Решение № 6510 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6510 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110142026 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца ******************* срещу Л. Г. Д. обективно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 342 ТЗ и чл. 92,ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 326,53 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по фактури издадени за период от 20.08.2019 г. до 19.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, 59,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, и 526,71 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент поради вина на абоната, ведно със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2022 г. по ч. гр. д.

№ 50773/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът ******************* твърди, че между страните били сключени Договор за мобилни услуги от 26.08.2019 г. за мобилен номер ************, Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен номер ************, Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен номер ************, Договор за лизинг от 05.09.2019 г., както и Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен номер ************, по силата на които ищецът предоставил мобилни услуги в полза на ответника, както и лизингови устройства

********************** и

******************* на преференциална цена. Твърди, че ответникът е ползвал предоставяните от ищеца услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната- **********. Поради неизпълнението от страна на абоната за 1 плащане на месечните задължения по договора операторът прекратил едностранно договорите по вина на ответника. С оглед предсрочното прекратяване на договорите по вина на абоната били начислени неустойки, представляващи стойността на трикратния месечен абонамент и разликата между стандартната цена на устройството (без абонамент) и платената от абоната цена при предоставянето му. Моли за уважаване на исковете.

Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Г. Д. е подал отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Е. Г., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да са налице валидни облигационни отношения между страните по посочените в исковата молба договори поради липса на съгласие за сключването им. Поддържа, че договорите са нищожни поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона- липсвала яснота относно предмета на договора и съществените му условия; не било спазено изискването на форма, тъй като бил използван по-дребен от 12 шрифт.

Твърди, че ищецът не изпълнил задълженията си да осигури обхват в населените места, обитавани от ответника, нито е предоставил описаните в исковата молба лизингови устройства. Оспорва да е налице основание за предсрочно прекратяване на договорите, доколкото не е даден подходящ срок за изпълнение на ответника. Поддържа, че клаузите за неустойка по процесните договори са били нищожни като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Също така излага, че в договорите са предвидени за едно и също неизпълнение няколко различни санкции. Сочи, че приложените с исковата молба ценови листи били неотносими към процесните договори.

Оспорва ответникът да е ползвал мобилни услуги на посочените в исковата молба и фактури стойност. Твърди, че счетоводството на ищеца не е редовно водено. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

На 25.07.2022г. ищецът ******************** /с предишно наименование *******************/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Д., което е уважено. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, a установителният иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен в законовия срок за това.

За уважаване на обективно кумулативно съединените исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 342 ТЗ и чл. 92,ал. 1 ЗЗД , в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и по договори за предоставяне на мобилно устройство на лизинг; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, респ. мобилни устройства, съобразно уговореното в договорите; цената на доставените стоки и услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси; страните да са уговорили 2 валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя, както и предсрочно прекратяване по вина на абоната.

В тежест на ответника е да докаже наведените в отговора възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните по заявка № ********* е сключен договор за мобилни услуги от 26.08.2019 г. за мобилен № ************, съгласно който потребителят е избрал стандартен месечен абонамент в размер на 31,99 лева при промоционален месечен абонамент в размер на 22,99 лева за срок от 24 месеца. В договора е посочена и дата на издаването на фактурата , а именно 20 –то число на всеки месец.

Установява се, че на 05.09.2019 г. между страните по заявка № ********* е сключен договор за мобилни услуги №************, съгласно който потребителят е избрал стандартен месечен абонамент в размер на 31,99 лева при промоционален месечен абонамент в размер на 27,99 лева за срок от 24 месеца. В договора е посочена и дата на издаването на фактурата, а именно 20 –то число на всеки месец.

Към този договор за мобилни услуги е подписано и приложение от 05.09.2019 г., съгласно което потребителят е избрал абонаментен план Джуниър 11,99 лева с неограничени минути в мобилната мрежа на ******* за мобилен номер ************ за срок от 2 години. При подписване на договора по заявка № *********, потребителят е получил следното устройство: Кids ***************** с телефонен номер ************ при цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план в размер на 71,76 лева; стандартна цена в размер на 189,99 лева и е подписал договор за лизинг за това устройство, по силата на което лизингополучателят се е задължил да заплати цената от 71,76 лева на 23 месечни погасителни вноски в размер на 2,99 лева всяка в периода от 05.10.2019 г. до 05.09.2021 г.

Към същия договор за мобилни услуги е подписано и приложение от 05.09.2019 г., с което потребителят е избрал абонаментен план: Интернет на стойност 15,99 лева за срок от 24 месеца, считано от 05.09.2019 г. при промоционален месечен в размер на 13,99 лева за мобилен № ************.

При подписване на този договор, потребителят е получил апарат:

******************* при лизингова цена с абонаментния план 12,99 лева, а стандартна цена на устройството 254,90 лева. Видно от застрахователна полица № *********, Застраховка на устройство „Смартфон протект“, М. Е.

Д. , лизингополучателят се е задължил да заплаща месечна застрахователна премия за устройството в размер на 2,04 лева, с договорен предмет на застраховката - ремонт или подмяна на застрахованото устройство, закупено или предоставено от ******* или от търговски партньор на ******* с начало на покритието 14.06.2019 г.

Във всеки един от горепосочените договорите за мобилни услуги е 3 уговорена идентична клауза: Съгласно договореностите между страните, в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него в това число общите условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Месечният план , приложим за нуждите на неустойките е най- високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и б) в случаите, в които е предоставена устройство за ползване на услуги , съгласно посоченото в този договор или по предходно писан документ , чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството ( в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него цена при предоставянето му ( в брой или съответно обща лизингова цена по договора, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Въпреки оспорването на формалната доказателствена сила на договорите и приложенията към тях, автентичността на подписите, положени от името на Л. Г. Д. не бе оборена. По делото е прието като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено заключение на съдебно- почеркова експертиза, изготвено от вещо лице Ю. М., съгласно което подписите в графите Потребител и Абонат в процесните договори са положени от Л. Г. Д..

Следователно обективираните в последните изявления изхождат от страните, сочени като техни автори. Със сключването на договорите, ответникът е приел и потвърдил, че е запознат с общите условия на мобилния оператор. Ето защо съдът приема, че между страните е доказано възникване на облигационните отношения по процесните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и приложения, по силата на които ответникът се е задължил за заплаща месечни такси съгласно избрания абонаментен план, а съгласно чл. 26 и 27 от общите условия, ответникът се е задължил да заплаща ползваните услуги въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на потребителя, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми, а при сключване на договора, всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Съгласно постигнатите уговорки в процесните договори за мобилни услуги, датата на издаване на фактурите е на 20-то число на всеки месец.

4

Противно на доводите на ответника, съдът намира, че не е налице яснота относно предмета на договорите, доколкото са постигнати индивидуални уговорки относно същественото съдържание на насрещните престации между страните по договорите – предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер, месечна цена, срок за плащане, срок на договора. Неоснователни се явяват и възраженията на ответника, че договорите за мобилни услуги са неравноправни, позовавайки се на размера на шрифт, доколкото в настоящия случай не е приложим Закона за потребителския кредит, предвид вида и предмета на процесните договори. Настоящият състав приема за частично основателно възражението на ответника, че потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието на отделни клаузи за неустойки, за което по-долу ще бъдат изложени подробни съображения, но това не се отразяват на договора като цяло, като се вземе предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Ето защо, по делото не се установява договорите за мобилни услуги в цялост да противоречат на закона, поради което съдът приема, че страните са били обвързани от валидни облигационни отношения.