Решение № 13665 от 14.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13665 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110130706 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

М. Т. М. е предявила срещу К... ЕООД с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 11 и чл. 26 от Договор за заем от 25.04.2023 г., предвиждащи съответно заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

В срока по чл. 131 ГПК са предявени кумулативно съединени насрещни осъдителни искове от страна на К... ЕООД срещу М. Т. М. с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответницата да заплати сумата в размер на 825,24 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ОL.../25.04.2023 г., сключен между страните на 25.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане, 83, 13 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.10.2023 г. до 25.02.2024 г., както и сумата от 77, 64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.02.2024 г. – 28.10.2024 г. При условията на евентуалност претендира главница в размер на 825, 24 лв.

Ищцата твърди, че е сключила Договор за потребителски кредит № .. на 25.04.2023 г., съгласно който е получила сумата в размер на 1500 лв., която сума е трябвало да бъде върната на 10 месечни вноски. В чл. 26 от договора е било уговорено да заплати неустойка в размер на 490,70 лв., а в член 11 е било предвидено да заплати такса за експресно разглеждане на стойност 210,30 лв. Твърди, че клаузата за неустойка и такса експресно разглеждане противоречат на закона и добрите нрави. Счита, че е налице нееквивалентност на престации, която води нарушаването на интересите й. Твърди, че таксата за експресно разглеждане представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита и противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че е налице заобикаляне на закона, доколкото сумите е следвало да бъдат включени в ГПР. Счита, че уговарянето на процесните възнаграждения има за цел да доведе до неоснователно обогатяване на ответника. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Посочва, че ищцата има сключен договор за кредит с ответника с номер OL... от 25.04.2023г., въз основа на който е отпусната сумата в размер на 1500 лв., 1 която следвало да бъде върната на 10 месечни вноски. Посочва, че е била уговорена такса експресно разглеждане в размер на 330,22 лв. и неустойка в размер на 770,52 лв. Посочва, че последната погасителна вноска е с падеж 25.02.2024 г. Твърди, че ищцата е заплатила сумата в размер на 880,89 лв. Оспорва искът като недопустим поради липса на правен интерес.

Твърди, че таксата експресно разглеждане е опционална и не е задължително условие за получаване на Кредит и не повишава шансовете на Кредитополучателя за получаването й.

Твърди, че договорът е отговарял на всички законови изисквания.

В срока по чл. 131 ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата. Твърди се, че ищцата не е погасила всички задължения по кредита. В условията на евентуалност моли за осъждането на ищцата да заплати сумата в размер на 825,24 лв., като платена без правно основание.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на насрещния иск от страна на ответницата по него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало е възникнало облигационно отношение по процесния договор за кредит с описаното в исковата молба съдържание, както и че оспорените клаузи са нищожни на посочените в исковата молба основания, а именно, че противоречат на императивни законови разпоредби.

В тежест на ответника/ищец по насрещните искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже, че между страните е сключен действителен договор за потребителски кредит на 25.04.2023 г., по който са извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като задълженията на ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане на възнаградителна лихва и допълнителни са останали непогасени до размера на претендираните суми. По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение.

С доклада по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит № OL... от 25.04.2023 г., по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата потребителски кредит в размер на 1500 лв. за срок от 10 месеца, с обща стойност на плащанията 2890 лв., която сума е следвало да бъде върната с 10 погасителни вноски в размер на по 289 лв. всяка. В договора са посочени лихвен процент от 40, 10 %, годишен процент на разходите от 48, 36 %, лихва в размер на 289, 26 лв., такса експресно разглеждане в размер на 330, 22 лв. и неустойка в размер на 770, 52 лв. По отношение на таксата за експресно разглеждане в договора е упоменато, че това е такса за допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя в срок до 20 минути от постъпването му, ако искането е постъпило в работен ден от 09.00 ч. до 18.00 ч., а ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден. Съгласно чл. 11 от договора за закупуване на тази допълнителна услуга кредитополучателят дължи такса в размера, посочен в т. 4 от договора, в случая 330, 22 лв., на равни погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението, която е включена в погасителния план. В чл. 26 от договора е предвидено, че в деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му кредитополучателят следва да предостави на 2 кредитора следното обезпечение:две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 2000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в К ..ЕООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива, да е със статус “редовен“. В случай че в деня на сключване на договора кредитополучателят не представи това обезпечение, той дължи неустойка в размер, посочен в т. 5 от договора, в случая 770, 52 лв., на равни погасителни вноски, включени в погасителния план.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице е установило, че в посочения в договора годишен процент на разходите от 48, 36 % е включена само възнаградителната лихва, а при включването на размера на предвидените такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение се получава годишен процент на разходите в размер на 386, 07 %. Посочило е също така, че ответното дружество не му е предоставило изисканата информация за получени плащания по договора.

Съгласно уточнителната молба, приложена на л. 94 по делото, ответникът е признал неизгодния за него факт, че ищцата е заплатила първите 5 месечни погасителни вноски по процесния договор за кредит. Предвид размера на погасителните вноски от по 289 лв. всяка, то съдът приема за установено по делото, че ищцата е заплатила по процесния договор сума в общ размер от 1445 лв.

От правна страна:

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на предявени установителен иск поради липса на правен интерес, тъй като е била извършена новация. Рефинансирането на предходен кредит с нов такъв не представлява новация, тъй като новият договор за кредит не заменя стария такъв по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Клаузата на чл. 56 от договора от 30.01.2020 г., на която се позовава ответникът, не води до различен извод, тъй като се отнася до „предмета“ на самия нов договор, т.е. новия отпуснат кредит. В тази договорна разпоредба никъде не се споменава съществувалият предходен договор за кредит, нито че задълженията по новия заменят/новират задълженията по стария договор за кредит, поради което съдът приема, че установителният иск е допустим.

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит – 29.11.2019 г., приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.

Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер. Между страните не се спори, че ответникът е предоставил уговорената в договора заемна сума на ищеца.

По предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД

В чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест 3 на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит.

Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация. В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл.

10а, ал. 2 от ЗПК забрана. Същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от размера на заетата сума и периода на договора. С оглед на което размерът на таксата се преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е пряко свързана с предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл по-бързо от другите искания за кредит/ не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а не с начисляване на такси по чл. 10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата, намерила отражение в Решение № 1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение № 5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. № 6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8049/2022г.