026 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 274/2025 г. по описа на РС – Горна Оряховица.

Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответника по Договор потребителски кредит № 7053262363 от 05.11.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитодател, и О. Г. К., като кредитополучател, по силата на който бил предоставен и усвоен кредит в размер на 6541,48 лв., с уговорка за връщането му на 24 броя погасителни вноски в срок до 05.11.2024 г., съобразно инкорпориран в договора погасителен план. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 17.47 %, както и годишен процент на разходите в размер на 18.95 %. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит до изтичане на срока за погасяване на кредита и след това.

Ищецът твърди също, че произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени по силата на Договор за продажба на вземания от 31.10.2024 г., сключен между „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /цесионер/ и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /цедент/. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице 1 надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба.

Ищецът посочва, че предявявал иска по реда на чл.422 от ГПК, във връзка с Разпореждане № 1296/19.03.2026 г. по ч.гр.д. № 274/2026 г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което му се указвало да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът О. Г. К. бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за издадената Заповед за изпълнение по члл.410 от ГПК.

Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи иска и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е получил и усвоил главницата по договора за кредит.

Прави възражение за недължимост на претендираните суми, тъй като ответникът не бил уведомен за извършената цесия, поради което ищецът не бил активно материалноправно легитимиран да търси изпълнение на договора. Прави и възражение за нищожност на процесния договор за кредит, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ГПК, поради това, че посоченият в договора ГПР не бил действително прилагания такъв, тъй като в него не била включена предвидената застрахователна премия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Преди разглеждане на предпоставките за основателността на предявените осъдителни искове следва да бъде изследван въпросът за материалната легитимацията на ищеца.

В случая, ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземанията по Договор потребителски кредит № 7053262363 от 05.11.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2024 г., като вземанията били индивидуализирани в „Приложение № 1, извадка от което била приложена към исковата молба.

Действително, по делото е представен Договор за продажба на вземания (цесия) от 31.10.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като „Продавач“, и „АПС Бета България” ЕООД, като „Купувач“. Съгласно т.2.1 от договора, „Продавачът ще прехвърли определено портофолио от вземания (определени в „Приложение 1“) на Купувача, срещу заплащане на покупна цена, на свои вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица – потребители по смисъла на Закона за потребителския кредит, за срока и при условията на настоящия договор“.

Представена е по делото и извадка от Приложение 1 към договора за цесия, от което не е видно то да включва процесния договор за кредит. В тази връзка на ищеца се дадени указания, на основание чл.146, ал.2 от ГПК, но до приключване на съдебното дирене в процеса, същият не е представил доказателство, от което да се установи, че е придобил процесните вземания по силата на Договор за продажба на вземания (цесия) от 31.10.2024 г.

Следователно, не се установи по делото факта, че с подписването на договора за цесия, ищецът – цесионер е придобил вземането към ответника от предишния кредитор – цедент. Този факт обуславя наличието на материалноправната легитимация на ищеца, каквато в случая не се установи.

След като ищецът по делото не доказа материалноправната си легитимация, искът му следва да се отхвърли само на това основание, без да бъдат обсъждани материално-правните предпоставки за уважаването на предявения иск.

За пълнота на изложеното, съдът намира, че следва да изложи допълнителни съображения за отхвърлянето на иска и в случай, че въпросното Приложение 1 към договора за цесия беше представено:

По делото не са ангажирани доказателства, установяващи твърдението на ищеца, че ответникът е бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес. Липсват и 2 доказателства, че ответникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията преди депозирането на исковата молба в съда, по какъвто и да начин. Действително, няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия. В случая, с исковата молба е представено изходящо от ищеца-цесионер Уведомление за цесия, адресирано до ответника.

Представено е от ищеца и пълномощно, с което цедентът го упълномощава да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 към договора за цесия за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД. Следователно, приложеното към исковата молба уведомление за цесия, изходящо от ищеца, в качеството му на цесионер и на пълномощник на цедента, принципно е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесните вземания.

В случая обаче, не може да се приеме, че в заповедното производство е съобщено на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, чрез връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, доколкото то е извършено при условията на чл.47 от ГПК, т.е. то не е достигнало до длъжника. По делото е назначен особен представител на отсъстващия длъжник-ответник, на който, наред с останалите съдебни книжа, е връчено и съставеното от цесионера уведомление за цесия. Назначаването на този особен представител обаче, е само за целите на процесуалното представителство пред съда, в исковото производство и на основание чл.47 ал.6 от ГПК. Не са му делегирани валидно, от страна в облигационното правоотношение, правомощията да я представлява при изменението му, каквото именно настъпва в резултат на цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.

Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл.29, ал.3 от ГПК (в този смисъл са мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл.29, ал.5 от ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Следователно, връчването на уведомлението за цесията на процесуален представител на длъжника в съдебно производство не дава отражение върху материалното правоотношение и не санира допуснатото от страна на кредитора бездействие, довело до нарушаване на принципите за добросъвестно упражняване на права, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По изложените съображения съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от договора за кредит в полза на цесионера – ищец по делото, който не доказа материалноправната си легитимация, водещо до отхвърляне на предявения иск.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, срещу О. Г. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ..... ........ ........, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено, че О. Г. К. дължи на “АСП Бета България” ЕООД сумата 2712,55 евро – главница по Договор потребителски кредит № 7053262363 от 05.11.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и О. Г. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 3 датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, сумата 727,49 евро – договорна лихва върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до 05.05.2025 г. и сумата 856,89 евро – мораторна лихва за периода от 06.05.2025 г. до 13.01.2026 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 274/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4