Решение № 32 от 18.01.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Силистра, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н.Д. Г.а като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101658 по описа за 2023 година

Ищцата Ф. М. А. твърди, че от съвместното съжителство на страните се е родило детето им Л. И. М., което към настоящия момент е непълнолетно. Родителите се разделили месец преди раждането на детето, а след раждането грижите за неговото отглеждане били поети изцяло от ищцата, а ответникът не осъществявал своята отговорност в тази насока, не потърсил контакт със сина си и не давал издръжка. Поради изложените причини ищцата моли съда да й предостави упражняването на родителските права спрямо детето на страните, като определи местоживеенето му при нея, да определи режим на лични отношения между детето и бащата – всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. и първата половина от коледно – новогодишните празници всяка нечетна година, съответно втората половина всяка четна година, както и да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 05.10.2022 г., платима до пето число на съответния месец, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди, че детето посещава курсове по английски език на стойност 945 лв. годишно, курсове по математика на стойност 400 лв. месечно, както и уроци по пиано срещу такса от 48 лв. месечно, които разходи увеличават средствата, необходими за неговата издръжка. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът И. О. М. не подава писмен отговор на така предявената искова молба, като същият е редовно призован за съдебно заседание, проведено на 18.12.2023 г., но не се явява и не взима участие в производството.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

1

Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, 149 и 146 СК.

Детето Л.И. М. е родено на 19.09.2007 г. от съвместното съжителство на своята майка Ф. М. А. и баща И. О. М.. В обясненията си ищцата твърди, че с ответника са се разделили месец преди раждането на детето, тъй като последният бил изцяло дезинтересиран както към майката непосредствено преди раждането, така и към детето впоследствие. Твърди, че от този момент насетне ответникът не потърсил никакъв контакт със сина си, заживял нов живот, като за детето грижи полагала единствено ищцата, подпомагана от своите родители и сестра. Навежда твърдения, че цялата финансова тежест за положените грижи и нужди на детето падала изцяло върху нея.

Като свидетели по делото бяха разпитани Н. М.и И. Д., приятелки на ищцата, от чиито показания стана ясно, че от най – ранната възраст родителите на детето са разделени, като отговорността за неговото отглеждане била поета изцяло от майката, докато бащата не присъствал в живота на сина си, не осъществявал контакти с него и не давал издръжка. При осъществяване на задълженията си майката разчитала на подкрепата на собствените си родители, които при необходимост участвали и с финансови средства при обезпечаване нуждите на своя внук, а също така и на финансовата помощ на сестра си, която упражнявала трудова дейност извън страната. С оглед на тази ситуация между бащата и детето липсвали близост и емоционална връзка, като Лучано избягвал темата за своя родител и се чувствал обиден от неговата пасивност и незаинтересуваност спрямо личността му.

От събраните по делото гласни доказателствени средства става ясно, че след раздялата майката осъществява в пълен обем грижите за отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете на страните, тъй като задоволява неговите емоционални, материални и здравословни потребности и осъществява фактическите грижи, свързани с обслужването на неговото ежедневие. Положените до момента усилия от нейна страна в дейността по обгрижването на детето в достатъчна степен разкриват родителския потенциал, както и способността в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи неговото израстване и личностното развитие. След раздялата ответникът не е осъществявал контакти със сина си, не е давал издръжка и под никаква форма не се е включвал в дейността по неговото отглеждане, като на тази база съдът приема, че у този родител липсва нагласа и готовност за изпълнение на някаква част от родителските му задължения, а още по – малко за поемане на основната отговорност за обгрижването и възпитанието на общото дете. Казаното налага извод, че упражняването на родителските права спрямо него следва да се предостави на майката, при която да се определи и неговото местоживеене съобразно предявеното в настоящото производство искане.

На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, който съдът счита, че следва да бъде съобразен с предложението, направено от ищцата в исковата молба, срещу което ответникът не се е противопоставил, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч., както и първата половина от коледно-новогодишните празници всяка нечетна година и втората половина всяка четна година.

2

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 233,25 лв.). В конкретния случай детето Л. И. М. е на шестнадесетгодишна възраст, поради което неговата нужда от храна, отопление, облекло, консумативи, лекарства се явява очевидна и безспорна, като в допълнение на това, предвид възрастта на детето, същото се нуждае от средства за задоволяване на своите интереси, както и за извънкласни форми на образование, благоприятстващи неговото развитие и бъдеща реализация. От приложените по делото служебни бележки става ясно, че детето посещава курсове по английски език, възлизащи на 105 лв. месечно, уроци по математика на стойност 400 лв. месечно, както и уроци по пиано с месечна такса 48 лв. Бащата на детето следва да поеме своята част от финансовата отговорност за неговото отглеждане, тъй като се намира в трудоспособна възраст, която го задължава да полага усилията, необходими за задоволяване на неговите нужди, именно с които е съобразена претенцията на ищцата за присъждане на издръжка в размер на 350 лв. месечно. Макар претендираната от ищцата издръжка да надвишава установения в СК минимален размер за издръжка за едно дете, то същата се явява справедлива и необходима предвид възрастта и интересите на детето. По делото не са представени доказателства за финансовите възможности на ответника, но тъй като претендираната сума съответства на стойността на основните разходи за отглеждането на дете на възрастта на сина на страните, той следва да поеме полагащата му се финансова тежест, свързана с тяхното обезпечаване.

Поради изложените причини предявеният иск за фиксиране на издръжката, която ответникът следва да заплаща на сина си, на сумата от 350 лв. е основателен и следва да се уважи, като на основание 146, ал. 1 СК същата следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ плащане.

Чл. 149 СК гласи, че издръжка за минало време може да се търси най – много за една година преди предявяване на иска. Направеното в настоящото производство искане за присъждане на издръжка за минало време се явява основателно, тъй като в периода от 05.10.2022 г. до от 04.10.2023 г. предпоставките за заплащане на такава са били налице, а по делото няма данни, че задължението на ответника е погасено чрез изпълнение.

Поради уважаването на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищцата направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 600 лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК той следва да заплати по сметка на съда и държавна такса върху определената издръжка в размер на 504 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд РЕШИ:

3

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Л. И.

М. с ЕГН ********** на неговата майка Ф. М. А. с ЕГН ********** от гр. СС, ул. „Д-р А.

Я.“ № ..... вх.., ет. ..., ап...., при която ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата И.

О. М. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Ген. Т.“, бл. „Р.“..., ет....., се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч., както и първата половина от коледно-новогодишните празници всяка нечетна година и втората половина всяка четна година.

ОСЪЖДА И. О. М. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Ген. Т.“, бл. „Р.“..., ет...да заплаща на сина си Л. И. М. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка Ф. М. А. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Д-р А. Я.“ № ....., вх..., ет...., ап.... месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет лв.), считано от 05.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА И. О. М. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Ген. Т.“, бл. „Р.“..., ет.... да заплати на сина си Л. И. М. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка Ф. М. А. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Д-р А. Я.“ № ...., вх....., ет...., ап....издръжка за периода от 05.10.2022 г. до от 04.10.2023 г. в общ размер от 4200 лв. (четири хиляди и двеста лв.), заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.10.2023 г, до окончателното ѝ плащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И. О. М. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Ген. Т.“, бл. „Р.“ ..., ет. ... да заплати на Ф. М. А. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Д-р А. Я.“ № ..., вх. ..., ет...., ап. 5 направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА И. О. М. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Ген. Т.“, бл. „Р.“ ..., ет. .. да заплати по сметка на РС – СС държавна такса върху определената издръжка в размер на 504 лв. (петстотин и четири лв.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4