Определение № 1762 от 20.09.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р

Е Д Е

Л Е Н

И Е №1762 град Бургас ,20.09. 2019 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в закрито заседание на ................27.09................. през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:Пламена Върбанова мл.с. Марина Мавродиева при секретаря..................................................,като разгледа докладваното от........................................................................в..гр.д.

№ 309 по описа за

2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 248 от ГПК и е образувано по повод молбата на адвокатския повереник на ответника-въззивник К.П.Т. за допълване на решение № І-61/11.06.2019 г. год.постановено по настоящото дело в частта му за разноските.

Съдът на осн.чл. 248 ал. 2 от ГПК е съобщил на насрещната страна за исканото допълване с указание да представи отговор в едноседмичен срок .В писмения си отговор представителят на „Български пощи „ЕАД изразява становище за неоснователност на направеното искане и моли са отхвърляне на молбата.

Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С решението си от 11.06.2019 г.. постановено по делото съдът е обезсилил решението по гр.д. № 473/2017 г. по описа на Царевския районен съд и е върнал делото за произнасяне по действително предявените искове по чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД.Следователно с решението ,чието допълване се иска ,правният спор не е разрешен по същество ,а само е възстановено висящността на спора през сезирания първоинстанционен съд ,поради което настоящият съдебен състав споделя становището на ответника по молбата ,че за страните не е възникнало право на разноски по чл. 78 от ГПК .

Отговорността на страните за разноски в гражданския исков процес е уредена в чл. 78 и сл. ГПК. Според общите правила на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за всяка съдебна инстанция ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, а ответникът - право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. За да бъдат присъдени разноски, страната, която ги претендира, следва да докаже реалното им извършване. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в зависимост от изхода на делото на страната се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, когато тя е е заплатила възнаграждението. Правото на страната да бъде възмездена за разноските, които е направила за организиране на защитата си в процеса, е обусловено от изхода на делото и от доказване на факта на плащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, а не от количеството и качеството на осъществената в нейна полза адвокатска защита. Обемът и съдържанието на адвокатската защита имат значение за преценката на предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК, при наличието на които съдът може да намали заплатеното от страната адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако насрещната страна е упражнила своевременно правото да възрази за прекомерност на възнаграждението.

С други думи – правото на страните да претендират разноски ,направени в хода на производството ,е обвързано от законодателя с наличието на постановен от съда акт за приключване на делото в съответната инстанция ,т.е. с постановяване на решение по същество на правния спор.При описания по-горе резултат правният спор не е разрешен по същество с решението на съда

,поради което компетентен да се произнесе по въпроса за разноските пред въззивната инстанция в конкретното производство ще е първоинстанционният съд при постановяване на последващото си решение по същество на спора ,при което разноските ще бъдат разпределени по правилата на чл. 78