Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 253 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 640/2024
Вид
Определение № 253
Подписан
22.01.2025
В сила
22.01.2025
Състав
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20248002100640 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на Прокуратура на Република България, с направено искане за изменение на постановеното определение № 4785/23.10.2024 г. по реда на чл.288 ГПК, в частта за присъдените в полза на ответника по касационната жалба съдебни разноски.

Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор.

С определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, съдът е счел, че липсват сочените от касатора касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, не е допуснал същото, като с оглед изхода на спора е присъдил в полза на ответника по касационната жалба сумата 1450 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща направените от страната съдебни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

В молбата на ПРБ се твърди, че присъденото възнаграждение като съдебни разноски, е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

Осъществената защита се изразява в подаване на отговор на касационна жалба, като спорът по делото пред ВКС е относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, определени по реда на чл.52 ЗЗД, в производството по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като предвид този 1 факт и обема на осъществената защита, съдът приема, че договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева се явява прекомерно, по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът счита, че с оглед горното, следва да се намали присъденото възнаграждение до размер на 1000 лева, като доводите относно приложимостта на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения е неоснователен, доколкото нормите на тази наредба не са задължителни за съда, при определяне на дължимото възнаграждение, с оглед решение по д. № С-438/2022 на СЕС.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 4785/23.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 640/2024 г., по описа на ВКС, ІV гр.отд., постановено по реда на чл.288 ГПК, като

НАМАЛЯВА присъдените в полза на А. Н. Б. съдебни разноски, до размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.248 вр. чл.78, ал.5 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2