Решение № 177 от 10.03.2023, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177 гр. Хасково, 10.03.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на първи март, през две хиляди и двадесет и трета година в състав :

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурора Е.С. като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №165/2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.А.М., гражданин на С., с адрес ***, РПЦ на ДАБ при МС, срещу Решение № 1369/23.01.2023г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Т. била трета сигурна държава за оспорващия.

Съгласно §1 т.9 б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че спрямо чужденеца Т. е трета сигурна държава, то в Т. следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила. Оспорващият счита, че Т. формално отговаряла на изискването, визирано в §1 т.9 б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, но фактически не можел да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските бежанци. В жалбата се коментира законодателството на Т. спрямо търсещите убежище лица и се сочи, че сирийците, влезли масово в Т., първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че те ще останат в Т. само докато трае военният конфликт в С. и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Навеждат се доводи, че турското законодателство в тази област, предвиждайки различни стандарти на закрила и процедурни правила за сирийците и гражданите на други трети страни, създавало неравенства по отношение както на достъпа, така и на съдържанието на закрилата по отношение на сирийските граждани. Съществували сериозни пречки, пропуски и проблеми по отношение на достъпа до заетост, до основни услуги като здравеопазване, социално подпомагане и образование, и до процедурите за интегриране в обществото като цяло. Освен това, що се отнасяло до определянето на Т. за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, залегнал в чл.33 параграф 1 от Женевската конвенция, чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.3 параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.

Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно. Т. принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на С., където преди това живеели сирийски кюрди. От изложеното можело да се направи обоснован извод, че спрямо сирийските бежанци в Т. и в частност жалбоподателя, не съществувала защита от принудително връщане на територията на С.. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът –

Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №105450-8264/15.09.2022г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М. Е. Ш. М.

М. от С., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 4148 от 21.09.2022г. на РПЦ – гр. Х., с рег. №УП 23265/21.09.2022г. на ДАБ, подадена с името М. А. М. от С.. Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 23265/21.09.2022г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) М. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на С., роден на ***г. в С., гр. И..

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП 23265/21.09.2022г. като М.А.М., гражданство - С., етническа принадлежност - арабин, религия – мюсюлманин,сунит, професия общ работник, образование – начално, семейно положение – неженен, без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП-23265/26.09.2022 г. И. Д. Началник Отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Х. е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от М.А.М. молба за закрила. В писмо с рег. № М-21327/27.10.2022г. (рег. № УП 23265/10.11.2022 г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 25.11.2022 г., в което е заявил, че потвърждава казаното на регистрация. Не е използвал други имена. Нямал роднини в Европа. Напуснал С. нелегално за Т. преди около три месеца. Останал в Т. около 7 дни и преминал в България. В Република България влязъл нелегално на 20.07.2022г., през гората.

Били 4 човека и останали 11 дни в гората. С кола стигнали до гр. Х. и там се предали на полицията. На въпроса защо напуснал самоволно РПЦ – Х. отговорил, че напуснал РПЦ – Х., защото момчетата, с които дошъл, тръгнали за Германия, те му били приятели и затова той тръгнал с тях. Нямал познати в Х. и затова тръгнал за Германия. С влак стигнали до гр. С., след това до границата със Сърбия вървели пеша и от Сърбия с кола тръгнали за Германия. Платил 3000 евро, за да стигне до Германия. Задържали го в Германия и след един месец го върнали в България със самолет. На въпроса имал ли е възможност в Т. да подаде молба за международна закрила, отговорил, че имало пунктове за регистрация, но не искал да остава в Т.. Нямал издаден документ от Т.. Само преминал през Т., за да стигне до България. Не искал да остане в Т., защото чул от свои приятели, че имало дискриминация на сирийците от турците. Последният му адрес в страната бил в село С., област И.. Имал само сирийско гражданство. Нямал издадени документи за самоличност, заради войната. Село С. се намирало в покрайнините на град И.. Завършил седми клас в училище Р., в С..

Населението било около 15 000 души. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е арабин. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин, сунит.

Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Нямал проблеми с официалната власт в страната си. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Относно професията си посочил, че поправя коли. Разказал, че напуснал С., заради войната. Заради военните действия условията на живот били много лоши и трудни.

В техния район воювали официалната власт и опозицията. Положението било такова от 2011 година. До сега не разполагал с достатъчно пари, за да напусне С., след като намерил от свои близки напуснал С.. Нямало заплаха, отправена лично към него. Върху него лично не било оказвано насилие. Заради лошото положение не искал да се връща в С.. Майка му, тримата му братя и двете му сестри били в С..

Живеели в С.. Подал молба за закрила в Република България, за да може да помага с пари на братята си.

Представено е становище рег. № УП-23265/30.12.2022г. от младши експерт в РПЦ – Х., с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 1369/23.01.2023 г., Заместник председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М.А.М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на лицето лично на 30.01.2023г. Жалбата е подадена на 07.02.2023г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – заместник - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №03-15/03.05.2022г. има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр. Х. при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същия е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес С., с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С..

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.