Решение № 58 от 22.06.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Нова Загора, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря ПЕПА Й. КОПРИНКОВА-ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20262220200190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. М. Т. с ЕГН ********** и адрес: с.********* против Наказателно постановление № 26-0306 000115/19.03.2026 г. на Началник група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание:

„глоба“ в размер на 100,00 лв. (51,13 евро), на основание чл.178Е от ЗДвП, за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи, че са налице процесуални нарушения. Авторството на нарушението не било доказано от страна на АНО. Навеждат се твърдения за допуснати нарушения при правната квалификация на твърдяното нарушение от страна на контролните органи, както и че описаната в атакуваното НП, не отговаряла на действителната, доколкото процесното МПС било паркирано върху бетониран участък, а не в зелени площи.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично и не се представлява.

Явявят се свид.П. Н. – актосъставител, и свид.С. Д.. Свид.П. Н., споделя че рано сутринта, автомобилът бил паркиран на тревната площ и констатирали нарушението, след което бил съставен фиш. Имало възражения, страната била повикана да се яви в Група „Пътен контрол“ при РУ-Нова Загора, за да му бъде издаден АУАН, за да може да го обжалва. Там имало паркирани няколко автомобила, доколкото се сещал, единия автомобил се водел на името на майка му, която не била водач на МПС и при разговор със страната, той казал, че той е паркирал процесния автомобил, било му снето сведение. Направили снимки на нарушението. Сочи също че разполагали със снимки и скица от общината от които е видно че се касае за тревна площ.

Свид.С. Д., заявява, че помни случая. Бил на смяна с колегата Н. и им било разпоредено да глобяват неправилно паркирани автомобили на тротоари, тревни площи и тогава извършвали обход по ул.„Патриарх Евтимий“ и въпросната кола била паркирана в тревната площ. Първо бил съставен фиш, който бил обжалван и по-късно бил съставен АУАН, но той бил очевидец на нарушението. Заявява че жалбоподателя е заявил че той е паркирал автомобила в тревната площ. След което акта бил съставен на него.

Въззиваемата страна - ОДМВР - Сливен не изпраща процесуален представител.

В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде 1 потвърдено. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

На 27.11.2025 г. в 3:50 ч., в гр.Нова Загора, ул.„Патриарх Евтимий“, до номер 55, като водач на автомобила паркирал ФОЛКСФАГЕН ПАСАТ с рег.№ ****** на тревна площ в населено място, извън обозначените за това места.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.15, ал.7 от ЗДвП, като на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в общ размер на 100,00 лв.

(51,13 евро).

На водача бил издаден АУАН Серия GT, № 5096053/25.02.2026 г., във връзка с подадено Възражение с вх.№ 30600-14667/10.12.2025 г., Докладна записка УРИ-№ 306р 1914/26.01.2026 г., и съставен Фиш серия GT с номер 18525661 от 27.11.2025 г.

Наказателното постановление било издадено на С. М. Т. с ЕГН **********, жалбоподател, син на собственика на автомобила.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства-пълномощно на л.7 от делото, договор за правна защита и съдействие на л.7 и л.8 от делото, наказателно постановление № 26-0306 000116 от 19.03.2026 г., Акт № 5096053/25.02.2026 г. за установяване на административно нарушение, справка за нарушител/водач С. М. Т., с ЕГН **********, справка в централна база данни КАТ по рег.№ подобен на: ****** изготвена на 15.04.2026 г. в 15.48ч. от С.И. служ. В РУ-Нова Загора, фиш за глоба № 18525661 от 27.11.2025 г.,издаден на собственика С.М.Т. възражение от С.М.Т. срещу уведомление за наложена глоба с фиш серия GT № 18525661, пълномощно, копие от пощенски плик с п.клеймо от 03.12.2025 г. на л.27 от делото, снимков материал - 3 броя снимки на л.24, л.25 и л.26 от делото, докладна записка с УРИ 306р-1914/26.01.2026 г., сведение от С. М. Т. в което изрично заявява че той е паркирал автомобил а на майка си на мястото където е бил заверен при пр.оверката,сведение от С.М.Т. в което тя заявява че автомобила е управляван и паркиран от сина и жалбоподател в настоящото производство, копие от пощенски плик с п.клеймо от 07.04.2026 г. - на л.31 от делото, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, и гласните доказателства събрани в съдебно заседание;

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло, като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкрИ.е на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

НП е връчено на 02.04.2026 г., а жалбата е подадена на 15.04.2026 г., което означава че същата е подадена в законовия срок.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

По същество на спора, събраните доказателства обосновава еднозначен и категоричен извод, че жалбоподателят Т. действително е осъществил от обективна и от субективна страна нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Тази разпоредба забранява преминаване и паркиране на ППС в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

В конкретния случай, автомобилът се е намирал върху „зелена площ“, на място, което не е сред определените от Община Нова Загора места за паркиране на превозни средства. Видно е, че на мястото липсва маркировка, указателна табела и др. реквизити, поставени от собственика на пътя, които да го обозначават като такова за престой и/или паркиране. От показанията на свидетелите се установява, че на процесната дата те са установили на място паркирания неправилно автомобил с д.к.№ *********, като впоследствие и виновния водач в обясненията си е заявил, че той лично е извършил въпросното паркиране на колата /л.30 от делото/, с което съдът счита за доказано и авторството на деянието. Собствеността на автомобила е без правно значение при нарушение като настоящото - неправилно паркиране, за което отговорност във всички случаи носи конкретният водач, осъществил нарушението, без оглед дали е собственик на превозното средство, или не (аргумент от изрично посочения във всички разпоредби на чл.183 от ЗДвП, както и в чл.178е от ЗДвП, субект на административнонаказателна 2 отговорност).

В чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е разписано, че преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места е забранено извън обозначените за това места. Това е възведена в ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на ППС в изброените видове площи в населените места - паркове, градини и детски площадки, които служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, вкл. на отделните имоти с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и градините. За осигуряване безопасност, възможност да осъществяват функциите си и да запазят вида и предназначението си, законодателят е разписал възможността в паркове, градини и детски площадки пътни превозни средства да престояват или да паркират само на обозначените за това места. Поради това в нарушение на забраната възведена в чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е всяко МПС, което е паркирано в парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото на което е не е изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушения по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН е редовно съставен и отразеното в него нарушение, изразяващо се в паркиране на МПС в тревна площ пред № 55 на ул. „Патриарх Евтимий“ в град Нова Загора се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните свидетели, които са полицаите, установил на място, че МПС не е било на пътното платно, а паркирано извън обозначените за това места в градина, представляваща тревна площ – пръст и утъпкана малко трева, която не е поддържана. По аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в тежест на привлечения към отговорност собственик на МПС и представителя му е да опише какво различно твърдят за мястото на нарушението, за организацията на движението и паркирането със съответните пътни знаци, маркировка, указателни табели и т. н. В случая обвинението не е за паркиране в територия, която да е обособена като градски парк или градина в град нова Загора, а за паркиране в градината пред № 55 на ул. „Патриарх Евтимий“ в град Нова Загора“. Независимо от размера на тази градина и наличието/респ. липсата на трева, в нея, съгласно чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, паркирането на МПС е забранено, независимо от това, че не е поддържана и в нея паркират системно ППС, след като не е била обозначена като място за паркиране на МПС. Този извод се налага и поради изричната уредба в чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за мястото където се осъществява престой и паркиране в населените места на ППС - възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а върху тротоарите - само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Поради това верността на описаното в АУАН и НП нарушение не е опровергано от доказателствата, събрани в хода на производството, поради което неправилно и в противоречие на цитираните разпоредби в ЗДвП е извода в решението на ВРС, че нарушението не е доказано. Обвинението е доказано и правилно квалифицирано, а АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с изискуемото в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН съдържание, в сроковете в чл. 34 от ЗАНН, от компетентни лица.

Правилно при издаване на НП е преценено, че за конкретното нарушение не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като то не съставлява маловажен случай. От показанията на свидетелите се потвърждава изцяло заявеното от полицая, който посетил мястото по повод постъпилия сигнал за неправилно паркирани МПС върху тревните площи на ул. „***“ № ***, че почвата е утъпкана, че тревната площ не е поддържана, че не се касае за изолиран случай, а за системно паркиране на ППС на това място. Налага се извода, че обществената опасност на конкретното нарушение не е явно незначителна. То не е извършено поради изключително спешни и свързани с опазване на нечий живот и здраве обстоятелства, поради което правилно не е приложен чл. 28 от ЗАНН, а е издадено НП, с което е наложена минималната глоба от 50 лв., предвидена в чл. 178е от ЗДвП. Тя е съответна на нарушението и достатъчна за постигане на целите, за които се налага, поради което НП трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, при решаване спора по същество и отмяна на решението на ВРС на основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Наложеното с НП наказание е в установения от закона минимален размер и с него ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.

Съгласно чл.189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл.

58г от ЗАНН. Законодателят изрично е изключил възможността за прилагане на чл.28 от 3

ЗАНН.

По делото не се установиха основания за отмяна на наказателното постановление, поради което то следва да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно.

Процесуалният представител на АНО не е направил искане за присъждане на разноски по делото.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ: