Решение № 650 от 02.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000614 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Монтана“АД, ЕИК 831170962, чрез адв.Т.Б. насочена против Решение № 260321/24.02.2021 г., постановено по т.д. № 2439/2019 г. по описа на СГС, ТО в отхвърлителната му част, с която предявеният от този въззивник против ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК 121265177 иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен над уважения размер от 9 061,80 лв. до сумата от 33 592,56 лв.

/т.е. за сумата от 27 993,80 лв. без ДДС/, а акцесорния такъв с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен в пълния му предявен размер от 1 928,46 лева.

В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Твърди се в жалбата, че в обжалваната му отхвърлителна част първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, довело до неточно установяване на фактите по делото, а от там и до неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се, че в случая не е налице противоправно поведение на водача на т.а. с ДК № ***, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. От страна на последния не било допуснато каквото и да е нарушение на правилата за движението по пътищата, още по-малко такова, което да е допринесло за настъпване на произшествието.

Същият се движил в своята лента за движение, възможно най-вдясно по пътното платно за движение, като в случая в която и част от своето платно за движение да е бил, е било невъзможно избягването на удара, т.к. ремаркето на насрещно движещия се автомобил 1 блокирало пътя изцяло.

Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че в случая и двамата водачи се движели с несъобразена скорост, което направило сблъсъкът помежду им неизбежен.

Последният бил причинен единствено от поведението на водача на насрещно движещия се т.а.“МАН“, агрегиран с полуремарке.

Отделно от това се поддържа, че нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД е неправилно приложена, т.к. в случая за да бъде изцяло завършен фактически състав за възникване правото на обезщетение по процесната застраховка, не било необходимо увредения автомобил да е снет от регистрация, поради наличието на тотална щета. Твърди се, че преди да изплати обезщетението застрахователят не определил щетата като тотална и не изискал удостоверяване прекратяване на регистрацията на МПС, защото в такова удостоверение е невъзможно да се отбележи, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.

Едва в хода на съдебното производство застрахователят въвел твърдение, че е налице тотална щета, като такова възражение не фигурирало в отговора по исковата молба.

По подробно изложени доводи в подкрепа на посочените оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в частта му, с която предявеният главен иск е отхвърлен за разликата от 9 061,80 лв. до сумата от 33 592,56 лв. /т.е. за сумата от 27 993,80 лв. без ДДС/ , както и по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и по съществото на спора да уважи предявените от въззивника искове против ответника застраховател.

В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакуваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове по чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Монтана АД“ЕООЗ, чрез адв.Б. против ЗАД „ОЗК Застраховане“АД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на първоначалната и допълнителна искови молби, че на 10.01.2019 г., около 09:00 ч., на път Е-79, км. 89+000, в землището на с.

Клисурица, обл. Монтана настъпило ПТП между товарен автомобил марка „МАН“, с ДК № ***, с прикачено към него ремарке марка “Шмитц”, с холандски регистрационен номер ON-27-YX, собствено на „А.Есерс България“ЕООД и управлявано от С. Й. К. и товарен автомобил, собственост на дружеството ищец м.“Мерцедес“, с ДКС ***.

Произшествието било причинено поради извършено нарушение на правилата за движението по пътищата от страна на водача на т.а.м.“МАН“, описан по-горе който се движел по път Е-79 в посока от гр. Видин към гр. Монтана при зимни условия и заснежен път, с натоварено ремарке.

На км. 89+000 на завоя преди разклона за с. Клисурица, обл. Монтана, водачът загубил контрол върху композицията, която управлявал и камионът продължил да се движи направо, а ремаркето поднесло успоредно на пътното платно и навлязло в насрещното пътно платно.

В същия този момент и на същото място, но в посока съм гр.Видин, се движел и собствения на ищцовото дружество т.а.м.“Мерцедес“, с ДК № ***, управляван от водача Д.

Г. М., с прикачено към него полуремарке “ШМИТЦ СПР 24 Л 13.62 ЕБ”, с ДК № С 4341 ЕР.

Малко преди разклона за с. Клисурица, обл. Монтана видял, че в насрещното му платно за движение /от гр.Видин/ се спуска другия товарен камион, управляван от С. К.. В един момент ремаркето на този камион се извъртяло и навлязло в насрещната лента за движение.

2

Д. М. се опитал да избегне удара, направил всичко възможно, реализирано процесното пътнотранспортно произшествие. но не успял и било

Пряка и непосредствена последица от настъпването му като застрахователното събитие било тоталното увреждане на влекача на автомобила, собственост ищеца. Подробно е изброено кои детайли и елементи от същия са унищожени и увредени.

Това били имуществени вреди, причинени на ищцовото дружество, изразяващи се в необходимите средства за репариране на вредите по собствения му влекач - марка „Мерцедес“, ДК № ***.

Поддържано е, че обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП били изяснени в съставения от ОД на МВР - Монтана, сектор „Пътна полиция“ Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1023-20 от 10.01.2019 г. и Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 02.04.2019 г., издадено от Районна прокуратура - Монтана по преписка вх. № 95/2019 г. на РП - Монтана.

Твърдяло се е, че към момента на настъпване на събитието гражданската отговорност на причинилия го автомобил била застрахована при ЗАД „ОЗК - застраховане” АД, по силата на застрахователна полица № BG/23/ 11800001194, със срок на покритие от 00:00 ч. на 04.02.2018 г. до 23:59 ч. на 03.02.2019 г.

Затова и към това дружество било предявено искане от ищеца за оценка на щетите по автомобила и за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, въз основа на което била образувана преписка по щета № 041020000122019, по която били представени и приложени всички документи, които съобразно нормативните изисквания, установявали настъпването на събитието, вида и размера на причинените вреди.

С това били всички искания на застрахователя за представяне на необходимите документи, като допълнително били извършени огледи на увредения влекач и били описани щетите по него, вкл. бил изготвен снимков материал.

За ответника възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от лице застраховало при него гражданската си отговорност, във връзка с притежаването и използването на застрахования влекач, но въпреки това в нормативно определените срокове и до момента на предявяване на исковата молба не било извършено дължимото плащане в пълен размер.

Признава се фактът, че на 30.05.2019 г. ответникът застраховател изплатил на ищеца малка част от дължимото застрахователно обезщетение - сума в размер на 9 870.20 лева, с което действие се поддържа, че ответникът признал основателността на претенцията.

Поддържано е, че общият размер на необходимите средства за отстраняване на нанесените вреди по автомобила - съвкупността от стойностите на необходимите части и материали, труд за монтаж, демонтаж и други необходими операции бил такъв, че технически и икономически било нецелесъобразно ремонтирането му.

Действителната стойност на увредения влекач към момента на увреждането му била 50 000 лева, като ги е описал подробно по вид на увредената част от автомобила и стойността на всяка една от тях.

Поради изложеното ответникът дължал доплащане на разликата от 40 129.80 лева, както и мораторни лихви за периода от 31.05.2019 г. - датата следваща деня на изплащане на частичното обезщетение, която ищецът приема като дата на изтичане на 15-дневния срок след като са представени всички изискани документи и са изпълнени задълженията от страна на застрахования, до окончателното изплащане на дължимата сума.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 3 сумата от 40 129,80 лв. главница, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди; 1 928.46 лева - законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019 г. - датата, следваща деня на изплащане на част от дължимото застрахователно обезщетение, до датата на предявяване на настоящите искове, както и сторените по делото разноски.

В отговора по исковата молба ответникът застраховател е оспорил предявения иск по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно датата и мястото на настъпилия пътен инцидент, факта, че т.а.м. “МАН”, ДК № *** е било застраховано по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД“ОЗК застраховане“АД, както и факта, че е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 9 870,20 лв., която сума представлявала застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие – процесното ПТП.

Оспорило е твърденията, че размерът на вредите, причинени на влекача „Мерцедес 1846 ЛС”, ДК № *** били на стойност 52 260 лв., както и че вина за настъпване на процесното ПТП имал само водача на т.а. “МАН“.

Оспорило е Констативният протокол за ПТП с пострадали лица № 1023-20 от 10.01.2019 г. в частта относно обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП и твърди, че водачът К. се движел с разрешената за този участък скорост.

Въвело е твърдение от своя страна, че процесното ПТП е настъпило поради непочистването и необезопесъчаването на заледения участък от пътя, в резултат на бездействието на служители и/или подизпълнители на Агенция „Пътна инфраструктура“, която била задължена да поддържа пътя.

Поддържало е, че на Агенция „Пътна инфраструктура“ било вменено задължение да стопанисва и поддържа пътищата извън населените места, част от републиканската пътна мрежа, което включвало и задължението по зимно поддържане на пътищата, в частност почистването им от сняг и третирането на заледени участъци със специални смеси, предотвратяващи замръзването или опесъчаването им.

Оспорило е наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на т.а. “МАН”, ДК № *** и е твърдяло, че не е налице влязла в тази връзка, че не е налице сила присъда, която да установи това обстоятелство, а образуваното досъдебно производство било прекратено.

Въвело е възражение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на влекач „Мерцедес“, с ДК № ***, който в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП не се движил възможно най-вдясно по платното за движение, както и не предприел действия с цел предотвратяване на ПТП при възприемането на „занасяне по заледения участък“ на насрещно движещия се автомобил.

По отношение размера на предявения като главен иск е възразил, че ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, от които да се установи действителния размер на щетите, нито доказателства за извършен ремонт на процесното МПС, респ. – заплащането на конкретна сума на автосервиз.

Констатирал е противоречия в твърденията на ищеца относно стойността на вредите от една страна като такава била посочена сумата от 52260 лв., а от друга - 50 000 лв.