Решение № 93 от 19.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ямбол, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. П. К. при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20262330200202 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „Денис строй 91“ ЕООД – гр. С., против НП № 874014–F867973/10.02.2026г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 550 (петстотин и петдесет) евро за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и бланкетен подход при преценка на възраженията и индивидуализацията на санкцията, поради недоказаност на нарушението, както и поради неправилно приложение на закона. Развити са и довони за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

1

А Н О , също редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в *** часа свидетелят М. - *** по приходите в ЦУ на НАП, съвместно със своя колега К. И., извършил проверка на магазин за строителни материали, находящ се в гр. С., обл. Я., на ул. „П. Я.“ № ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател. При проверката се установило, че в обекта има въведени в експлоатация и работещи две фискални устройства. В хода на проверката проверяващите разпечатали дневен финансов отчет от двете ФУ, в едно от които се установила разчетена касова наличност в размер на 369,18 евро, в т.ч. 100 евро служебно въведени суми. При изброяване на наличните пари в касата на същото устройство се установила фактическа наличност от 1230,17 евро. За констатациите при проверката на място бил съставен протокол от 13.01.2026г., съдържащ покана за явяване на представител на дружеството в НАП – Бургас на 22.01.2026г. за съставяне на АУАН, екземпляр от който бил връчен на управителя Д. В.

На 22.01.2026г. в присъствието на законния представител на дружеството и в присъствието на други двама служители на НАП, неучаствали в извършването на проверката, свидетелят М. му съставил АУАН № *** от същата дата за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

В последователност - на 10.02.2026г. въз основа на акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля М. М., както и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от 2 лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намери, че НП следва да се отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество, тъй като в него липсва коректно фактическо описание на нарушението и освен това, е налице неяснота по отношение на приложения закон.

Както се посочи, с НП от на дружеството е вменено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, който гласи, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

В случая обаче, в АУАН и в НП липсват факти относно причината за установената промяна в касовата наличност, за да се прецени дали разликата между фактическата и отчетената от ФУ наличност е вследствие на извършени продабжи/сторно операции или не. Касае се за съставомерни обстоятелства на нарушението, които е следвало да намерят отражение в акта и в НП, тъй като е недопустимо да се установяват едва в рамките на съдебното оспорване. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в решенията по КАНД № ***г., КАНД № ***г. и КАНД № ***г.

Неяснота е налице по отношение основанието за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилагат санкциите по ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за които се налагат. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно основанието за налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в случая в акта и в НП изобщо липсват факти дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.

Всичко изложено налага извод, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – 3

Ямбол, застъпена в Решение № ***г. по КАНД № ***г., в Решение № ***г. по КАНД № ***г., в Решение № ***г. по КАНД № ***г. и в Решение № ***г. по КАНД № ***г., в Решение № ***. по КАНД №***г. на ЯАС, в Решение № ***г. по КАНД № ***. на ЯАС и др.

При този изход на делото, доколкото направеното оспорване не е отхвърлено, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение следва да се уважи.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 500 евро и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че делото приключи в едно съдебно заседание и не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 160 евро.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 874014–F867973/10.02.2026г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП София, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Денис строй 91“ ЕООД – гр. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „И.“ № 1А, представлявано от Д. В. В., е наложена 4 имуществена санкция в размер на 550 (петстотин и петдесет) евро за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „Денис строй 91“ ЕООД – гр. С., с посочени по-горе данни, сумата от 160 (сто и шейсет) евро, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5