Решение № 321 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300102205 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. С. С., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. ******************* против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ №260, с която е предявен иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК- за прогласяване нищожността на договор за потребителски паричен кредит от 17.06.2021г., съединен при условията на евентуалност с иск чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, чл. 143, ал. от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК- за прогласяване нищожността на уговорената в договора клауза „такса ангажимент“.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 17.06.2021г. между ищеца, като кредитополучател, и „******************* С. А., клон България“, като кредитор, е сключен Договор за потребителски паричен кредит за сумата от 20 000 лв., съгласно който С. следва да върне сума в общ размер на 38 278, 80 лв. Договорът за потребителски кредит е уговорен при ГПР в размер на 8,70 %, с годишен лихвен процент 7,90 %, със срок на погасяване – 120 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 318,99 лева.

Наред с това, ищецът следвало да заплати такса ангажимент в размер на 400 лв. и застрахователна премия в общ размер от 9 288 лв. Твърди се, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 22 от ЗПК. В разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора е определен единствено размерът на приложимия лихвен процент – 7,90 %, без да бъдат посочени условията за прилагането му, дали е фиксиран за целия срок по кредита или е променлив. Липсва и посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата, за да може да се провери дали лихвеният процент отговаря 1 на действително прилагания от заемодателя. Наред с това ищецът твърди, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора липсва конкретизация какви разходи се включват в предвидения ГПР в размер на 8,70 %, поради което потребителят не може да осъществи преценка за реалното оскъпяване на кредита. Счита, че уговорените застрахователна премия в размер на 9288 лв. и такса ангажимент в размер на 400 лв. също следва да бъдат включени в ГПР, защото представляват разходи по кредита. Твърди, че при включването им ГПР ще надхвърли предвидения максимален размер в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е налице заобикаляне на императивната правна норма. Извън горното, ищецът поддържа, че поради невключването на тези разходи в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което представлява заблуждаваща търговска практика, а това води до извод за неравноправния характер на постигнатите уговорки по см. на 143 и сл. от ЗЗП. На следващо място, ищецът релевира възражение, че договорът е нищожен и поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като погасителният план, изготвен въз основа на договора, не отговаря на законовите изисквания- не са индивидуализирани и посочени отделно различните плащания по кредита – за договорна лихва, такса ангажимент и застрахователна премия, което води до невъзможност за ищеца да разбере какво погасяват платените вноски, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

Твърди се още в исковата молба, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, доколкото същият и погасителният план към него не съдържат предвидената в тази норма информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по кредита да получи при поискване, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за направените плащания и остатъци, включващ разбивка на всяка погасителна вноска по пера.

Ищецът е въвел възражение за нищожност и на уговорената в договора „такса ангажимент“ в размер на 400 лв., на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Според тази норма, не се допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а процесната такса, по своето естество, представлява именно такса във връзка с усвояването и управлението на кредита. На второ място се твърди, тази клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като цели и има за резултат заобикаляне на закона. Освен това същата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С възнаграждението по процесната такса се цели допълнително оскъпяване на договора, което е следвало, но не е било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което представлява заобикаляне на закона.

Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски паричен кредит, сключен на 17.06.2021г., а при условията на евентуалност – да прогласи нищожността на уговорената в него клауза „такса ангажимент“. Допълнителни съображения по спора са развити с писмено становище на адвокат Д. М.- пълномощник на ищеца. Претендира се присъждане на разноски, както и на 2 адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. по реда на чл.38, ал.2 ЗА .

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Юробанк България“ АД, чрез упълномощения процесуален представител юриск. М. М., с който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Ответникът счита за неверни твърденията на ищеца, че в процесния договор за кредит липсват условия за прилагане на ГЛП, изрично посочване дали е фиксиран или променлив, на каква база се изчислява и левовата му равностойност. Твърди, че годишният лихвен процент по договора за кредит е изрично посочен на стр.1, раздел “Параметри и условия“, ред 10- 7,90 % , като са предвидени и условията по прилагането му – фиксиран е за целия срок на договора, а лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. Същият е включен в ГПР, а от общите параметри по кредита – обща стойност на плащанията, такса ангажимент и главница, може да се установи размерът на възнаградителната лихва като цифрова стойност- 8 590,80лв. Освен това, потребителят бил информиран за тези параметри посредством предоставен по-рано стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който в част ІІІ, т.1 е записано, че лихвеният процент е фиксиран, същият е в размер на 7,90 %, а периодът на олихвяването е 120 месеца. Ответникът намира за неоснователно и твърдението в исковата молба, че ГПР не е конкретизиран, респ. че липсва яснота кои разходи са включени в него.

На стр. 1 от Договора- раздел „параметри и условия“ е посочен размерът на ГПР, който включва два разхода- възнаградителната лихва по договора, както и предвидената такса ангажимент. Според ответника, застрахователната премия не е част от ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента и не е задължителен елемент за сключването на договора за потребителски кредит. Освен това, ищецът може да се откаже от застраховката във всеки един момент, без това да повлияе на параметрите по сключения от него договор за кредит. Самата застраховка е допълнителна, незадължителна услуга, поради което не следва да се включва в ГПР. Независимо от горното, сумата по застраховката е посочена в стандартния европейски формуляр, както и в общия размер на плащанията по кредита, поради което потребителят е бил достатъчно информиран и наясно с разходите, съпътстващи предоставения заем. Твърди се също, че няма изискване за посочване в погасителния план на отделните компоненти, съдържащи се в погасителната вноска, поради което приложеният към договора погасителен план е изцяло в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Освен това, информация за правото на потребителя да получи безплатно извлечение за състоянието на договора е предвидено в чл. 7 от същия.

Ответникът счита за неоснователни и възраженията на ищеца, касаещи предвидената в договора такса ангажимент. Посочва, че задължението за плащане на такса ангажимент е ясно разписано в клаузата на чл.2 от кредитно споразумение. То е регламентирано и отговаря на изискванията на закона, плащането на тази такса е включено в ГПР, а необходимата информация по повод тази уговорка е предоставена на потребителя предварително – със стандартен европейски формуляр. По изложените съображения, иска да се отхвърлят предявените искове. Направено е искане за присъждане на разноски и 3 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 17.06.2021г. между „******************* С. А., клон България“, като кредитор, и ищеца Л. С. е сключен договор за потребителски паричен кредит ************ Като параметри и условия на кредита е посочено – размер на кредита за потребителски цели- 20 000 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията”- 0 лв., застрахователна премия- 9 288 лв., общ размер на кредита- 20 000лв., такса ангажимент400 лв., брой погасителни вноски- 120 броя, месечна погасителна вноска – 318,99 лв., обща стойност на плащанията- 38 278,80 лв., годишен процент на разходите- 8,70 %, лихвен процент- 7,90 %. В договора е съставен погасителен план за падежните дати на плащанията, размери на вноските и оставащата главница.

Установява, че на ищеца, като кредитополучател, е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който са описани параметрите на договора за кредит.

Няма спор, че при сключване на процесния договор, между страните е сключен и договор за застрахователно посредничество, според който, ищецът С., като клиент, е възложил на кредитора „******************* С. А. клон България”, в качеството му на застрахователен посредник, да посредничи при сключването на застрахователен договор със застрахователите: „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”. Съгласно чл. 4 от този договор, клиентът упълномощава застрахователния посредник да сключи от негово име и за негова сметка застрахователен договор със застрахователите, като застрахователната премия ще бъде платена от клиента, съгласно условията на договор за кредит *********. Клиентът декларира, че е кредитополучател по договора за кредит и се интересува от покритие на рискове, свързани с възможно настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здрав и заетост, в резултат на които може да претърпи загуба на трудоспособност и/или обичайния си доход, които да повлияят неблагоприятно върху възможността му да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита и приема сключването със застрахователите на предложения договор за застраховане. Представен е и Сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит.

По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице И. С., чиито основно и допълнително заключения съдът кредитира като обективни, професионално изготвени и неоспорени от страните. Установява се от заключението от 26.06.2024г., че при изчисляването на ГПР са включени такса ангажимент в размер на 400 лв. и ГЛП- 7,90 %.

Ако в Годишния процент на разходите се включи възнаграждението за застрахователната премия, той би възлизал на 16,63 %. Отразени са в това заключение сумите- застрахователни премии, преведени към застрахователите, като се посочва, че след м. юли 2022г. няма извършени плащания във връзка със застрахователната премия. Според допълнителното заключение на вещото лице, след спиране плащанията по застрахователния договор няма 4 промяна по отношение на ГЛП, няма промяна и в ГПР.