Определение № 740 от 04.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 453/2025
- Вид
- Определение № 740
- Подписан
- 04.12.2025
- Състав
- Мирослав Милчев Начев, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева
Цитирани разпоредби
- чл.101 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 740 гр. Кюстендил, 04.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав М. Начев
Членове:
Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500453 по описа за 2025 година Производството е по жалба, подадена от „ОТП Лизинг“ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“№28, ет.4 представлявано от упр-ля М. Р.К. представлявано от пълномощник, адв.А. И. срещу постановеното от Районен съд – Дупница, Определение №754/17.06.2025г. с което е оставена без уважение молбата на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК ******** за допълване на постановеното по делото решение №164/21.03.2025г.в частта за разноските.В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.Изводът за недоказаност на плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1222.55лв според изложението в жалбата е необоснован.Въззивникът се позовава на обстоятелството, че сред приложенията в исковата молба( които са посочени) са били описани и платежно нареждане за платена държавна такса , фактура №2645/20.09.2022г. за адвокатско възнаграждение , заедно с платежно нареждане по фактура №2645/20.09.2022г.С определение №1283/09.12.2022г. е бил обявен доклад, с който се допускат като доказателство приложените документи, делото е било насрочено за разглеждане в с.з. След получаване на препис от решението с което разноските за адвокатско възнаграждение не са били признати, въззивникът установил, че в делото липсват всички приложения, в това число за адвокатски пълномощни, удостоверение за актуално състояние, фактура за адвокатско възнаграждение и платежно нареждане за плащане по
1 фактурата.Жалбоподателят счита, че ако тази липса е била установена от съда преди постановяване на определението, то съдът е следвало да даде указания за представянето им респ. исковата молба е следвало да бъде върната в съответствие с дадените от ВКС разрешения в аналогични случаи – определение №504/14.09.2011г. по ч.пр.№408/2011г.В справка по друго дело – гр.д.№1811/2022г. по описа на Районен съд – Дупница, със страни Г. М. и сестра му Христина Н.а Мицкова,за атакуване на друга увреждаща въззивника разпоредителна сделка, образувано в същия ден както и настоящото, било установено, че същите приложения били прикачени към корицата на делото, за връчване на насрещната страна( на ответника) –адвокатски пълномощни, платежно за държавна такса и доказателство за плащане на адвокатско възнаграждение, но не са били връчени защото ответникът не е бил намерен на адреса и съобщението е било върнато в цялост.В жалбата е изразено предположение, че възможно е същото да се е случило и по настоящото дело – екземплярът от исковата молба , която би следвало да е за съда и към нея да са приложени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение да са били изпратени на ответника и затова да липсват в кориците на делото.В подобен казус, когато необходимите приложения не са били приложени по делото, след като са били удостоверени по надлежен начин с печат от съответния администратор, с определение №901/15.11.2011г. на Върховния касационен съд по ч.т.д.№736/2011г., ІІ т.о, ТК разпореждането за връщане на исковата молба е било отменено.При тези обстоятелства с молбата по чл.248 ГПК отново били приложени -2 бр. удостоверения за актуално състояние на Адвокатско дружество Вълчев и Борисов, фактура №2645/20.09.2022г. за адвокатско възнаграждение, заедно с платежно нареждане по фактура №2645/20.09.2022г.Посочва, че съдът бил приел за доказани разноски за държавна такса без да обоснове извода си с доказателства, не е обсъдено извършването на справки в кориците на гр.д.№1811/2022г. и гр.д.№1811/22г. по описа на РС-Дупница, съдът просто бил повторил написаното в решение №164/21.03.2025г. по гр.д.№1812/2022г. Районен съд – Дупница.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното определение №754/17.06.2025г. по гр.д.№1812/2022г. Районен съд – Дупница и за изменение на постановеното решение №164/21.03.2025г. по гр.д.№1812/2022г. в частта за разноските, като бъдат присъдени на „ОТП Лизинг“ ЕООД ,ЕИК ******** пълния размер на претендираните разноски съгласно представения 2 списък, включително адвокатско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на жалбата, подадена от адв.М. М. упълномощен представител на Г. Н. М. и „Рила Милк Мес“ ЕООД.В подадения отговор се съдържа искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.Искането си ответникът основава на следните обстоятелства – предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е неоснователен, не било доказано увреждане, напротив било проведено насрещно доказване, че липсва увреждане, след приключване на гр.д.№1108/2022г. са били заплатени всички суми по делото главница, лихва и разноски.С платежно нареждане от 30.01.2025г. са заплатени – 16 307.28 лв главница, 6 829.89 лв- лихва за забава върху главницата за периода от 02.08.2021г. до 30.01.2025г., 600 лв- разноски за производството, 325.86 лв- разноски за производството.След уточняване на сумите с платежно нареждане от 24.02.2025г. били заплатени 3990.40 лв разноски за производството.Въпреки заплащане на дължимите суми ищецът не е направил оттегляне или отказ от иска, довело до отхвърлянето му.Счита, че едновременното предявяване на претенции и образуване на три дела е довело до объркване на платежните и фактурите по делата.По искова молба, изготвена с помощта на функцията“копи – пейст“ били образувани дело 1808, 1811 и 1812, в които са предявени претенции за сума 7000 лв, за адвокатско възнаграждение за дълг от 16 307.29 лв.Като си прочел делата, пълномощника на ответника установил пропуските на ищеца, липсващи такива на служители на съда или на съдебния състав.Не са представени фактури и платежно нареждане за заплатено адв.възнаграждение и платежно нареждане за платена държавна такса.Твърдението, че документите били прикрепени към исковата молба и приложенията изпратени на ответника е определено като неоснователно.Представянето на документи за направени разноски с молбата по чл.248 ГПК - недопустимо.Тези документи според ответника е следвало да бъдат представени до приключване на хода по същество на делото.В съответствие с изложеното е искане за отхвърляне на частната жалба която е неоснователна и недоказана.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
3
Производството по гр.д.№1812/2022г. е образувано по искова молба, подадена от „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК ******** срещу Г. Н. М. и „Рила Милк – Мес“ ЕООД, съдържаща искане за постановяване на решение, за прогласяване на основание чл.135 ЗЗД недействителността на Договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№3016/06.07.2018г., акт №87, том ХІІ, дело 1253/2018г. с който Г. Н. М. е продал на „Рила Милк – Мес“ ЕООД, поземлен имот с идентификатор №***, сграда *** ,
***, *** и ***.
Като приложения в исковата молба са описани платежно нареждане за платена държавна такса, фактура №2645/20.09.2022г. за адвокатско възнаграждение , заедно с платежно нареждане по фактура 2645/20.09.2022г. – липсват сред материалите по делото до приключване на устните състезания и постановяване на решението.С определение постановено на 09.12.2022г. съдът е допуснал събирането на приложените към исковата молба и отговора на ответниците доказателства.
В с.з. на 25.02.2025г. при приключване на устните състезания, от ищеца „ОТП Лизинг“ ЕООД представлявано от адв.П. като доказателство по делото е представен Списък на разноски по чл.80 ГПК, приложена фактура и бордеро за заплатена държавна такса.Адв.М., като пълномощник на ответниците е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.В представения Списък на разноски за дължими са посочени суми:адвокатско възнаграждение -1222.55 лв с вкл.ДДС и Държавна такса -147.37 лв.В приложение в Списъка са посочени: Фактура №2645/20.09.2022г. ведно с платежно за плащане на хонорара и Бордеро за заплатена
ДТ.Вместо посочената, представена е фактура
№0000002309/26.08.2021г., издадена от адв.др-во „Вълчев и Борисов“, в която е удостоверено задължение на „ОТП Лизинг“ ЕООД за адвокатско възнаграждение по Рамков договор от 16.11.2017г. за изпълнителното производство срещу ЕТ „Г. М. -2005“ за сума 600.00 лв и платежно нареждане в полза на адв.др-во „Вълчев и Борисов“ за сума 600.00 лв с дата 30.08.2021г.
С постановеното решение № 164/ 21.03.2025г. исковата молба е отхвърлена,като неоснователна.С решението в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД са присъдени разноски за заплатена държавна такса, за сума 147.37 лв, 4 дължими от Г. Н. М. и „Рила Милк – Мес“ ЕООД.Съдът е приел, че ищецът не е представил доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1222.55 лв, поради което съобразно постановките на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г.
ОСГТК разноски за адвокатско възнаграждение не са присъдени.
С писмена молба подадена в срока за обжалване на решението, ищецът „ОТП Лизинг“ ЕООД е поискал решението да бъде изменено в частта за разноските, като му се присъди пълния размер на дължимите разноски,съгласно представения списък на разноски в това число и дължимото адв.възнаграждение.Обстоятелствата на които се основава искането са идентични с посочените в частната жалба.С молбата са представени: пълномощни -2 бр, удостоверение за актуално състояние на Адвокатско дружество „Вълчев и Борисов, фактура №2645/20.09.2022г. за адвокатско възнаграждение, заедно с платежно нареждане по фактура №2645/20.09.2022г.
Представено е пълномощно, удостоверяващо правото на Адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“, БУЛСТАТ ****** да представлява и защитава интересите на „ОТП Лизинг“ ЕООД по всякакви дела и пред всички съдилища.
Също представено е Пълномощно за преупълномощаване на адвокати Людмил Петков, Велислава Баракова , Петя Кръстева, Деян Борисов и А. И. – П. с правата по предходното пълномощно.
Посочената фактура №0000002645/20.09.2022г. е издадена от Адв.дружество, Вълчев и Борисов за вземане, за адвокатско възнаграждение по Рамков договор от 16.11.2017г. за отменителен иск по чл.135 ЗЗД срещу Г.
Н. М., ЕГН ********** за сума 1222.55 лв с ДДС дължима от ОТП Лизинг“ ЕООД, а представеното платежно нареждане удостоверява направен превод в полза на адв.др-во Вълчев и Борисов, на основание ф-ри 2645,2646/20.09.2022г. адв.възнаграждение отменителен иск Г.М. от „ОТП Лизинг“ ЕООД за сума 2445.10 лв, наредител е „ОТП Лизинг“ ЕООД.
Ответниците -Г. Н. М. и „Рила Милк Мес“ ЕООД, в писмен отговор подаден от упълномощения адвокат М. М. са оспорвали подадената молба по съображения, че съдът не може сам да отмени акта си, поради недопустимост на искането за доказване направените разноски в производството по чл.248 5
ГПК при възникналия пропуск, обусловен от необходимостта да се представят платежни нареждания и фактури по три дела в които участват същите участници в производството.В отговора се съдържа искане за отхвърляне на подадената молба, като неоснователна.
Съдът като взе предвид гореизброените, установяващите се от данните по делото обстоятелства и с оглед действието на разпоредбите на чл.7, ал.1 ГПК, чл.78 и чл.248
ГПК, намери подадената жалба неоснователна.Съображения:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК -заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.