Решение № 140 от 08.07.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Ловеч, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500216 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №7/10.01.2022 г. по гр.д.№125/21 г. от РСЛовеч, с което е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б представлявано от изп.директор А.А. против А.К. Н. ЕГН ********** с адрес ***** представляван в настоящото исково производство чрез назначения му особен представител адв.Ц.Ж. от АКЛовеч, иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на А.К. Н. ЕГН **********, че дължи на Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** сумата от 909,39 лв, от които 732,94 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода 1.05.2016-30.09.2019 г. за реално потребена енергия, 120,56 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г, дължима сума за дялово разпределение-главница в размер на 46,42 лв. за периода от 1.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и 9,47 лв. лихви за периода от 1.05.2017 г. до 29.06.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, като неоснователна и недоказана, отхвърлена е претенцията на „Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** против А.К. Н. ЕГН **********, за заплащане на направените в настоящето исково и в заповедното производство по ч.гр.д.№1389/20 г. по описа на РС-Ловеч съдебно-деловодни разноски като неоснователна и недоказана и е разпоредено да се изплати на адв.Ц.Ж. определеното й възнаграждение в размер на сумата 1 от 300 лв от внесения от ищеца депозит за осъщественото от нея процесуално представителство на ответника А.К. Н. ЕГН ********** по гр.д.№125/21 г. по описа на ЛРС.Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ООД, като спрямо него важат нормите на чл.223 ал.1 и ал.2 от ГПК за действие на решението спряно него и насрещната страна и спрямо него и страната, която го е привлякла.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация София"ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец" № 23Б, представлявана от пълномощника Б.А. - юрисконсулт на „Топлофикация София" ЕАД, със съдебен адрес гр.

София, ул. „Ястребец" № 23Б, срещу Решение № 7/10.01.2022г.,пост. по гр.д.№ 125/2021г. на PC-Ловеч.

Счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не се съгласява с извода на първоинстанционния съд, че не са събрани доказателства, от които се установява, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия. Счита, че този извод противоречи на разпоредбата на чл.

153 ал.1 от ЗЕ и на приобщения по делото доказателствен материал. Изтъква, че съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим етажна собственост (СИС), присъединили се към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителни тела в имотите си (чл.140,ал.1,т.2 от ЗЕ) и да плащат цената на топлинната енергия при условия и по ред, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди е регламентирана от ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия , посочени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора е форма за доказването му, а не форма за действителност. Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ страна-купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди, е „битовия клиент“, а именно клиент, който купува енергия за собствени битови нужди, включетелно и този, който ползва енергия за домакинството. Сочи, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочени от законодателя като клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цена на доставена топлинна енергия, с изключение на топлопреносно предприятие по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Изтъква, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограничените вещни права на ползване са по подразбиране и клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани публично оповестените от КЕВР Общи условия на топлопреносното предприятие. В това си 2 качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че по делото са ангажирани редица писмени доказателства, от които може да се направи извод, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост по отношение на топлоснабдения имот. С окончателния доклад по делото съдът е приел като писмено доказателство и Молба –декларация за откриване на партида на ответника, с дата 18.04.2012г. Смята, че липсата на подпис под протокола за избор на фирма за дялово разпределение на проведеното общо събрание на етажната собственост, както и че подадената декларации, че имотът е необитаем, са абсолютно неотносими обстоятелства към предмета на доказване. Сочи, че участието в общото събрание на собствениците е субективно право на титуляра му, като същият решава дали да упражни това си право, съобразявайки обстоятелствата, че решенията на този персонифициран субект го обвързват, независимо от участието му или съгласието с взетото решение, а на следващо място - задължението за заплащане на цената не е обвързано с обстоятелството дали имотът е обитаем. Подаването на декларация, че имотът не се обитава не изключва отговорността на ответника към топлопреносното предприятие.

Счита за неправилен и изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на размера на начислената топлинна енергия, като твърди, че от приетите по делото документи от третото лице-помагач, се установява, че се касае за начисляване на енергия поради неосигурен достъп. Смята за неправилна констатацията на съда, че поради липса на документи, удостоверяващи метрологична годност на топломерите, претенцията следва да бъде отхвърлена. Твърди, че се касае за служебно начислена енергия, която е на база предходен период, като в този смисъл е абсолютно неотносимо обстоятелството за годността на топломера. Такива данни се съдържат в представените от третото лице – помагач доказателства, а ако не се съдържат - то е налице процесуално нарушение на съда, който е приел , че делото е изяснено от фактическа страна, при направено и допуснато искане по отношение на третото лице- помагач, по реда на чл.190 ГПК, с което е задължено да ги представи, като в този смисъл е било необходимо да се дадат указания поддържа ли това искане или не, като му бъде дадена възможност да представи необходимите доказателства. На следващо място изтъква, че страните са длъжни да укажат съдействие на вещото лице при изготвяне на експертизата, а неизпълнението на това задължение е следвало да бъде регистрирано с молба на експерта до съда, като последният дължи указания до ищеца, за осигуряване на съдействие, а не да се превръща в безучастен регистратор на събитията. Това задължение произтича от принципа на установяване на обективната истина, регламентиран в българския граждански процес. Сочи, че ако е налице обективна причина, поради която вещото лице не може да изпълни задълженията си, то е могло да бъде заменено. Изтъква , че експертизата е само един от способите за събиране на доказателства, като не може съдебното решение в частта за основателността на размера да се основава единствено на нея или да се установява само от нея. Счита, че съдът е имал задължението да се произнесе съгласно чл.162 ГПК, според която разпоредба когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя 3 размера по своя преценка или взема заключението на вещото лице.

По изложените съображения моли въззивния съд да отмени изцяло постановеното решение и да постанови ново, с което да бъде уважена изцяло предявената претенция, съгласно формулирания в молбата петитум, както и да се присъдят направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител на въззиваемия АНТ. К. НГ.- адв. Ц.Ж. - ЛАК . Оспорва изцяло подадената въззивна жалба и я счита за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Излага, че съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в сграда в режим етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си, съгласно чл. 140, ал.1,т.2 от ЗЕ, както и да заплащат цената на топлоенергията.

Изтъква, че във връзка с направеното в хода на процеса възражение за липса на доказателства, че ответникът е собственик и ползвател на имота, не са събрани доказателства в тази насока. От представения нотариален акт за покупко-продажба на процесния апартамент е установено, че имотът е собственост на наследодателя на въззиваемия, починал на 11.06.2004г., като и че последният е единствен наследник. Сочи, че на общото събрание на етажните собственици, проведено в гр.София, на 26.02.2002г., е взето решение за сключване на договор с фирма „Топлофикация София“ ЕАД, в който договор фигурира името на общия наследодател Н. Кием за извършване на индивидуално измерване потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода съгласно методиката на SIMENS. Договорът е сключен за две години – до 10.10.2004г., поради което приема,че задължението на фирмата е отпаднало за исковия период. С молба –декларация пред „Топлофикация София“ЕАД, въззиваемият е заявил, че имотът е необитаем и няма да ползва топлинна енергия в него, като в тази посока е извършената от вещото лице констатация, че при посещение на адреса имота е необитаем и няма консумация на топлинна енергия за БГВ и за отопление. Изтъква,че прогнозните и изравнителните количества, начислени на обекта, се дължат за тръбната разводка, минаваща през апартамента, т.е. за вътрешната сградна инсталация. Смята,че правилно съдът е приел, че липсват доказателства за открита на името на ответника партида, че същият е абонат на „Топлофикация София“ЕАД, че монтираният общ топломер е проверяван на всеки две години, а в представените по делото фактури липсва абонат на услугата, което го е мотивирало да приеме, че са негодно доказателствено средство. Счита, че искането за нова експертиза е неоснователно.

С оглед на изложеното моли да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение на PC-Ловеч, ведно с всички законни последици.

ЛОС е прекратил производството по в.гр.д №104/22 г. образувано по повод на горната въззивна жалба и е върнал делото на ЛРС за администриране на въззивната жалба с третото лице-помагач на ищеца. От негова страна не е постъпило становище.

4

Ловешкият окръжен съд, като прецени събраните по гр.д.№125/21 г. по описа на ЛРС доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 26.01.2022 г./п.кл./, а решението на ЛРС е съобщено на въззивника на 19.01.2022 г. т.е. в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.