Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2977 от 04.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1491/2026
Вид
Решение № 2977
Подписан
04.05.2026
В сила
04.05.2026
Състав
Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 432, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 468, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 470 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2977 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20261100501491 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК

Образувано е по повод подадена от В. Т. В. - длъжник по изпълнително дело № 20258440402711на ЧСИ С.Я. - с рег. № 844 на КЧСИ и район на действие- Софийски градски съд, жалба - с вх. № 132381/15.12.2025 г., насочена срещу налагане на „запор върху банкови сметки, открити в „ПЕЙНЕТИКС“ АД“, отразено в Поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20258440402711. Жалбоподателят моли да се отмени като незаконосъобразно изпълнителното действие на ЧСИ С.Я., peг. № 844, изразяващо се в налагане на „запор върху банковите сметки, открити в „ПЕЙНЕТИКС“ АД“, да разпореди преустановяване на всички последици, произтичащи от това изпълнително действие и на основание чл. 438 ГПК съдът да разпореди спиране на изпълнението до произнасяне по настоящата жалба.

Взискателят по изпълнението „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД оспорва жалбата на и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли съда да остави процесната жалба без разглеждане. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действиясъгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност и недопустимост на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 220258440403711 на ЧСИ С.Я. - с рег. № 844 на КЧСИ и район на действие- СГС, е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден от Софийски районен съд на 09.09.2025 г., на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. I от ГПК, след като е констатирал, че Протокол № 5489/14.03.2023 г. по ГД № 20221110127384/2022 г. по описа на Софийски районен съд. Второ гражданско отделение, вляло в законна сила на 15.03.2023 г. подлежи на изпълнение. По горепосочения изпълнителен лист длъжникът В. Т. В. с ЕГН ********** е осъден да заплати на взискателя 1 сумата от 520.87 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец 05.2018 г. до месец 04.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 128.29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г., сумата от 12,57 лв., предствляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от месец 03.2019 г. до месец 04.2020 г., сумата от 2,76 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 12.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 26.05.2022 г. до окончателното плащане на сумите, както и на основание чл. 78, ал. I и ал. 8 от ГПК, сумата от 150 лв., представляваща сторените в производството разноски. Изпълнителното производство е образувано по молба от взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с вх. № 104000/01.10.2025 г. и постановление за образуване на помощник-частен съдебен изпълнител от 01.10.2025 година.

По молба на взискателя и с разпореждане от 01.10.2025 г. на помощник-частен съдебен изпълнител е наложен запор със съобщение с изх. № 67226 / 25.11.2025 г. върху банковите сметки на длъжника открити в „ПЕЙНЕТИКС“ АД. Наложен е и запор със съобщение с изх. № 67229 / 25.11.2025 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава в „НТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД с ЕИК: 121815607.

На 09.12.2025 г. на длъжника В. Т. В. с ЕГН ********** е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 67255/25.1 1.2025 година, на адрес гр. София, ул. ****, след уговорка със служител на кантората.

Съгласно извършена справка за банкови и платежни сметки, и банкови сейфове на физическо лице в „Регистър на банковите сметки и сейфове“ към Българска народна банка, длъжникът В. Т. В. притежава платежна сметка за извършване на платежни операции открита в „ПЕИНЕТИК“ АД. Видно от извършената справка сметката на длъжника има собствен номер „1BAN”, като върху същата има и предходно наложени запори. Запорът върху банковата сметка представлява принудително действие от страна на съдебен изпълнител, което цели ограничаване на правото на длъжника да оперира свободно с наличните средства в банковата му сметка. В изпратеното запорно съобщение са указани на третото задължено лице разпоредбите на чл. 446 - чл. 446а ГПК и обстоятелството, че запорът не обхваща вземания с размер под минималната работна заплата за страната. За пълнота и с оглед осигуряване приложението на закрилата, разписана в разпоредбите на чл.

446 - чл. 446а ГПК, е необходимо да се посочи, че длъжникът, позоваващ се на несеквестируемост на доходите му, е този, който следва да установи в изпълнителното производство обстоятелството, че изпълнението се насочва срещу несеквестируемо имущество, представяйки на съдебния изпълнител документи, от които да е виден произходът на средствата и техният размер. В конкретния случай това означава, че ако по сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на наложения запор е преведена сума, представляваща доход с несеквестируем характер, длъжникът следва да представи по делото доказателства за това, а съдебният изпълнител да не погасява задължения по изпълнителното дело с тези суми. Действията по налагане на запор, в случая върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, са изпълнителни действия, които не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано вземане /чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК/. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо /арг. ТР №2/2013 г. от 26. 06. 2015 г. на ОСГТК на ВКС/. В депозираната жалба с вх. №* 132381/15.12.2025 г. не се намират твърдения за несеквестируемост относно постъпилите по делото суми.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжникафизическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, 2 нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС.

След като вземем предвид действията на съдебния изпълнител предмет на обжалване със жалба с вх. № 132381/15.12.2025 г., трябва да отбележим, че съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК. длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК. както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени. Като вземем това предвид е недопустимо обжалването на наложения запор върху банкова сметка на длъжника В. Т. В., открита в „ПЕЙНЕТИКС“ АД. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава и е несъвместимо с несеквестируемостта. Въз основа на това, дори да се приеме, че наложеният запор нарушава несеквестируемостта на вземане на длъжника, то самото налагане на запор не представлява насочване на изпълнението, респективно обжалваемо изпълнително действие по чл. 435, ал. 2. т. 2 ГПК. Съобразно чл. 435, ал. 2, т. 2 длъжникът може да обжалва действия на съдебния изпълнител, ако изпълнението е насочено спрямо имущество, което е несеквестируемо. Като вземем това предвид, подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство се явява процесуално недопустима.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК, като в случая не са наведени доводи от длъжниците по изпълнението, нито са представени доказателства за изпълнение на визираните в тази законова норма изисквания за издаването на прекратително постановление от ЧСИ.

Що се отнася до искането за спиране на изпълнението, основанията за това са изчерпателно посочени в чл. 432, ал. 1 ГПК, като наличието на твърдяното в жалбата не попада сред тях.

Изпълнителното дело е образувано по молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК 831609046 и въз основа на представен изпълнителен лист издаден на 09.09.2025 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Съдебно решение по ГД № 27384 от 2022 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 75 с-в/отд.. Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от взискателя с вх. 104000/01.10.2025 г. и постановление за образуване на помошник-частен съдебен изпълнител от 01.10.2025 година. При представен надлежно издаден изпълнителен лист съдебният изпълнител има задължение да образува изпълнително дело срещу посочените в него осъдени лица и да предприеме съответните изпълнителни действия с цел удовлетворяване на взискателя. С разпореждане от 01.10.2025 г. на помошник-частен съдебен изпълнител е наложен запор със съобщение с изх. № 67226 / 25.11.2025 г. върху банковите сметки на длъжника открити в „ПЕЙНЕТИКС“ АД. Наложен е и запор със съобщение с изх. № 67229 / 25.11.2025 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава в „НТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД с ЕИК: 121815607. В жалбата си длъжникът посочва като неправомерни действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху банкова сметка открита в „ПЕЙНЕТИК“ АД.

Относно твърдяното в жалбата за липса на предмет на спора, следва да се отбележи следното:

3

Твърдението е неоснователно, тъй като законът не изисква едно дружество да е банка, за да предоставя платежни услуги и да поддържа платежни сметки с IBAN.

„ПЕЙНЕТИКС“ АД е лицензирано платежно дружество, което има право да открива и обслужва платежни сметки на клиенти съгласно действащата нормативна уредба.

Предоставянето на IBAN не е изключителна дейност на банките, а е допустимо и за други доставчици на платежни услуги. Следователно, обстоятелството, че дружеството не е банка, не изключва правото му да поддържа такива сметки.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ад. 2, т. 2 ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,''което смята за несеквестируемо. Отговорът на въпроса представлява ли налагането на запор насочване на изпълнение, който е обуславящ за произнасянето по жалбата, се съдържа в т. 1 и т. 3 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК. Посочено е в решението, че съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГГ1К наложеният запор обхваща само секвестируемата част от вземането на дъжника. Посочено е също така, че запорът, като изпълнително действие не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава и е несъвместимо с несеквестируемостта. Въз основа на това, дори да се приеме, че наложеният запор нарушава несеквестируемостта на вземане на длъжника, то самото налагане на запор не представлява насочване на изпълнението, респективно обжалваемо изпълнително действие по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Това е така, тъй като длъжникът може да се разпорежда с наличните суми по банковата си сметка в несеквестируемия им размер, независимо от наложения запор. В този случай, ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Никаква угроза от нарушаване правата на длъжника-жалбоподател не представлява наложеният запор върху банковите сметки, тъй като в запорното съобщение до третото задължено лице достатъчно ясно и по достъпен начин са указани ограниченията по чл. 446 ГПК и ако такива са налице, то същият би следвало да ги съобрази.