Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1487 от 08.11.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1906/2024
Вид
Решение № 1487
Подписан
08.11.2024
В сила
08.11.2024
Състав
Елена Иванова Балджиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1487 гр. Русе, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г. като разгледа докладваното от Е. Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520101906 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от М. Е. И., от гр.Русе против "Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437 и "Ай тръст" ЕООД, ЕИК 203508899.

Навежда се в молбата, че на 18.04.2023 г. М. Е. И. е сключил договор за паричен заем № 2759878 с първия ответник "Кредисимо" ЕАД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1200,00 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 10, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.

Твърди се, че на датата на сключване на договора между "Кредисимо" ЕАД и И. и втория ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: 203508899 /чийто капитал е собственост на "Кредисимо" ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД по силата на който да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с ПОТРЕРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне 1 на поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 887,49 лв. Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на "Кредисимо" ЕАД като е разсрочено за изплащане, на 10 месечни вноски с различни размери.

Съгласно договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на "Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство./ Навежда се, че между "Кредисимо" ЕАД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне па поръчителство, сключен между доверителя ми и втория ответник. Доколкото договорът за порз^чителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Поддържа се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит 2 възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури поръчителство. Следва да се има предвид, че се касае за кредит от типа "бързи кредити". "Кредисимо" ЕАД е посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъде разгледан по-бързо - до 48 часа, а в противен случай - 14 дни /а предложението съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го "насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество е именно втория ответник в настоящия процес - "Ай Тръст" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Навежда се, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко 3 свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на креди та, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Поддържа се, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.

Навежда се, че от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението на потребителя. Без значение дали същият погаси или не погаси задължението си - то той дължи възнаграждение за потребител. Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл.

3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя "Ай тръст" ЕООД не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от "Кредисимо" АД поръчител "Ай Тръст" ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.

4

Установява се от данните от ТР към АВ, че едноличен собственик на дружеството поръчител "Ай Тръст" ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит "Кредисимо" ЕАД. В Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI "Усвояване и погасяване на кредита", чл. 6 и в чл. 13 от сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник "Ай тръст" ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство "Кредисимо" ЕАД е овластен да получава плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасят.

В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.