Решение № 712 от 12.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Б., 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120202693 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.В.Г., ЕГН **********, чрез адв. Д. К. от БАК, срещу Наказателно постановление № 771346-F747784/23.05.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Б., с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179,ал.1 от ЗДДС, на Едноличен търговец „М И М - М.Г.” ЕИК********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

В жалбата се изтъкват съображения за изначална липса на предпоставки за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя „поради загуба на правосубектност“ и отсъствие на връзка между физическото лице М.В.Г. и фирма ЕТ „МИМ – М.В.“ . Акцентира се върху необходимостта да бъдат зачетени последиците на сделката по прехвърляне на търговско предприятие в полза на правоприемника „Е.“ ЕООД, с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписи и съдържание, което разпоредително действие е вписано в ТР на 08.08.2023 г.Формулирано е искане за отмяна на НП и присъждане на съдебноделоводни разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д. К. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от гл. юк. Чолакова, която моли за потвърждаване на НП.

Съдът, след извършен индивидуален и комплексен анализ на събраните доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Едноличен търговец „М И М - М.Г.”, представляван от жалбоподателя М.В.Г., бил регистриран по ЗДДС на 23.12.2009 г.

На 11.12.2023 г. на Едноличен търговец „М И М - М.Г.” ЕИК********* е съставен акт за установяване на административно нарушение като в обстоятелствената му част е описано, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 23.12.2009г., дерегистрирано по ЗДДС на 11.12.2023 г. и съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период в предвидените срокове. Посочено е, че като регистрирано лице, което е длъжно да подава справка-декларация, не е подало в предвидените срокове –установени в чл.125,ал.5 ЗДДС- справка декларация по ЗДДС за данъчен период – м. октомври 2023 г. Конкретизирано е,че справка – 1 декларацията по ЗДДС следва да се подаде до 14 число на месеца,следващ данъчния период, за който се отнася, в случая до 14.11.2023 г. Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Б., офис Б., ул.“А.“ № ** след изтичане на последния възможен срок за подаване на справка-декларацията по ЗДДС -14.11.2023 г. чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС и приложенията към тях. Описано е още, че до лицето била изпратена покана №242-66/29.11.2023 г. за явяване в ТД на НАП Б., подаване на СД по ЗДДС и съставяне на АУАН за ненавременно подаване на същата.

До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Б. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, връчена на М.Г. по електронен път на 06.12.2023 г. АУАН №F747784/ 11.12.2023 г., инкорпориращ гореописаните фактически констатации бил съставен в присъствието на М.В.Г. и му бил предявен и връчен на същата дата.

Въз основа на съставения акт на 23.05.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и във формално-нормативно съотношение била дефинирана еднородна правна квалификация на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.179,ал.1 ЗДДС наложил на ЕТ „ МИМ –М.Г.“ имуществена санкция в размер на 500 лева.

Междувременно на 09.01.2024 г. ЕТ „М И М - М.Г.” бил заличен от търговския регистър.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна, надеждна и кредитируема доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.И от изложението в жалбата съдът формира заключение,че изначално липсват спорни моменти по очертаната фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото– Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. На следващо място съдът счита, че лимитираният от законодателя минимум от съдържателни компоненти е нарушен при издаване на НП в частта относно индивидуализиране на нарушителя чл.57,ал.1,т.4 ЗАНН и правноораганизационната му форма. По отношение на останалите задължителни реквизити от формална страна, не са допуснати други нарушения, на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Фактическата рамка на описаното нарушение е развита в дълбочина- предметна, темпорална и пространствена детайлизация,придаваща процесуална годност на административнонаказателния обвинителен инструмент и позволяваща на нарушителя да разбере в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. Впрочем в жалбата не са и релевирани оплаквания за конкретни нарушения на процесуалните изисквания, свързани със съществени съдържателни дефицити на двата процесуални документа. Налице е обаче допуснато съществено процесуално нарушение при установяване на нарушителя по см.на чл.53,ал. 1 ЗАНН от наказващия орган, в т.см. елиминирането на факта относно загубата на разширена търговска правосубектност /търговско качество на ЕТ/ е предпоставило неправилно ангажиране на безвиновната отговорност по см. на чл.83,ал.1 ЗАНН чрез налагане на имуществена санкция вместо предвиденото в Раздел 2, Глава 2 от ЗАНН административно наказание за физическите лица чл.13,ал.1,б. „б“ ЗАНН -глоба. Неизпълнението от наказващия орган в пълен обем на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по преписката, относими към главния факт на доказване, в т.ч. автора на нарушението, е довело до превратно неглижиране на част от задължително подлежащите на съблюдаване фактори, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не нарушение и неговият автор, наказващият орган не е извършил собствена доказателствена проверка и проучване на доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните относно настъпилото 2 заличаване на 09.01.2024 г. и преди датата 23.05.2024 г. на издаване на НП на фирмата ЕТ „МИММ.Г.“. С оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ, ЕТ е с по-разширена правосубектност, и реализирането на отговорността му попада в приложното нормативно поле на Глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци" на ЗАНН. Несъобразяването на юридическия факт свързан със заличаване на ЕТ преди издаване на НП, на свой ред е резултирало в незаконосъобразно реализиране на отговорността на жалбоподателя физическо лице, изгубил търговското си качество към 23.05.2024 г. чрез налагане на имуществена санкция, вместо административно наказание „глоба“ по см. на чл.13,ал.1,б. „б“ ЗАНН.

По определение на закона - чл. 56 ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията му по реда на ТЗ е необходима с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащите от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. Имуществото на едноличния търговец не е обособено от това на физическото лице. / Решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 642 от 7.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2003 г., ТК, II/. В устойчивата и неизменчива практика на ВКС, в т.ч.

Решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 642 от 7.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2003 г., ТК, II е постулирано еднозначното и непротиворечиво тълкувателно-оценъчно разяснение, според което признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т. е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот. За поетите задължения във връзка с търговската си дейност, в т.ч. за публичноправни задължения и като данъчнооблагателен субект едноличният търговец отговаря с цялото си имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие.В този смисъл е и приетото с ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС.

И в многобройната и неизменчива постоянна практика на ВАС е дадено устойчиво разяснение относно правния статут, нормативни характеристики и особености в търговската правосубектност на физическото лице, едноличен търговец /в т.см. виж Решение № 4500/30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2010 г., I о., Решение № 7875/20.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2006 г., I о., Решение № 7606/04.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2012 г., VIII о., Решение № 202/19.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2005 г., IV г. о. и др./,в които е пояснено,че търговският закон не придава статут на юридическо лице на едноличния търговец, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл, едноличният търговец и физическото лице, което е регистрирано като едноличен търговец, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правосубектност. Именно поради факта, че физическото лице придобива качеството на търговец, то и съгласно чл.1 ал.3 от ТЗ това изисква и означава делата му да се водят по търговски начин. ЕТ представлява предприятие и като такова за него са относими и приложими разпоредбите на ЗСч и изискванията на счетоводните стандарти, в това число и относно отразяване на паричните средства и печалбата от дейността и производните съпътстващи задължения, произтичащи от данъчното законодателство , в т.ч. чл.125,ал.5 ЗДДС.

Фирмата на ЕТ, съгласно чл. 59 ТЗ, в конкретния случай – ЕТ„МИМ М.Г.“ , служи за означаване на търговското качество, а не създава нов, самостоятелен правен субект, но при реализиране на административно-наказателната отговорност спрямо данъчен субект физическо лице и данъчен субект ЕТ съществуват някои същностни специфики. На първо място, разпоредбата на чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ прокламира,че заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването, което означава, че с вписаното в ТР заличаване на фирма ЕТ „М И М –М.Г.“, считано от 09.01.2024 г., е отпаднала търговска правоспособност на това лице и спрямо него не може да бъде индивидуализирана обективна безвиновна отговорност чрез налагане „имуществена санкция“ в това му качество на ЕТ, а единствено е можело да се наложи административно наказание „глоба“ на жалбоподателя - физическото лице М.В.Г..