Решение № 382 от 19.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Ловеч, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20264310100190 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против С. В. В. за установяване на вземания по главница, договорна лихва и обезщетение за забава, предмет на издадена заповед за изпълнение и за присъждане за такса за допълнителни услуги и обезщетение за забава върху тях.

Твърди се, че по искане на С. В. В., след предоставена й преддоговорна информация, е постигнато съгласие и сключен договор за кредит в размер на 1 800,00 лв., за срок от 24 месеца, с ГПР от 48,87 %, годишен лихвен процент от 41,00 %. Договорът е сключени при общи условия.

При сключването на договора В. е заявили, че желае да закупи пакет допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение. Изпълнението на уговореното възнаграждение от 810,00 лв. за услугата „Фаст“ и 1 350,00 лв. за услугата „Флекс“ също се дължи на части. Така общия размер на задълженията по договорната връзка е 4 797,32 лв.

При сключването на договора ответникът е избрал сключването на застраховка по кредита с дружеството „Уника живот“ АД с премия от 41,01 лв., като средствата са преведени от кредита към застрахователя.

Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора и е превел отпусната сума на ответника.

По договора ответникът е ползвал две от предоставените му пакетни услуги – приоритетно разглеждане на искането му за кредит и е изменен погасителния план по искане на ответника, като вноските са увеличени от 24 на 25.

По договора е предложено изпълнение за сумата от 1 475,80 лв., с която са погасени изцяло първите шест вноска и частично е погасено задължение по седма вноска размер на 66,09 лв. Погасено е вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на 110,37 лв. и такси по тарифата.

1

По вноски с падеж от осма до деветнадесет не е предложено изпълнение.

За вземанията по главница, договорна лихва и обезщетение за забава се твърди, че в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение в производството по ч. гр. д. № 383/2025 г. по описа на РС Тетевен, изпълнението на която е оспорено от длъжника, а за вземанията за предоставени услуги Фаст и Флекс е отказано издаване на заповед.

Отправя се искане за установяване на вземане по главница по вноски с падеж 8-19 по плана в размер на 902,13 лв., 416,55 лв. – договорно възнаграждение по вноски от 8 до 19 и 158,95 лв. – обезщетение, начислено върху вземането за главница и договорна лихва за периода 16.12.2023 г. до 24.07.2025 г. и за присъждане на възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 371,25 лв. по вноски от 8 до 19 и за услуга „Флекс“ в размер на 642,66 лв. по вноски от 8 до 19 и 122,22 лв. – обезщетение за забава върху възнагражденията за допълнителни услуги за периода 16.12.2023 г. до 24.07.2025 г.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че между него и ищеца на 20.11.2023 г. е сключен договор при параметри, заявени в исковата молба – 1 800,00 лв. кредит, срок от 24 месеца, годишна лихва от 41 % и ГПР 48,87 %, допълнителни услуги Фаст, с възнаграждение от 810,00 лв. и Флекс, с възнаграждение от 1 350,00 лв., както и че по договорната връзка е предложил изпълнение за сума от 1 475,80 лв.

Ответникът поддържа, че при изчисляване годишния процент на разходите кредиторът не е взел предвид всички преки и косвени разходи, в частност тези за услугите Фаст и Флекс и с това е нарушил изискването на Закона за потребителските кредит (ЗПК) относно максималния размер на годишните разходи.

Твърди, че е налице разминаване между посочения в договора процента на годишните разходи и действителния.

Ответникът счита, че услугите, за които е договорено заплащането на възнаграждение, попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, която изключва заплащането на такси за управление на кредита. Те не осигуряват насрещна престация и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, поставят потребителя в неблагоприятно положение, противоречат на принципите на добросъвестност и справедливост, поради което са недействителни.

Уговореният размер на договорната лихва ищецът счита, че противоречи на добрите нрави, поради многократното превишаване размер на законната лихва.

Ответникът поддържа, че вземанията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми. В. посочва, че размера на чистата сума по договора е 1 800,00 лв. Тя е предложила изпълнение за сумата от 1 475,80 лв., а за разликата от 324,20 лв. прави изявление за прихващане с надвнесена от него сума в размер на 497,20 лв. по договор № 40019025678.

Ищецът не участва чрез свой представител в хода на производството, а в ангажирано становище от 09.07.2026 г. излага позиция за основателност на заявените искове. Поддържа, че договорната връзка, по която се търси установяване и присъждане на вземания, е валидна. Счита, че евентуалната 2 недействителност на отделни уговорки не влече недействителност на целия договор. По отношение на допълнителните услуги позицията на ответника е, че те са самостоятелни и не са условие за отпускане на кредита и не следва да се вземате предвид при определяне годишния процент на разходите, който е съобразен с изискванията на закона. Счита, че при извод за неправилно определяне размера на ГПР-то по договорната връзка прогласяването на нейната нищожност е непропорционална санкция на нарушението. По отношение възражението за прихваща ищеца счита, че не са налице предпоставките на чл. 103-105 ЗЗД.

Ответникът също не участва лично или чрез свой представител в производството, а становище за неоснователност на заявените искове излага в молба от 15.07.2026 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и тяхната взаимовръзка и взе предвид становищата на представителите страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадена заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против С. В. В. пред РС Тетевен е образувано ч. гр. д. № 838/2025 г. С издадена по делото заповед за изпълнение е разпредено В. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумите 902,13 лв. - неплатена падежила главница по вноска № 8, с падежна дата 15.07.2024 г. до вноска № 19, с падежна дата 15.06.2025 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2025 г. до изплащане на вземането, 416,55 лв. неплатено падежирало договорно възнаграждение по вноска № 8, с падежна дата 15.07.2024 г. до вноска № 19, с падежна дата 15.06.2025 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2025 г. до изплащане на вземането, 158,95 лв.

- мораторна лихва за периода от 16.12.2023 г. до 24.07.2025 г. и сторените разноски. С разпореждане от 01.08.2025 г. съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против С. В. В. за вземане в размер на 371,25 лв. за закупена услуга Фаст, за вземане в размер на 642,66 лв. за закупена услуга Флекси, за вземане в размер на 500.00 лв., представляващо такси по Тарифа на заявителя и за разликата от признатия размер на разноските и до претендираните такива от 312,94 лв. Изпълнението на заповедта е оспорено от длъжника в заповедното производство.

Не е спорно по делото, че между страните на 20.11.2023 г. е сключен договор за кредит в размер на 1 800,00 лв., срок от 24 месеца, годишна лихва от 41 % и ГПР 48,87 %, допълнителни услуги Фаст, с възнаграждение от 810,00 лв. и Флекс с възнаграждение от 1 350,00 лв., като тези параметри на договорната връзка се установяват и от приложения по делото препис от договор.

Преди сключването на договор на ответника е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредит.

В него е посочен вида на кредита, поискан от потребителя – Стандарт Фаст и Флекс, с обща сума по кредита от 1 800,00 лв., със срок за връщане 24 месеца, с месечна вноска от 110,50 лв., общ размер на сумата за връщане 2 652,00 лв., фиксиран лихвен процент от 41,00 %. Във формуляра е вписано правото на отказ на потребителя от кредита в срок от 14 дни и е уточнено, че то не се прилага по отношение на кредити с размер под 400,00 лв., възможността за предсрочно погасяване на кредита и обезщетенията, които потребителя дължи в тази връзка. Във формуляра е отразено, че освен посочените, няма други 3 разходи, свързани с него, вкл. застраховки. Годишният процента на разходите е 48,89. Във формуляра е посочено, че информацията в него е валидна за периода 20.11.2023 г. до 04.12.2023 г. В него В. е удостоверила, че е получила екземпляр на 20.11.2023 г.

В приложение към стандартния европейски формуляр са посочени услугите, включени в допълнителния пакет – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и възможност за промяна в погасителния план, като възнаграждението за услугите възлиза на 2 160,00 лв. (810,00 лв. за услугата Фаст и 1 350,00 лв. за услугата Флекс), а общия размер на задължението по договора е 4 812,00 лв. за срок от 24 месеца.

В договора страните са приели, че неразделна част от него са общите условия, които са предадени на ответника, като той е удостоверил, че се е запознал с тях и ги е приел. В общите условия е посочено, че при определяне годишния процент са взети предвид допусканията, посочени в Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания: договора е валиден за срока, за който е сключен и страните изпълняват уговорените в него условия; лихвата и другите разноски не се изменят спрямо първоначалния им размер и ще се прилагат до изтичане срока на договора. В общите условия е отразена възможност за потребителя да се откаже от договора и в какъв срок, как може да упражни това свое право и какво връща в този случай.

В погасителен план са отразени падежите на двадесет и четирите вноски, размера на вземането по главница, договорна лихва, вноските за закупен допълнителен пакет и общия размер на всяка вноска, банките и номерата на банковите сметки, по които потребителят може да предложи изпълнение.

С анекс от 26.03.2023 г., по искане на В., е договорено изменение на договорната връзка и е уговорено, че вноски № 4 ще се изплати в края на срока на договора. По договорната връзка е изготвен нов погасителен план.

Не е спорно по делото, че по договора ищецът е предложил изпълнение и е предал уговорената сума от 1 800,00 лв.

Не е спорно също, че по договора ответникът е предложил изпълнение за сумата от 1 475,80 лв.

За служебно известен на съда е обявен факта, че въз основа на подадена исковата молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против С. В. В., е образувано гр. д. № 1566/2025 г. на РС Ловеч, по което е постановено решение на 19.02.2026 г., с което е отхвърлена претенцията на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против С. В. В. за установяване на вземания по договор № 40019025678 за 373.09 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (27.06.2025 г.) и за присъждане на 35.03 лв. – неизплатено договорно възнаграждение и 152.72 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, а против решението в законовия срок страните не са подали жалба.

С писмо, адресирано до ищеца, ответникът е заявил, че по договор за потребителски кредит № 40021501215/20.11.2023 г. е усвои сумата от 1 800,00 лв. и е предложил изпълнение за 1 475,80 лв. Разликата от надвнесена главница по тази договорна връзка прихваща с надвнесена сума по договор за потребителски кредит № 40019025678/28.07.2023 г. в размер на 497,20 лв., а за 4 сумата от 173,00 лв. посочва сметка, по която тя да бъде възстановена.

Фактическата обстановка по делото се очертава на база приетите по делото писмени доказателства, което не са оспорени от страните. Основната част установените от тези доказателства факти не са спорни между страните (договорната връзка със същественото й съдържание, предложеното изпълнение по нея от страна на ищеца и това от ответника, включването на уговорки за предоставяне на допълнителни услуги и възнаграждението във връзка с тях).