Решение № 97 от 27.07.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 43/2026
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 27.07.2026
- В сила
- 22.08.2026
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.150А · Закон за движението по пътищата
- чл.150А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.69а · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 97 гр. Сандански, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря М. Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20261250200043 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. Ш., с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „Кр.А.“ № ****, срещу Наказателно постановление № 25-0339001536/09.01.2026г., издадено от Началник в ОДМВР Благоевград, РУ
Сандански, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДВП, на основание чл. 177, ал.1, т. 1 ЗДВП, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро.
С жалбата се твърди, ч е наказателното постановление /НП/ е незаконосъобразно, а действителната фактическа обстановка не отговаря на описаната в А. и в самото НП. Сочи се също, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован – се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
1
За ответната страна - наказващия орган и РП – Благоевград, редовно и своевременно призовани - представители не се явяват и не вземат становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства, както и гласни такива разпитани са свидетелите: В. С. и Т. В. – полицейските служители, извършили проверка на жалбоподателя, както и свидетелите: Г Ш. и Д. З, допуснати по искане на защитата.
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
10.12.2025г., длъжностни лица при РУ – Сандански, актосъставителят В. С., в присъствието на свидетеля Т. В., съставил на жалбоподателя А. С. G A № 1441397, затова, че на същата дата – 10.12.2025г. гр. Кресна, ул. „Македония“ /ПП-1 Е79/, срещу сградата на община Кресна, в посока гр. Благоевград, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „М.“ ******, рег. №******, след като СУМПС му е отнето иззет по причини управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, с което е осъществил състава на административното нарушение по чл.150А от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя в деня на съставянето му, като същия го подписал без възражения.
Административно-наказващия орган - в случая на ВПД Началник Група в ОДМВР-Благоевград, РУ – Сандански, с Наказателно постановление № 260339-0001536/09.01.2026г. наложил на жалбоподателя за нарушение на чл.150А от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 153,39 Евро/300 лева/.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 16.01.2026г., видно от отбелязването в разписката към самото НП, приложено към административно-наказателната преписка.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на свидетелите В. С. и Т. В., които подържат фактическите констатации отразени в акта. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели и от приложените към административно-наказателната преписка и 2 приети по делото писмени доказателства, както и показанията на допуснатите по искане на защитата свидетели: Г. Ш. и Д. З..
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Съдът прие че жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретният случай, жалбоподателя е санкциониран за извършено от него нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП – управлявал лек автомобил марка „М.“ ******, рег. № ******, след като СУМПС му е отнето -иззет по причини управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, но следва да се посочи, че това нарушение не е безспорно установено.
Посочените от АНО твърдения, че нарушителят е лишен да управлява по съдебен или административен ред не са подкрепени с доказателства, тъй като от обстоятелствената част на НП не става ясно с какъв акт е лишен от това право нарушителя, като съвсем лаконично и бланкетно е описано нарушението.
На жалбоподателя му било възведено обвинение за нарушаване нормата 3 на чл.150А ал.1 от ЗДвП. Последната гласи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът, трябва да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, т.е. нормата е императивна и вменява като задължение на водач на МПС да го управлява, като условието за това е да не е лишено от това право по съответния ред.
Така описано нарушението о б ач е , не дава възможност да се прецени съставомерността на деянието. Липсва посочване на какво именно основание жалбоподателя е бил лишен от право да управлява МПС и конкретизация на същото – дали по съдебен или административен ред и ако е така - с какъв точно акт.
Предвид изложеното, съдът намира, че липсата на описание и поконкретно конкретизация по отношение на административен или съдебен акт, с който жалбоподателя е лишен от право да управлява МПС, са съществени елементи от състава на нарушението и непосочването им в атакуваното НП води до невъзможност за съда да установи съставомерността на деянието и нарушава правото на защита на наказаното лице поради факта че последното не може адекватно да защити правата си.
Предвид изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин обективните признаци на нарушението по чл. 150А ЗДвП. При наличие на съмнение относно осъществяването на състава на административното нарушение следва да намери приложение принципът in dubio pro reo, като съмнението се тълкува в полза на наказаното лице.
Поради изложеното, и доколкото не е установена безспорно фактическа обстановка, която да съставлява нарушение, с оглед липсата на доказателства, събрани по предвидения от закона ред за изложените в А. и НП обстоятелства, съдът намира, че в случая изобщо не е доказано, че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е санкциониран.
Горното изложение мотивира съда да счете обжалваното наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, с което неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и то следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът 4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 25-0339001536/09.01.2026г., издадено от Началник в ОДМВР Благоевград, РУ
Сандански, с което на жалбоподателя С. Г. Ш., с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „Кр.А.“ № ******, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДВП, на основание чл. 177, ал.1, т. 1 ЗДВП, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград, по реда на АПК, в 14/четиринадесет/- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 5