Определение № 619 от 24.11.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Сливен, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500425 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба против разпореждане № 10323/01.11.2023г. по ч.гр.д. № 4220/2023г. на Сливенския районен съд , в частта с която е било частично отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Жалбоподателят атакува разпореждането в частта, с която заявлението му е отхвърлено по отношение на: договорно възнаграждение в размер на 1040.58лева, дължимо за периода от 15.05.2020г. до 03.06.2021г., лихва за забава в размер на 253.61лв. и законна лихва в размер на 1364.22 лева, дължима от 03.06.2021г. до 30.10.2023 г. Твърди, че неправилно районният съд е констатирал, че процесният договор е недействителен на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като кредиторът не е посочен действителния ГПР, уговорен по процесния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК „Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато ... 2, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице 1 обоснована вероятност за това...“. Сочи съдебна практика. Поддържа, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

С промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019 г., законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липса на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Поради това частният жалбоподател счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Така, според него, заповедният съд е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводственитеправила. По-нататък сочи, че съгласно чл. 411, ал.2, т.З от ГПК, заповедният съд може да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това, като за обективиране на първата хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкувайки втората хипотеза на горепосочената клауза, следва да се приеме, че е от събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна. Частният жалбоподател заявява, че в такъв случай съдът е длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза, а в случая това не е сторено. Частният жалбоподател счита, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

По отношение на недължимостта на договорното възнаграждение, 2 поради недействителност на процесния договор жалбоподателят сочи, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Гражданско задължение на всяко лице е прояви грижа на добър стопанин, да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото съдържание, ако не разбира част от него да се обърне към кредитния експерт за разяснения и допълнително обяснение, да се консултира за последиците от същия и от евентуално неизпълнение от негова страна и едва тогава да го подписва. На следващо място частният жалбоподател заявява, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент.. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.Уговореният ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Развива подробни съображения за дължимостта на законната лихва. В жалбата се съдържат твърдения за дължимостта на лихвата за забава и сочи, че първоинстанционният съд неправилно не я е присъдил. Кредиторът имал право да получи лихва за времето извън договора, през което е ползвал кредита.

С оглед всичко изложено, частният жалбоподател заявява, че съдът неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е прогласил договора за недействителен. Поради това моли въззивния съд да отмени в атакуваните части разпореждането на заповедния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение за всички заявени суми, в претендирания в подаденото заявление размер.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с право на жалба, чрез постановилия атакувания акт съд. Разгледана по същество, тя е 3 неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран крайния размер. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна информация. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента. От съдържанието на договора за потребителски кредит, е видно, че са налице от една страна нищожни по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗПК и чл. 21 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 2 от ЗПК клаузи, а от друга е констатирано и неспазване на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Така процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 ал. 1 от ЗПК, се явява недействителен.

Поради това се активира правилото на чл. 23 от ЗПК, съгласно което „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита ( включително лихва за забава) . Това означава, че само за тази сума следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, а за останалите заявлението следва да се отхвърли, както е и сторил заповедният съд. С оглед изложеното частната жалба относно вземанията за договорното възнаграждение и за лихва, се явява изцяло неоснователна и не следва да се уважава. Като е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на посочените суми и период, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен акт. Ръководен от изложените съображения, съдът 4

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ПРОФИ КРЕДИТ –

България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ********** против разпореждане № 10323/01.11.2023г. по ч.гр.д. № 4220/2023г. на Сливенския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5