Определение № 30 от 29.01.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. В., 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

Н.Д.Н.

В.Р.Г. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500390 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Л. К. с постоянен адрес В., ул „Цар Александър II” № 37, ЕГН **********, Д. А. М., със същия адрес и ЕГН **********, В. А. М. с постоянен адрес: В., ***, ЕГН **********, чрез адвокат Е. Б. С. от В., ул. „Търговска" 5, ет.2, кантора 2, тел.***********-пълномощник срещу Определение № 157, постановено от Районния съд-К. на 25.10.2023 година, по гр.дело № 87 по описа за 2023 година, с което е прекратено гражданско дело № 87/2023 година.

Твърди се в жалбата, че определението е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано. От изложените мотиви се твърди, че не става ясно въз основа на какви доказателства съдът приема, че дело № 87/2023 година на РС-К.

/във втора фаза на делба/ следва да бъде именно прекратено. Не ставало ясно по какъв начин съдът се е запознал с гр.д. 374/1999 ВРС година, което никога не било приложено към настоящето дело.

Твърди се, че именно в определението на ВКС, с което се възобновява производството по гр.д.№ 374/1999г. на ВРС е указано, че при прехвърляне на спорното право след решението за допускане на делбата искът е недопустим и затова във втората фаза на делбата делото се прекратява /изрично-стр-3 от Определение на ВКС № 2170/14.07.2023 год/. В конкретния случай-ищецът по гр.д.374/1999 година е продал своя дял на ищците по гр.д.№ 87/2023г на РС К. , поради което гр.дело № 374/1999 година следва да бъде прекратено.

Дори да се приеме, че е налице друго висящо производство за делба , изходът от което би имал значение за настоящето дело, то от този факт не следвало прекратяване, а евентуално спиране на производството.

1

В нарушение на процесуалните правила се твърди, че съдът не посочил правна норма, която да лишава ищците от правото на процес, от окончателното извършване на делбата по настоящето дело. В нарушение на процесуалните правила искането за спиране или прекратяване /ако такова искане има/ не е връчено на ищците.

Излага се, че с обжалваното определение съдът отказва правосъдие, тъй като ищците нямат никакво отношение по дело 374/1999 г. на ВРС, в което не участват, и са признати за съсобственици с ответника по множество граждански дела, част от които са приложени към гр.дело № 87/2023 година на РС- К.. Предвид този факт, определението лишава ищците от правата по чл.34 ЗС.

Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на производството по гр.д.№ 87/2023г на КРС.

В отговор, чрез процесуален представител -адв. М.К., ответниците М. В. М. и А. Р. М. оспорват частната жалба. Сочи се от същите, че определението е правилно, обосновано и постановено в съответствие на материалния закон, тъй като с Определение № 2170 от 14.07.2023г., постановено по гр.д. 2486 от 2023г. по описа на ВКС е възобновено производството по гр. д. № 374 /1999г. на ВРС за делба- втора фаза между В. М., праводател на А. М. – починал, и синът му М. В. М. за същия имот, предмет на спора в настоящото производство.

Сочи се, че съгласно закона и практиката на ВКС, няма как да има втора делба между праводателя и другият съсобственик, при положение, че делбатавтора фаза не е приключила между В. М.- праводател на А. М.- починал и синът му М. В. М.- ответник в настоящото производство.

Сочи се, че съгласно чл. 7 от ГПК, въвеждащ служебно начало, съдът извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта на иска.

Излага се, че съдът правилно е приел, че съгласно чл.226, ал.2, изр.второ ГПК /чл.121, ал.2, изр.второ ГПК- отм./, ако в течение на делбеното производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл.222 ГПК /чл.117, ал.1 ГПК-отм./, т.е. само със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, но постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.

Сочи се, и че приобретателят, в случая наследниците на А. М.жалбоподатели, могат да участват като главна страна по гр. дело № 374 /1999г. по описа на РС-В., ако встъпят в делбеното производство по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./. Позовават се на ТР 3/2013г от 19.12.2013г.

Съставът на ВОС намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които 2 преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е и основателна.

С обжалваното определение КРС е приел, че при наличие на висящо производство по делба на ½ ид.ч. от ПИ ***, на целия първи етаж представляващ жилище с идентификатор *** от двуетажната масивна жилищна сграда, както и на съответните ид.ч. от общите части на сградата, от подпокривното пространство и от сутерена между М. В. М. и В.

М. Петков, а именно производството за съдебна делба по гр.д.№374 от 1999г на РС В., в течение на който процес е извършено прехвърляне на спорно право по смисъла на чл.121 от ГПК от 1952г (отм, приложим в това производство), приобретателите и ищци по гр.д.№87/2023г. на КРС черпят права от това прехвърляне и се явяват трети лица спрямо това производство.

Приеле, че съгласно тази разпоредба (чл.121 от ГПК от 1952 /отм/) производството следва своя ход между първоначалните страни, но приобретателите могат да встъпят или да бъдат привлечени в това производство като трети лица. И тъй като решението по първоначалното производство за делба обвързва със сила на пресъдено нещо и приобретателите на спорното право е недопустимо да водят отделно дело.

Целта на тази разпоредба е да се защити противната страна на прехвърлителя, чието процесуално положение не трябва да се влоши от прехвърлянето, като се застави например да води нов процес, какъвто е настоящия случай. С оглед на изложеното е направил извод, че делото следва да се прекрати.

Съдът, като взе предвид наведените от страните доводи и представените доказателства, намира следното : Не се спори, че през 1999г е образувано гр.д.№374/1999г по описа на Районен съд В. за делба на процесния имот, а именно: на 1/2 ид.ч. от ПИ ***, на целия първи етаж представляващ жилище с идентификатор *** от двуетажната масивна жилищна сграда, както и на ½ ид.ч. от общите части на сградата, от подпокривното пространство и от сутерена.

Делото е приключило в първа фаза по допускане на делбата, в сила от 12.11.1999г., като е допусната делба между М. В. М. и В. М. Ц. при дялове 1/4 ид.ч. за М. М. и ¾ ид.ч. за В. Ц.. Във втората фаза по извършване на делбата, с решение № 12/10.01.2001г. влязло в сила на 08.07.2003г., процесния имот е възложен на Ц. ,като заплати на М. М. уравнение на дела.

В срока за изплащане на дела на М., с договор за покупко продажба на недвижим имот от 08.10.2004г., материализиран в нот.акт №195, рег.№ 5887, нот.д.№ 792/2004г. на Нотариус Л.Цветкова с район на действие ВРС, Ц. продал имота на А. М. К., по време на брака му с Н. Л. К..

С решение №599/05.04.2005г. е прогласено за настъпило по право обезсилването на възлагателното решение №528/09.12.2001г. на ВОС по гр.д.

№ 654/2001г.

С решение 76/15.03.2010г.по гр.д. №1807/2009г на РС В., което е влязло в сила, като потвърдено от ОС В. с решение 126/11.07.2013г. по гр.д.№ 3

295/2010г. и недопуснато до касация от ВКС с определение №59/11.02.2014г. по гр.д.№ 6914/2013г., е уважен иск на последните двама против М. В. М. с правно основание по чл.108 от ЗС. В отношенията им е признато за установено, че А. М. К. и Н. Л. К. са собственици на 3/4 ид.ч. от ½ ид.ч. от ПИ ***, на целия първи етаж представляващ жилище с идентификатор *** от двуетажната масивна жилищна сграда, както и на същите ид.ч. от общите части на сградата, от подпокривното пространство и от сутерена.

От приложните към настоящето дело решения на разглеждалите споровете между страните съдилища е видно, че гр. д. №374/1999г е било прекратено с определение от 14.05.2012г поради неизпълнение на указания за вписване на исковата молба на М. М. против В. М. Ц. за делба на процесния имот, което е влязло в сила.

С искова молба от 23.08.2016г., вписана на 03.10.2016г. в СВ В., рег.№ 5325, е образувано исково производство -гр.д.№ 1946/2016г по описа на РС В., между ищците А. М. К. и Н. Л. К. и ответниците М. В. М. и А. Р. М., за делба на 1/2 ид.ч. от ПИ ***, на целия първи етаж представляващ жилище с идентификатор *** от двуетажната масивна жилищна сграда, както и на ид.ч. от общите части на сградата, от подпокривното пространство и от сутерена, по иск на А. М. К. и Н. Л. К. против М. В. М. и А.

Р. М..

По това дело с Решение №32/16.02.2017г е допусната съдебна делба между А.

М. К. и Н. Л. К. от една страна с права по 3/8 ид.ч. за всеки от съделителите и М. В. М. с права 2/8 ид.ч., като искът за делба е отхвърлен по отношение на А.

Р. М.. Решението е влязло в сила на 17.05.2017г, като е потвърдено от ОС В. с решение №60/05.07.2017г. по гр.д.№ 150/2017г. и от ВКС с определение №257/17.05.2018г. по гр.д.№ 3732/2017г .

Във втората фаза по извършване на делбата пред РС В. по гр.д. №1946/2016г , на 28.07.2019г А. М. К. е починал и в съдебно заседание на 14.03.2023г. са конституирани В. А. М. и Д. А. М..

След отвод на съдиите от РС В. делото е изпратено за разглеждане от РС К. и е образувано гр.д. № 87/2023г по описа на съда.

С Определение на ВКС №2170 от 14.07.2023г по гр.д. №2486/2023г. по описа на ВКС е допуснато касационно обжалване на определение №146/22.03.2023г по гр.д. № 66/2023г на ОС Монтана, с което е потвърдено определение на РС В. № 23.09.2022г по гр.д.№374/1999г, с което е отказано възобновяване на производството по делото, отменил е това определение и е възобновил гр.д.

№347 от 1999г на РС В..

При тези факти и обстоятелства ,настоящият съдебен състав приема, че не е налице хипотезата на чл. 226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./.Тази разпоредба касае случаите, в които е налице висящо производство, вкл. и делба, и извършено прехвърляне на спорното право от някой от съделителите на трето лице.

В настоящия случай, гр.д.№374/1999г. по описа на ВРС е имало висящо производство, и прехвърляне на спорното право на трето лице, но след влизане в сила на решението за допускане на делба. Същото е и прекратено, с 4 влязло в сила определение от 14.05.2012г. , като е възобновено от ВКС на 14.07.2023г.

В периода между тези дати е липсвало висящо дело за делба, и приобретателите на прехвърлените идеални части от съсобствения имот не са могли да встъпят в такова производство. В този смисъл неправилен е извода на съда, че в този случай за приобретателите на спорното право е недопустимо да водят отделно дело. този извод би бил правилен в чистата хипотеза на чл.226 ГПК.

Поради това, и са последвали производство по чл.108 ЗС, по което с решение 76/15.03.2010г по гр.д.№1807/2009г. на ВРС на същите е признато право на собственост върху идеалните части, и е образувано производството за делба по гр.д.№ 1946/2016г по описа на РС В. / изпратено на РС К. и образувано под № 87/2023г.КРС / чието прекратяване се обжалва/. По същото дело, с влязло в сила решение №32/16.02.2017г е допусната съдебна делба между А. М. К. и Н.

Л. К. от една страна и М. В. М..

Видно е, че по гр.№ 87/2023г.КРС /1946/2016г. на ВРС / е постановено влязло в сила решение по допускане на делба, преди да бъде възобновено гр.д.№ 374/1999г. на ВРС.

В случая, т.3 от ТР 3 /2013 от 19.12.2013г. по т.д.№ 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която се приема, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./ е неприложима, тъй като същата се отнася до прехвърляне на спорното право преди наличие на влязло в сила решение по допускане на делба. В настоящия случай е налице разпореждане във втора фаза на делбата, както и наличие на последващи влезли в сила съдебни решения, които не могат да бъдат игнорирани, напротив , следва да бъдат взети предвид като настъпили нови обстоятелства.