Решение № 457 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110208055 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ гр. София,

09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

При участието на секретаря: Ани Ковачева, като разгледа докладваното от съдията Станислав Б. Седефчев, Административно наказателно дело № 8055 по описа на съда за 2025 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от А. И. И. срещу Наказателно постановление (НП) № 9236 от 07.04.2025 г., издадено от и. д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.).

С жалбата се иска отмяната на атакуваното НП, алтернативно се иска намаляване на наложената санкция. Навеждат се доводи за приложимост на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна – началник на отдел при АПИ, редовно уведомена не се явява и не изпраща представител. В депозиран отговор на въззивната жалба от гл. юрк. Г.Н. с пълномощно от наказващия орган, се прави искане за потвърждаване на обжалваното НП.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу прекомерността на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 11.03.2025 г., А. М. А. – главен инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, след извършена проверка, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0010677 за извършено на 11.03.2025 г. нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, като вписал (в АУАН), че ППС е тежко. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН на 07.04.2025 г. В. Б. А. на длъжност и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ издала НП, атакувано от жалбоподателя с жалба, инициирала настоящото производство. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон (ЗДвП), се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

Чл. 167, ал. 3 ЗДвП (в относимата редакция) от своя страна посочва, че службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Изрично е посочено, че именно АПИ и нейните служители контролират осовото натоварване на МПС. В разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е предвидено, че контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от АПИ със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а разпоредбата на чл. 37 от същата Наредба предвижда, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и съставят акт за установяване на административно нарушение, когато се установи, че движението се извършва без разрешително.

За пълнота следва да се отбележи, че контролът по движението на тежки и извънгабаритни ППС по републиканската пътна мрежа се осъществява от органите на Агенция „Пътна инфраструктура“, а участието на органите на МВР е единствено с цел съдействие. В случая АУАН е съставен от оправомощен да осъществява контрол по републиканската пътна мрежа, видно от приложената заповед за компетентност на актосъставителя. Наказателното постановление е издадено от и.д. началник на отдел 2

„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, която видно приложената заповед за компетентност е упълномощена да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. АУАН бил съставен, а НП издадено при спазване на сроковете предвидени в чл. 34 ЗАНН. Същите притежават и необходимото съдържание съгласно чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице основания за отмяната им поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 11.03.2025 г., в 18:27 часа на път II-18, км 0+500 в посока гр. Перник към гр. София, жалбоподателят А. И. управлявал съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси марка ***, модел „***“, с рег. № *******, собственост на *****, ЕИК ******** и полуремарке с три оси с рег.

№ *********, собственост на *****, ЕИК ********, като извършвал превоз на товар – „фракция“. Товарът следвало да бъде превозен от А. И. по маршрута ********* .

На гореописаното място била извършена проверка от служители на АПИ свързана с измерване на осовото натоварване на съчлененото ППС, като за проверката използвали електронна везна № 118844 и ролетка № 1302/18/5м. След извършване на проверката било установено, че сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето била 30.835 т, което превишавало с 6.835 тона максимално допустимите 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година. Резултатът от измерването бил отразен в кантарна бележка № 2392, върху която записали ръкописно регистрационния номер на управляваното МПС с две оси марка ***, модел „***“ (*******) и името на водача.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав установи въз основа на показанията на свид. А. А. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН № 0010677/11.03.2025 г.; кантарна бележка № 2392 ;известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД; ксерокопия на свидетелства за регистрация част II; ксерокопие на Пътен лист серия А № 300027; заповеди за компетентност; Заявление за проверка № 000029-22099/25.04.2024 г. за електронна везна модел DFW-KR № 118844.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел А. в цялост, като ги намира за последователни, логични и достатъчни за установяване на обстоятелства за извършената проверка, тъй като излага възприетото от него в рамките на служебните му правомощия.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, същите са еднопосочни, логични и безпротиворечиви и в пълнота допринасят за изясняване на фактите по делото.

С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 139, ал.1, т. 2, б.в от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно въпросната разпоредба на ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Във въпросната Наредба №11 е посочено, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, когато разстоянието между осите е над 1,3 m, сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета е - 24 t.

В санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в редакцията и към момента 3 на деянието, е предвидено, че водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.

По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС, чието натоварване на ос е надхвърляло нормите, установени от МРРБ. С оглед на това съдът приема, че той е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по непредпазливост – той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че управляваното от него МПС е с натоварване на ос над максималната, доколкото не се касае за малко отклонение от нормативното предвиденото, но въпреки това не е сторил това.

За така констатираните нарушения не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.

Същевременно, наложената на жалбоподателя глоба е в размер, близък до максималния предвиден в закона, като АНО се е позовал на общата обществена опасност на нарушенията от този вид, без да обсъди конкретиката на казуса, поради което не са спазени установените в чл. 27 от ЗАНН принципи при определяне на наказанието. Доколкото се касае за първо подобно нарушение и не се установяват допълнителни общественоопасни последици в настоящия случай, според съда НП следва да бъде изменено, като наложеното административно наказание бъде намалено до сумата от 300 евро (586,75 лева), който размер би бил съответен на целите, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Въззиваемата страна претендира разноски, но съдът намира, че такива не и се дължат, доколкото липсва защита по смисъла на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, която следва да бъде по конкретното дело, а възнаграждението за нея съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН трябва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност. Представител на въззиваемата страна е депозирал отговор на жалбата, който обаче не е относим към настоящото дело, като в отговора са изложени общи доводи, посочена е като нарушена друга разпоредба на Наредба №11, а жалбоподателят е определен като дружество/юридическо лице. Липсата на същинска правна защита води и до недължимост на претендираните разноски.