Решение № 3116 от 10.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3116 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330118411 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск от А. А. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД. Иска от съда да прогласи нищожността на договор за паричен заем от 17.04.2021 г., като счита, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, нарушаване изискванията за задължително съдържание на потребителския договор, като моли съдът да осъди ответника да му върне сумата от 1153,04 лв., получена без основание по нищожния договор. В условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 6, т. 2 от договора, тъй като същата накърнявала добрите нрави и била в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и да осъди ответника да плати сумата от 874,97 лв., получена без основание по тази нищожна клауза.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Твърди, че договорът не е недействителен. Спазени са всички изисквания на ЗПК, както и правилата на добросъвестността. В тази връзка цитира възможността за отказ от договора, което било подробно обяснено в чл. 28, т. 5 от договора, както и потребителят да бил запознат с условията на клаузата за неустойка. Цитира нормативната уредба във връзка с ГПР, както и че е длъжен да го посочи към датата на сключване на договора, докато неустойката възниквала като вземане след сключване на договора. Възразява, че неустойката не следва да бъде включена в ГПР, тъй като не съставлява разход по кредита. Взима подробни съображения и по действителността на неустойката, като твърди, че вместо да се откаже от договора, ищецът е сключил още един идентичен. Цитира съдебна практика, възразява срещу осъдителните искове и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна 1 страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 ЗПК за нищожност на целия договор, кумулативно съединен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по договора в размер на 1153,04 лв. и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 19 ЗПК за нищожност на неустоичната клауза и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане на платената по нея сума.

За основателността на исковете по повод целия договор следва да са настъпили следните юридически факти: сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови характеристики, които да водят до недействителността му, както и плащане на сумата от 1153,04 лв. от ищеца на ответника по този договор без основание за това.

Установява се от представения договор, по чието сключване страните не спорят, че на ищеца била отпусната в заем сумата от 1000 лв., при възнаградителна лихва – 401, 64 лв., като в чл.6.2 от Договора била предвидена неустойка в размер на 2018,36 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция, в тридневен срок от усвояване на заетата сума и при условия, посочени в Общите условия. В договора бил посочен ГПР 48,14 %, като е обявено за безспорно, че в него не се включва цитираната неустойка. Това е очевидно и от размера на неустойката, която съставлява повече от 200 % от главицата, поради което се установява, че същата не е включена в посочения ГПР. Съдът обаче счита, че размерът на неустойката е следвало да намери израз в ГПР по следните съображения. Непредоставянето на обезпечение не е свързано с преки вреди за кредитора, а с носене на по-голям кредитен риск. При това положение чл.71 ЗЗД предвижда възможност за кредитора да иска изпълнението преди падежа.

Дължимостта на парична сума за носене на по-голям кредитен риск няма обезщетителна функция, а - възнаградителна. Условията, при които се дължи, размерът на това вземане, предварителното му разсрочване в погасителния план и най-вече посочената възнаградителна функция водят до извод, че същото има характер на скрита печалба за кредитора. Ето защо същата сума следва да се включи в общия разход по кредита и оскъпяването му, като намери отражение в ГПР, който следва да е посочен не само формално, а да отразява действителното оскъпяване, с цел информираност на потребителя и възможност да сравни условията за кредитиране на пазара. Въз основа на изложеното може да се приеме, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване в договора на реалния ГПР, поради което на основание чл. 22 Договор за паричен заем Кредирект № ***/17.04.2021г. е недействителен. Поради уважаване иска на това основание, безпредметно е да се обсъждат останалите алтернативни основания за неговата нищожност. Не е настъпила и процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалния иск за нищожност на неустойката.

Установява се от представената от ответника счетоводна справка, че ищецът е платил по недействителния договор над сумата за главница, сумата в размер на 1153,04 лв. за лихва, неустойка и такса. На основание чл.23 от ЗПК при недействителност на договора се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. Ето защо сумата от 1153,04 лв. се 2 явява получена от ответника без основание и подлежи на връщане. Искът следва се уважи, поради което липсват предпоставки за разглеждане на евентуалния осъдителен иск.

При този изход от спора право на разноски има ищецът, който е доказал разноски за държавна такса в размер на 186,80 лв. По повод адвокатския хонорар, претендиран по реда на чл.38 от ЗА, ответникът не доказва възраженията си за липса на предпоставки по чл.38 от ЗА, но възражението му за прекомерност е основателно, поради което съдът счита, че по двата иска следва да се присъди едно възнаграждение с оглед общността в предмета на исковете и процеса на доказване по тях. Съдът намира за съответно на правната и фактическа сложност на делото възнаграждение в размер на 642 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, по предявения от А. А. Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за паричен заем Кредирект № ***/17.04.2021г. е недействителен, тъй като не съдържа реалния размер на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ НА А. А. Д., ЕГН:**********, сумата в размер на 1153, 04 лв., платена от А. Д. по Договор за паричен заем Кредирект № ***/17.04.2021г., и получена от „Сити Кеш“ ООД без основание.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ НА А. А. Д., ЕГН:**********, сумата от 186,80 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ НА адв. Р. Р., към ***, сумата от 642 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3