Присъда № 1 от 26.04.2023, Районен съд - Трън

Мотиви към присъда № 1/21.04.2023г. по нчхд № 119/2021 г. по описа на Трънски районен съд.

Против подсъдимия Н. Б. СТ., с ЕГН: **********, със снета по делото самоличност са повдигнати обвинениякакто следва:

1.За това, че на на 09.07.2021г. в двора на недвижим имот, находящ се в *** към около 15,30 часа, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото, причинил на Б. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ***, лека телесна повреда ( лек оток и кръвонасядане в лявата околоочна област, кръвонасядане по дясна мишница, охлузвания в областта на двете лакътни стави), изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК .

2. На 09.07.2021г. в двора на недвижим имот, находящ се в *** към около 15,30 часа се е заканил да извърши престъпление против личността на Б. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против и на близките и – синът и Н.

Б. Б. с думите „Ще ви размажа“, която закана би могла да възбуди у Б. Н. С., с ЕГН: ********** основателен страх от осъществяването и - престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК

Подсъдимият Н. Б. С. разбира частното обвинение, не се признава за виновен и дава обяснения в хода на съдебното следствие. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Договорният защитник на подсъдимия адв. Г. Т. в хода на съдебните прения счита частното обвинение за недоказано от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници. По изложените съображения моли подзащитния му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Частният тъжител изцяло поддържа тъжбата си.

С тъжбата са предявени граждански искове против подсъдимия, които са приети за съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство в размер на 9900 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъпленията и направените по делото разноски.

Частният тъжител Б. Н. С. намира частното обвинение за доказано относно време, място и авторство на деянията. В хода на съдебните прения пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му се наложи съответното наказание. Гражданските искове счита за установени по основание и моли да бъдат уважени в пълния предявен размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на частното обвинение и защитата, приема за установено следното:

Частната тъжителка Б. Н. С. и подсъдимият Н. Б. С. се запознали през лятото на 2021г. в гр.Т. по повод намерение от страна на тъжителката и синът и св.Н. Б. Б., а впоследствие и реализиране на сделка за закупуване на 1 недвижим имот, находящ се в гр.Т., с административен адрес: ***.

Въпросният недвижим имот е съсобствен и на бащата на подсъдимия - Б. М.

С.. В имота има три отделни сгради, като частната тъжителка закупила на 09.07.2021г. една от тях собственост на братовчед на подсъдимия – Б. Л. С.

(имот с идентификатор ***съгласно НА ***– средната къща, ведно с идеални части от дворното място, върху което е построена сградата. При предварителните огледи на имота и сградите през месец юни 2021г. частната тъжителка и синът и разбрали, че дълги години целият имот се ползвал безвъзмездно от подсъдимия Н.С. за негови лични нужди – за осъществяване на занаятчийска дейност във връзка с обработка на метали и изграждане на изделия от метал като за целта във въпросното място се съхранявали вещи негова собственост, включително материали, инструменти и други. При изповядването на сделката на 09.07.2021г. тъжителката и нейният син помолили продавача Б. С. да предупреди братовчед си подс.Н.С. и чичо си св.Б. М. С. да си изнесат вещите тяхна собственост от новозакупената сграда и двор, за което получили уверение, че това ще бъде сторено. Такъв разговор тъжителката провела и със сина на подсъдимия – св. Б. Н. С., на когото обяснила, че ще бъде в имота и следващите два дни ( 10 и 11.07.2021г. ) за да даде възможност да си изнесат вещите, но след като представят за всяка документи за собственост. Към около 15,30ч. на 09.07.2021г. частната тъжителка и св.Н. Б. Б. отишли в новозакупения имот. По това време св. Б. М.

С. ( баща на подсъдимия ) се намирал в една от къщите в двора, която се ползвала от него за живеене. Виждайки новите собственици св.Б. М. се обадил на сина си като му казал, че новите собственици заключват къщата и след няколко минути в имота дошъл подс.Н.С., който започнал да изнася вещи на двора. В 15:44 часа частната тъжителка Б.С. поискала съдействие от органите на полицията, сигнализирайки на телефон 112 (писмо рег. № УРИ 105810/1102.2022г. от Дирекция "Национална система 112", "Районен център 112" –София), твърдейки, че е закупила къща и някакви двама мъже изнасяли имуществото от нея без нейно съгласие, без да представят документи за собственост на въпросните вещи. През това време подс.Н.С. се опитал да изнесе от помещение, ползвано за баня в приземната част на сградата демонтирания малко преди това газов бойлер и други вещи, за които претендирал, че са негова собственост. В близост до къщата на двора между подс.Н.С., частният тъжител и синът и св.Н. Б. Б. възникнал словесен спор, който прераснал във физически сблъсък между подс.С. и св.Б.. По време на инцидента св.Н.Б. държал в едната си ръка голям водопроводен ключ.

Двамата се сборичкали, разменили си удари, а виждайки конфликта към тях се присъединила и тъжителката. От движението напред тъжителката изгубила равновесие, политнала настрани и паднала долу на земята. При досега и със земята, тъжителката си ударила ръцете в областта на лактите. Св. Н. Б. Б. с водопроводен ключ в ръка се опитвал да удари подс.С.. При тези опити се стигнало до размяна на удари между подсъдимия и св.Б., която приключила бързо като подсъдимият се оттеглил извън имота в района на близка 2 автобусна спирка, а частната тъжителка и сина и стоели на двора близо до вратата на оградата. Минути по-късно пристигнала патрулна кола, в която били свидетелите М. А. З., Д. П. Д. и К. Р. Л. Те били изпратени от ОДЧ при РУ-Трън по сигнал за скандал на ***, местността „***“. На място установили три лица: подсъдимият се намирал в близост до автобусна спирка на улицата, бил със скъсана фланелка, частната тъжителка била на пътя и говорела нещо на висок глас, а синът и св.Н.Б. бил в близост до вратата на оградата, държал в ръката си водопроводен ключ, а от носа му течала кръв. Полицаите извикали втори патрул, за да отведе подс.Н.С. в сградата на РУ-Трън и линейка от ФСМП Трън, за да окаже помощ на св.Н.Б.. Не след дълго дошъл втори автопатрул в състав свидетелите А. В. А. и Ю. Б. К.. Те качили в колата подсъдимия и се върнали в РУ-Трън, където св.Ю. К. изготвил заповед за задържане на подсъдимия С. на основание чл.72, ал.1 т.7 от ЗЧМР рег.№ ***/09.07.2021г. след снемане на обяснение по случая.

Извиканата от полицаите линейка откарала св.Н.Б. до ФСМП П., където му била оказана медицинска помощ и същия бил освободен след преглед. На адреса след инцидента била изпратена и св.В. Г. К. – разследващ полицай при РУ-Трън със задача на място да прецени характера на инцидента и нуждата от извършване на процесуално-следствени действия за започване на досъдебно производство. Тъй като сигнала получен на спешния телефон бил за кражба тя преценила, че не следва да се извършва оглед, защото вещите не били изнесени извън имота. Частната тъжителка обяснила на св.К., че с подсъдимия са имали пререкания и физическа разправа. След инцидента св.П. С. Г., като началник на група КП при РУ-Трън заедно със св.Д. Н. посетили въпросния имот, находящ се в ***. На място освен колегите му от патрула и св.К. била частния тъжител Б.С., нейната майка и бащата на подсъдимия. Обяснили му, че е имало словесни пререкания между частната тъжителка и синът и от една страна и подсъдимия от друга, при която били разменени удари. На св.Д. Д. Н. частната тъжителка обяснила, че тя и синът и са бити от подсъдимия. Св.Д. не си спомня дали частният тъжител Б.С. е имала наранявания, но мисли, че му показвала „нещо по ръцете“. Останалите разпитани полицейски служители, които са били по-дълго време на мястото на инцидента и разговаряли с участниците в него твърдят, че нямат спомен спомен за заявени или констатирани наранявания по тялото на пострадалата.

На 12.07.2021 година тъжителката Б.С. се явила пред съдебния лекар д-р К. С. Ч.. Видно от издаденото съдебномедицинско удостоверение № 163/12.07.2021г. при прегледа и са констатирани: „лек оток и кръвонасядане в лявата околоочна област. Кръвонасядане по дясна мишница. Охлузвания в областта на двете лакътни стави. Вследствие на тези наранявания на тъжителката е причинена болка. Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, както и от устния доклад на вещото лице д-р Ч. касае се за травми, получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и по своя вид и морфологична характеристика е възможно да са получени в резултат от нанесени удари с 3 човешки крайници ( ръце, крака), при инцидент настъпил на 09.07.2021г. В този си вид, степен и характеристики следва да се квалифицират по медикобиолгичния признак болка и страдание.

По отношение на нараняванията, получени от подсъдимия Н. Б. СТ., отразени при преглед на 10.07.2021г. в СМУ № ***/2021г. са описани и отразени следните травматични увреждания: травматичен оток в дясната тилно-теменна област на главата; контузия на дясното бедро. Според вещото лице тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи премети и по своя вид и морфологична характеристика е възможно да са получени в резултат от нанесени удари с човешки крайник (ръка ) по главата и с водопроводен ключ в областта на бедрото, при инцидент, настъпил на 09.07.2021г. Уврежданията са причинили болка и страдание.

Така изложената фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на съдебно - медицинските експертизи, и съдебно-техническата експертиза, както и другите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.

По обвинението по чл.130 ал.2 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие за недоказано обвинението, че подсъдимият Н. Б. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК спрямо частният тъжител.

На първо място, за да се признае едно лице, че е извършило горепосоченото престъпление следва да се установи, че то е причинило увреждане на здравето, довело до неприятно физическо усещане, продължено във времето, като описаният механизъм на извършване на деянието (т.е с какви действия са извършени – удари, ритници, в коя част на тялото са локализирани, колко и какви са уврежданията ) следва да кореспондира с доказателствата приети в хода съдебното следствие. Както ,и че характера и степента на увреждането следва да се определят към момента на причиняване на телесната повреда, а не в по-късен момент, когато може да настъпят изменения, които променят или заличават последиците. На второ място следва да бъде доказана субективната страна на това престъпление при каква форма на вина е извършено.

При анализа на доказателствените източници следва да се отбележи, че по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, посредством разпит на свидетелите М. А. З., Д. П. Д., П. С. Г., Д. Д. Н., А. В. А., В. Г. К. и Ю. Б. К., като никой от тях не се явява очевидец на упражнено от страна на подсъдимия спрямо телесното здраве на тъжителката физическо насилие. Във въпросния имот по същото време на извършване на деянията се е намирал бащата на подсъдимия – св. Б. М. С. на ***години, който твърди, че разправия между синът му и частният тъжител не е чул, единствено възприел как между 4 сградите в двора синът му слизал в посока към шосето, а след него вървял човек с водопроводен ключ в ръка. Следователно по въпроса за авторството на дението не са налице преки доказателствени източници извън тези на свидетеля Н. Б. Б., който е син на тъжителката. Въпросът за авторството обаче подлежи на изследване с всички допустими доказателствени средства, включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства, стига при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност да се достига до един несъмнен извод. Освен, че свидетелите П. С. Г., Д. Д. Н. и В. Г. К., сочени от частното обвинение твърдят, че не са очевидци на физически конфликт между страните по делото, и преразказват това, което тъжителката е споделила с тях непосредствено след инцидента, че е бита и удряна от подсъдимия, следва да са налице налице и други доказателства, установяващи последиците от тези действия на подсъдимия. Настоящият съдебен състав намира, че не може да се обоснове т.н. верига от косвени доказателства, водещи до един безспорен извод относно авторството на деянието именно, защото от инкриминираната дата 09.07.2021г. до датата на извършения преглед от съдебен медик на частният тъжител на 12.07.2021г. са изминали три дни - един немалък период от време, което разколебава съда относно факта за пряка връзка между характера на телесните увреждания и авторството на същите по отношение на подс.С.. Но дори да беше доказано безспорно, че наблюдаваните и описани от съдебния медик на 12.07.2021г. телесни увреждания на частният тъжител са идентични, с тези наблюдавани непосредствено след инцидента, някои от тях не съответстват с механизма на получаване, твърдян от частният тъжител в жалбата и. Така например тя сочи : „той ме нападна като ме удари зашеметяващо два поредни удара в лявото ( неговата дясна страна ) слепоочие и аз паднах на земята без да виждам нищо. Чувах само заканите, че ще ни размаже и убие“. Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експретиза нараняванията по частният тъжител при прегледа са били: „лек отток и кръвонасядане в лявата околоочна област; кръвонасядане по дясна мишница; охлузвания в областта на двете лакътни стави.“ Вещото лице не описва нараняване в областта на лявото слепоочие, а околоочието. При разпита си в о.с.з. от 08.07.2022г. д-р Чакъров обяснява, че слепоочието и околоочната област са съседни области, като околоочната област включва и клепачите. Същевременно описаните охлузвания в областта на двете лакътни стави като резултат кореспондират с описаното в жалбата на частният тъжител относно падането и на земята по време на инцидента, както и с обясненията в тази насока на подсъдимия в хода на съдебното следствие. В заключението си вещото лице не е категоричен, а твърди, че е възможно описаните травматични увреждания да са получени в резултат от нанесени удари с човешки крайници, при въпросния инцидент. Нито един от дошлите на място непосредствено след инцидента служители на полицията не съобщават за видими наранявания в областта на лицето и ръцете, каквито три дена след инкриминираната дата са описани от съдебния лекар. И ако нараняване в областта на тила и слепоочието би могло да не бъде забелязано, 5 то такова в областта на околоочието и ръцете при директен от близко разстояние осъществен визуален и словесен контакт с частният тъжител трудно би останал незабелязан, и то от служители на полицията, изпратени именно по повод скандал и сбиване между страните. Св. К. Р. Л. обяснява: