Решение № 4374 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4374 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И.А при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.А Въззивно гражданско дело № 20231100504748 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Р.М., срещу решение № 2059 от 13.02.2023 г. по гр.д. № 48545/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от дружеството срещу С. И. И., искове за признаване за установено, че С. И. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 4895 лв., представляваща цена на доставена от дружеството за периода м. май 2019 г. – м. април 2021 г. топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „******* ******* № *******, ведно със законната лихва от 14.06.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата 60,77 лв., представляваща цена на извършена в периода м. май 2019 г. – м. април 2021 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.06.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 615,32 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 15.09.2020 г. – 01.06.2022 г. на цената на доставената топлинна енергия и сумата 11,42 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 01.07.2019 г. – 01.06.2022 г. на цената на извършената услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32115/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния 1 имот и период и дължи плащане на процесните суми, тъй като не се е противопоставил на публикуваните и влезли в сила общи условия на дружеството. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника С. И. И..

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не е подало становище по въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) В посоченото тълкувателно решение е прието, че когато клиенти на топлинна енергия за битови нужди са правни субекти, различни от собствениците или вещните ползватели на имота, те трябва да ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно да са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като 2 страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че въззиваемият С. И. И. е страна по неформално облигационно правоотношение с въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД за доставка на топлинна енергия, нито като собственик на процесния имот, нито като вещен ползвател на същия, нито като облигационният ползвател на апартамента със сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия. Не са представени документи, установяващи правото на собственост на ответника върху имота. С писмо от 17.11.2022 г., подадено от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ се уведомява съдът, че не е намерено досие на блок, находящ се в гр. София, ул. „******* *******, поради което не може да бъде представен исканият документ за собственост на ап. 3, находящ се във вход А на посочения адрес. С писмо от 13.12.2022 г., подадено от Столична община, район „Средец“, се уведомява съдът, че не е открит договор за продажба на недвижим имот с адрес гр. София, ул. „******* *******, вх. А, ап. 3. Приетите като писмени доказателства по делото документи, находящи се на л. 15 – л. 22 от делото на СРС, установяващи, че ЕТ „Ф.Ф.

С. И.“ е със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* *******, ет.1, ап. 3, както и че ответникът С. И. И. е с адрес по лична карта гр. София, ул. „******* *******, ет.1, ап. 3, не са достатъчни, за да обосноват извод, че С. И. И. е собственик, вещен или облигационен ползвател на имота. Не е доказано и на името на ответника да е открита партида при ищцовото дружество за процесния имот, при наличието на каквато би могло да се обсъжда дали между ищеца и ответника, като облигационен ползвател, е възникнало облигационно правоотношение.

След като не се установи въззиваемият С. И. И. да е собственик на процесния имот или на идеална част от него и няма данни същият да е вещен ползвател или облигационен ползвател на апартамента, следва да се приеме, че между С. И. И. и „Топлофикация София“ ЕАД липсва облигационна връзка относно процесния имот и въззивникът не дължи процесните суми на въззиваемото дружество.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2059 от 13.02.2023 г. по гр.д. № 48545/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4